Отдаден на каузата за свободна и демократична България
Д-р Г. М. Димитров (29.11.2072 – 29.11.2023 г.)
На 29 ноември 1972 г , преди 51 години, престава да тупти сърцето на д-р Г. М. Димитров – един велик българин и деец на Земеделското движение. Далеч от родината си, той не доживя да види краха на комунизма – сгромолясването на тоталитарните режими, на борбата срещу които той посвети живота си.
Д-р Г.М. Димитров, с цялото си поведение на човек, политик и земеделски лидер, води борба в защита на демокрацията и свободата на поробените от комунистическата диктатура народи. Неговата богата житейска история – повече от 40 години активна политическа дейност в България и извън страната, е посветена на каузата на Земеделското движение, на каузата за изграждане на една независима, свободна и демократична България.
Посрещането на Г. М. Димитров в България, 1944 г.
Доктора е организатор на и участник във всички политически борби срещу намесата на страната ни във Втора световна война.
След държавния преврат на 19 май 1934 г. излиза в опозиция на монархическия режим в страната. През януари 1941 г. организира акция против подготвяното присъединяване на България към Тристранния пакт. Със своя прочут „Манифест към българския народ ” – с призив за въстание от 1941 г., той полага основите на борбата срещу монархофашистката диктатура в България. След неуспеха на акцията той минава в нелегалност, а скоро след това приятел на България емигрира вън от страната.
„Баща ми беше забележителен човек, изцяло предан на България – той сваляше ризата от гърба си, за да поддържа вестника и организацията, които създаде в емиграция, и до последния си дъх работеше за освобождаването ни от комунистическия режим”, разказва дъщеря му д-р Анастасия Мозер, която през 2018 г. дари неговия архив. —
На снимката д-р Анастасия Мозер и председателят на Държавна агенция Архиви при подписване на документа за дарението на архива на д-р Г. М. Димитров. Архивът разкрива годините на земеделския лидер, прекарани в изгнание.
През април 1941 г. основава и ръководи в чужбина емигрантския Български национален комитет /БНК/ и нелегалната радиостанция “Свободна и независима България”.
Далеч от България той посвещава повече от 4 години на борбата срещу монархофашизма.
На 23 септември 1944 г. д-р. Г.М. Димитров се завръща в родината си и застава начело на БЗНС. Скоро Земеделският съюз и всички опозиционни
сили в България се надигат срещу новата диктатура. Д-р Г.М. Димитров повежда съпротивата срещу комунизма. Заради дейността си, която е насочена против ОФ-властта, през 1945 г. той е принуден отново да емигрира в чужбина.
През 1946 г. д-р Г.М. Димитров се установява във Вашингтон и се заема с апостолската дейност да защитава пред свободния свят българската национална кауза. С емигранти от другите страни от Източна Европа създава т. нар. “Земеделски комитет” (“Зелен фронт”) със задача да се бори против комунистическите режими.
Със своята активна задгранична политическа и публицистична дейност, чрез срещите си с влиятелните чуждестранни държавници, д-р Г.М. Димитров призовава за активна намеса от тези страни, за да бъдат спрени репресиите на комунистическия режим в България. Той е политикът, който развява знамето на страната ни при учредяването на Обществото на европейските народи и запазва стол за бъдещето членство на България в ЕС, той е и един от инициаторите на първата българска рота в НАТО.
29.11. 2023 г., София
Красимир Вълев и Лъчезар Вълев от националното ръководство на ПП Обединени земеделци поднесоха венец пред паметника на д-р Г. М. Димитров в градинката пред храм „Св. Седмочисленици”.
Прозрял европейското бъдеще на страната ни, Д-р Г.М. Димитров умира на 29 ноември 1972 г. във Вашингтон (САЩ) – далеч от България, като изгнаник, но остава достойна следа на почит и уважение в паметта на земеделците и на българския народ.
