Транспортна свързаност, Коридор № 8, № 10, жп транспорт, пристанища, летища интелигентни пътни системи.
Държавите от Европейския съюз са свързани не само политически и икономически, но и в една обща транспортна схема.
Политиката на Трансевропейска транспортна мрежа /ТЕН-Т/ е инструмент за планиране и развитие на съгласувана ефикасна висококачествена транспортна инфраструктура.
Мрежата включва пътища, жп линии, вътрешни водни пътища, терминали, морски и речни пристанища, летища и градски възли. Тя насърчава ефективния транспорт на хора и стоки , осигурява достъп до работни места и услуги и дава възможност за търговски и икономически растеж. Политиката укрепва икономическото, социалното и териториално сближаване на държавите от ЕС и съседните страни.
Паневропейските транспортни коридори представляват пътища от висок клас, които трябва да отговарят на определени минимални изисквания за скорост на придвижване, пропускателна способност и др.
Република България е част от Европейската транспортна мрежа.
Ще припомня казаното от именития наш съгражданин от Пазарджик, видния български географ, историк и геополитик, Баща на българската геополитическа наука проф. Иван Батаклиев „Геополитическото положение на България е основна причина за силата на българската държава, но и за нейната слабост“.
Поради благоприятното си кръстопътно местоположение между развития Запад и богатите държави от Азия, България е една от страните през която преминават 5 от основните 10 европейски транспортни коридора, а именно: Коридор №4,7,8,9 и 10, с обща дължина на пътищата от 2000 км., като коридор №7 попада изцяло в българския участък на р. Дунав.
Ще се спра по отделно:
Коридор №8
- Железопътен коридор №8 е един от най-важните трансевропейски транспортни коридори, който има стратегическо , икономическо и геополитическо значение за целите на Балканите и за цяла Европа. Този коридор ще свърже Адриатическо море с Черно море, минавайки през Албания, Република Северна Македония и България. През 2026 година коридорът беше обявен за част от критичната инфраструктура на НАТО. Новия статут превръща трасето в ключов елемент от бъдещите стратегически планове на Алианса в региона.
Той е сред най-амбициозните и стратегически инфраструктурни проекти в югоизточна Европа. Започва от италианските пристанища Бари и Бриндизи-Дурас /Албания/-Тирана-Скопие- София-Бургас-Варна.
В тази схема страната ни има ключова роля – да бъде „източната врата“ на коридора и връзката към черноморския район.
Официалното признаване на Коридор №8 като част от критичната инфраструктура на НАТО и включването му в Трансевропейска транспортна мрежа /ТЕН-Т/ бележат сериозен повратен момент както за региона така и за България. Проекта вече излиза от рамката на регионално инфраструктурно начинание и се превръща в обект от стратегическо значение за колективната сигурност на Алианса. За страната ни това развитие има конкретни измерения- както във военен и геополитически така и в икономически и финансов план. Синхронизираната работа между НАТО и ЕС по Коридор №8 отваря за страната ни достъп до специализирани финансови инструменти включително по „Механизма за свързване на Европа“. На практика това означава, че проектите не се конкурират с обикновени пътни или железопътни ремонти, а попадат в най-високата категория с приоритет.
За България Коридор №8 е дългосрочна застраховка за сигурност, колкото по развита и надеждна е инфраструктурата, толкова по -голяма е стратегическата стойност на страната ни за съюзниците и толкова по бърза би била подкрепата в случай на регионална или военна криза.
Този коридор е стара вековна идея за жп връзка между София и Скопие, чиито първи проекти датират от 1897година.
През 1942 година жп линията достига до Гюешево, но остава прекъсната заради войните и политическите разделения. Железопътната част на коридора е около 1350 км, от които 747км са на българска територия, а в България остава да се построи само последните 2,4 км граничен участък между Гюешево и Деве Баир.
На 6 ноември 2025 година е подписано споразумение за общ трансграничен тунел на границата със Северна Македония, който е част от Коридор №8. Документа веднага е внесен в Министерски съвет.
На 26 декември 2025г. в Република Северна Македония споразумението е било ратифицирано и от 07 януари 2026 година е в сила. Споразумението служи като междуправителствен акт с конкретни ангажименти за съвместно строителство и бъдеща експлоатация на съоръжението. То регламентира техническите детайли , провеждането на обществени поръчки, строителен надзор като същевременно ангажира и двете страни да търсят безвъзмездно финансиране за Коридор №8. Благодарение на усилията на България Европейската комисия е одобрила връзката София-Скопие в списъка с проекти допустими за финансиране по европейските програми.
Искам за подчертая , че Коридор №8 не е един конкретен строеж, а пакет от различни инфраструктурни проекти, жп линии, тунели и магистрали , които трябва да свържат Адриатическо с Черно море през Албания , Северна Македония и България.
Какво реално се строи в момента у нас:
- Изграждане на липсващата отсечка от 2,4 км от Гюешево до Република Северна Македония, както и реконструкция на гара Гюешево, която става гранична пътническа и товарна гара за Шенген. Последните 420 метра от трасето са обособени като отделна позиция в търга защото тяхното изграждане ще започне след завършване на трансграничния тунел за да не се възпрепятства дейността на тежката механизация за строителството на тунела. Търгът е спечелен от ДЗЗД Гюешево 2025 година, договорната цена е 97 972 692 лева без ДДС / или 58 287 274 евро в обединението участват Трейс Груп Холдинг/ и ВДХ.
Обявена е и Обществена поръчка за участъка София-Радомир. НК „ЖИ“ обяви още един търг за модернизация на 17 км участък от Перник до Радомир двойна електрифицирана жп линия за скорост от 160км /час, ремонт на гари и спирки по трасето и премахване на всички пресичания на едно ниво с автомобилното движение и пешеходците за по голяма безопасност. Търга е на стойност 215 398 689 евро без ДДС и е спечелен от ДЗЗД ИСПА, а срокът за завършване е 2029 година
- Планира се новия жп тунел под границата със Северна Македония и модернизация на електрифицирана жп линия Радомир-Гюешево до 160км/час, участъка е дълъг около 88 км. Сроковете ориентировъчно са 2029-2030 година.
- Нови магистрали и пътни връзки /в процес на планиране АМ“РИЛА“ ще свърже „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“ плюс АМ „Черно море“/ по източната част на трасето. Тези проекти са част от коридора , но са на етап планиране. През октомври Координационния съвет на концесиите ще разгледа новия списък на инфраструктурни проекти.
Частта от магистрала „Рила“ от Дупница до Кюстендил до Гюешево ще бъде дадено на концесия. Вероятно Световната банка или Европейската инвестиционна банка ще консултират и анализират как да се финансира, използва и да се изплаща обратно частната инвестиция. Покрай такива артерии ще се развият много логистични бази, фабрики , индустриални зони и предприятия. В източна посока България вече е модернизирала трасето Септември-Бургас, докато линията Карнобат-Варна все още се нуждае от цялостно обновяване. Основния фокус както вече подчертах е на Запад с границата със Северна Македония.
- Международни участъци извън България на коридор №8
Северна Македония и Албания също строят и довършват жп и пътни участъци. Там липсват дълги отсечки например 70 км в Северна Македония. Жп линията от Куманово до българската граница е 810 000 000 евро, от които 200 000 000 са безвъзмездни средства от Европейския съюз. От Куманово до Беляковце са усвоени 79 000 000 евро, по официални данни от юни 2026 година изпълнението е около 36%. Целта е цялата връзка до България да бъде завършена до 2031 година. В момента строителството на жп участъка Беляковце до Крива паланка продължава и струва 155 000 000 евро. От Крива паланка до границата ще са необходими около 450 000 000 евро и допълнителни 110 000 000 евро за модерна сигнализация.
Европейския съюз отпуска безвъзмездна 149 млн. Евро за изграждането на третия етап от жп линията към България – 22 км от Крива Паланка до българската граница. За проекта са осигурени заеми за общо 175 млн. евро от Европейската инвестиционна банка за възстановяване и развитие. Договорите са подписани на 06.08.2026 година. ЖП линията ще бъде единична за пътнически и товарни вагони. По това трасе ще има 21 тунела с обща дължина 7,8 км , както и 52 моста и виадукта с дължина около 5 км. С други думи на 60% от трасето ще преминава през тунели и мостове за което ще бъдат необходими допълнителни геодезически, геоложки и хидроложки проучвания.
В Албания строителството значително изостава.
Коридор № 10
Коридор №10 е конституиран и има документална сила след конференцията в Хелзинки през 1997 година. Движи се в посока на Трансевропейската магистрала „Север-Юг“. Общата дължина на пътищата по него е 2300 км, железниците са 2528 км, летища 12 броя, а речните и морски пристанища са 4 броя. На територията на България в чистия си вид от границата със Сърбия до София той е 60 км. В разширения си вид транспортен коридор №10 започва от Лондон и свършва в Калкута. В континенталната част на Европа той минава по трасето Залцбург-Любляна-Загреб-Белград-Ниш-Скопие-Велес-Солун и има някои важни разклонения:
- Грац-Марибор-Загреб
- Будапеща-Нови сад-Белград-Ниш-София-Пловдив-Димитровград -Истанбул- това е нашият унгарско-сръбски-български коридор . Този коридор имаше славата на коридора на СИВ защото минаваше през държавите на бившия социалистически лагер
- Весел-Битоля-Лерин-Флорина-Игуменица
Общо европейския транспортен коридор 10 /Залцбург-Любляна-Загреб-Белград-Ниш-София/ провежда международните потоци между Европа-България и Турция в комбинация с общо европейски транспортен коридор №4 посредством българския участък Калотина-София-Пловдив-Свиленград-ГКПП Кап. Андреево, като осигурява връзка между Европа и Азия.
Направлението на Коридор №10 през българската територия е едно от най-интензивните и отдавна утвърдено в международния транзит в голямата си част, но се нуждае от доизграждане, модернизация на съставната инфраструктура, особено в участъка София-границата със Сърбия въпреки, че жп линията в този участък е електрифицирана.
Технически проект и ПУП за частта от Драгоман-София вече е изготвена от консорциум съставен от австрийската „Цирл Консулт ZT“ Гмбх и българската „Теат Консулт“ ЕООД.
В източна посока линията Септември-Пловдив-Кап. Андреево е високоскоростна за 160км и е електрифицирана, но е еднолинейна. Предстои изграждането на втора линия за да се увеличи капацитетните възможности за преминаване както на пътнически така и на товарни вагони това е наложително и защото от другата страна на границата с Турция се изграждат нови високоскоростни линии предвижда се и тунел под Босфора с което ще се увеличи значително стокообмена с Европейския съюз. Остава най-трудния планински участък София-Септември, която се модернизира в момента за 160км/час двупосочна, електрифицирана с множество тунели, мостове и виадукти, като се избягва пресичането й на едно ниво с автомобили и пешеходци за по-голяма безопасност. Строи се интензивно и се очаква да приключи до 2030 година.
Не така добре стоят нещата в Сърбия. Железницата в Сърбия от Ниш до границата с България не е електрифицирана, това е най-големия проблем и затруднява в голяма степен движението на стоки и товари в България към Европа. Придвижването на влаковете до Ниш се извършва с дизелови локомотиви, с ниска скорост чака се понякога по цели дни с малък капацитет.
Проекта за реконструкция на жп линията Ниш-Димитровград включва реконструкция и модернизация и електрификация на съществуващата жп линия както и изграждането на нов /с един коловоз/ електрифициран железопътен байпас около Ниш с дължина около 22 км.
Железницата от Сърбия-Ниш до границата с България е подсигурена финансово с 134 млн. евро заемни средства от ЕИБ и 73 млн. евро безвъзмездна помощ по инвестиционната рамка за западните балкани. Общата стойност на проекта е 268 млн. евро. Въпреки това предстоят търгове и началото на модернизацията на тази неелектрифицирана линия, която е от огромно значение за нашата икономика и европейската ни свързаност.
Сърбия също модернизира високоскоростната линия Ниш-Белград.
Северна Македония все още е на етап подготовка за цялостна модернизация на линията Табановце-Скопие-Гевгелия, а участъка Скопие- Гевгелия още не е реконструиран.
Изграждането на пътища по Коридор №10
В Сърбия в строеж са около 30 км в участъка Димитровград до Калотина. В България се провеждат 2 търга от границата със Сърбия до Сливница с обща дължина 32 км с избор на изпълнител ще започне изграждане на трасето, което ще продължи около 2 години. За останалите 16 км до софийския околовръстен път има готов проект и се очаква строителство. Западната дъга на софийския околовръстен път е изградена.
Асоциация „Коридор 10 Плюс“ е основана през декември 2008 година за да насърчава сътрудничеството между управителите на железопътната инфраструктура за развитие и модернизация на Паневропейски транспортен коридор 10 по направление с границата с Турция.
ДП“НКЖИ“ е съосновател на Асоциацията в която членуват управителите на жп инфраструктурите на Австрия, Словения, Хърватия и Сърбия. Основната цел е преобразуване на съществуващия „Коридор 10 Плюс“ в нов товарен жп коридор 10, „Алпи-Западни Балкани“ създаден съгласно регламент 911/2010 г на ЕС.
В проектите за изграждането на Коридор 8 и 10 се предвижда високоскоростен интернет, полагане на оптични мрежи за свръх бърз интернет. Така ще се подобрят трансграничните и виртуални връзки между хората в региона.
Коридор №4
Паневропейски коридор №4 в България преминава през направлението от Дунав мост №2 при Видин, пресича Северозападна България през Монтана, Враца, Ботевград към София, от където се разклонява: към Солун в Гърция и към Пловдив, Хасково и Истанбул в Турция. Общият маршрут свързва Централна Европа с Гърция и Турция през българска територия. Служи като важен икономически мост между Западна Европа , Румъния, България и Близкия Изток.
Коридора започва от Дрезден и Нюрберг разклонението се свързва в Прага и тръгва по посока Виена-Братислава-Гьор-Будапеща-Арад. От Арад пътя се разклонява в две посоки , едната продължава към Букурещ и Констанца, а другата Крайова -Видин-София. От София южното разклонение води до Солун, а източното Пловдив-Истанбул. Коридорът е най-късата сухопътна връзка между Централна Европа и Гърция и се намира изцяло на територията на Европейския съюз. Той напълно заобикаля Сърбия, която не е член на Европейския съюз и често е под санкции.
Коридор №4 е един от трита проекта за България включен в програмата ВИСОКО НИВО на Ван Мирт за интеграция на жп системите и чакащи за включване страни от Централна и Източна Европа към европейската жп мрежа с гръцко-българската граница- София-Видин-Будапеща-Виена-Прага-Нюрнберг. Както вече казахме жп транспорта е важен фактор за развитие на регионите. Българската жп линия от гръцката граница през София до Видин е електрифицирана, но подлежи на модернизация. Най-големият проблем за България по този коридор е жп линията от Видин до Крайова и Русе-Букурещ. Тези линии на румънска територия за товарни превози не са електрифицирани. Влаковете от българската граница се придвижват с дизелови локомотиви, което силно затруднява движението поради лоши жп линии , бавни скорости и често пъти липса на дизелови локомотиви, което забавя движението от с по няколко дни. Ако тези трасета бъдат спрени за движения поради модернизация на железния път, а в същото време се прекъсне връзката на сръбска територия с изграждането на линията Ниш-Димитровград България ще бъде изолирана за дълъг период от време от Европа. Правителството трябва много внимателно да следи тези процеси, за да не се допускат колизии в жп транспорта.
По отношение на жп инфраструктура на коридор № 4 експертите работят по програма „Транзитни пътища VI“. Основния проект, който ще бъда включен за финансиране със средства от Европейската Инвестиционна банка и републиканския бюджет, е изграждане на скоростния път от Видин-Ботевград, което ще започне още тази година. Разделено на четири участъка:
I участък Видин – Монтана, II участък Монтана-Враца, III участък Враца-Мездра, IV участък Мездра-Ботевград.
Мултимодален траспортен коридор Солун-Бургас-Русе
След ключовите приоритети в редица програмни документи на Европейския съюз и са ефективно поддържани, модернизация и развитие на транспортната инфраструктура развитието на интермодалния транспорт, подобрява условията за по-нататъшна либерализация на транспортния пазар и повишаване на сигурността и безопасността на транспортната схема. На този фон, за държавите членки на Европейския съюз от Югоизточна Европа като нов важен приоритет се очертава изграждането на мултимодален транспортен коридор Солун-Кавала-Александруполис-Свиленград-Ямбол-Карнобат /с разклонение за Бургас/ -Синдел /с разклонение за Варна/-Разград -Русе. Новото трасе ще придобие стратегическо значение като се заобикаля Турция , която не е член на Европейския съюз. По тази причина от Европейския съюз решиха да подкрепят проекта Солун-Бургас-Русе. Правителствата на България и Гърция ще имат възможност да привлекат близо 10 милиарда евро за региона като се свържат гръцките и българските пристанища. Изграждането на новия мултимодален транспортен коридор Югоизточна България и Североизточна Гърция да се превърнат в ключови зони за свързаността между Черно и Средиземно море. Разбира се тази идея трябва да получи подкрепата на други страни на Централна и Северна Европа като: Полша, Чехия, Австрия , Украйна, Молдова, Румъния, Словакия , Литва, Латвия, Естония, които ще получат бързи връзки с Егейско море и страните от Западна Азия следователно да се изгради транспортна връзка с международно значение и международна подкрепа. Началото на тази идея беше поставено още на 12 юли 2017г с решение на българското правителство да одобри пректа с Меморандум за разбирателство за развитие на железопътната връзка Солун-Кавала-Александруполис-Бургас-Варна-Русе между България и Гърция. Той регламентира подготвителните работи и съвместното управление на коридора от двете държави. Предвижда се изграждане на двойна електрифицирана жп линия с автоматична система за управление на трафика. Освен скоростен жп коридор се предвижда и развитие на пристанищата , които са част от основната ТЕН-Т мрежа. Пристанищата от българска и гръцка страна трябва да имат необходимия капацитет за да могат хора и товари да се прехвърлят като един вид транспортна връзка. Меморандума на 6 септември 2016 година беше подписан в Кавала от транспортните министри на България и Гърция в присъствието на премиерите на двете страни. По този коридор се налага проектиране и изграждане на нови пътища. От голямо значение са и летищата. За летища Бургас необходимо е изграждането на жп връзка 13 км от кв.С арафово-Централна жп гара Бургас. Проекта предвижда свързване на гр.Бургас с летище Бургас с жп връзка за движение на влакове със скорост до 80км/ч.
Следващото важно летище около транспортния коридор са военното летище в Безмер и летището в Приморско последното може да има локално значение да подпомага летището в Бургас особено в летните месеци когато е натоварено. Приморско се нуждае от модернизация и увеличаване на пистата за да могат да кацат по-големи самолети.
Летищата в Кърджали и Стара Загора трябва да се развият в товарни с възможност за кацане на нискотарифни авиопревозвачи чрез разширяване на пистите за приемане на по-големи самолети. Пътният, железопътния, въздушния транспорт трябва да се комбинират. Летище София също ще бъде модернизирано с инвестиции от НАТО защото то ще играе все по-голяма роля в отбранителната инфраструктура на НАТО. Прeдвижда се развитие на авиобаза „Враждебна“ разположена на столичната Аерогара. Заедно с авиобаза „Безмер“ обектът е определен като ключов за бъдещите способности на Алианса в региона. Целта е повишаването на оперативната съвместимост между въоръжените сили на държавите членки на НАТО.
Летище Пловдив също разширява своята дейност с нови дестинации и планира държавна процедура за концесия с цел модернизация. До 2032 година летище Пловдив ще обслужва 11 авиолинии.
През територията на България премината още един Паневропейски коридор №9. Той започва от Хелзинки до Финландия и завършва в Александруполис в Гърция. Коридора следва маршрута: Хелзинки-Виборг-Санкт Петербург-Москва-Киев-Кешинев-Букурещ-Русе-Стара Загора-Димитровград-Александруполис, и има три разклонения:
- Клайдпеда-Вилнюс-Минск-Гомел;
- Калининград-Вилнюс-Минск-Гомел;
- Любашивка-Роздилна-Одеса
Състоянието на жп мрежата е много лошо и по тази причина влаковете се движат с ниски скорости по трасето на коридора. Войната между Русия и Украйна, непрекъснатите бомбардировки върху жп инфраструктурата и подвижния състав също много допринасят за лошото състояние и неефективно използване на този коридор.
България се гордее със своето членство в Европейския съюз, това е съюз между най развитите европейски държави провеждащи доброволна политика и икономическа интеграция в резултат на това вече повече от 80 години няма военни конфликти на стария континент след Втората световна война. Понастоящем единствено Европейския съюз мисли стратегически за заплахата от глобалното затопляне на планетата, което ние всички наблюдаваме. Топят се ледниците в Хималаите, на Северния и Южен полюс, в резултат на което се повишава нивото на океаните, променя се климата по цялата планета. През тази година отчетени бяха рекордно високи температури в Европа и съпътствуващите ги безводие, горски пожари, наводнения и всякакви бедствия. Това се дължи най-вече на прекомерните количества въглероден двуокис /СО2/ в атмосферата в следствие на използване най-вече на изкопаеми горива като енергийни източници. Парижкото споразумение през 2015 година има за цел ограничаване на глобалното затопляне и борба с изменението на климата. Всички държави от ЕС ратифицираха споразумението. Това е международен договор , който задължава подписалите го държави да предприемат действия за борба с изменението на климата. За съжаление най-големите замърсители Индия, Китай и дори САЩ не го подписаха.
Едно от най-значителните програми на европейската комисия, формулирана основно в Бялата книга за транспорта е Хоризонт-2050.
- До 2030 г.: 30% от автомобилния товарен транспорт на разстояния над 300 km да се прехвърли към железопътен и воден транспорт.
- До 2050 г.: делът на този прехвърлен товарен транспорт да надхвърли 50%, с изградена висококачествена мултимодална TEN-T мрежа и свързани железопътни, пристанищни и летищни инфраструктури.
- Допълнително, ЕК цели удвояване на железопътния товарен транспорт до 2050 г.
Защо е необходимо това всеки ден наблюдаваме катастрофи предизвикани от тежкотоварни автомобили, които рушат пътните настилки, замърсяват въздуха с отделяне на изгорелите газове, задръстват границите, пристанищата и др. Решението да бъдат превозвани на далечни разстояния с интермодални вагони пригодени да возят ремаркетата на автомобилите и контейнери. Така собствениците на камиони ще спестят разходи за шофьори /на 1 влак напр. се качват 34 ремаркета/ ще съкратят времето за чакане по границите, гориво, автомобилни гуми и др. Най вече ще намалеят вредните емисии от СО2.
В България Вагоностроителния завод „Коловаг“ в гр.Септември е произвел вече хиляди интермодални вагони по поръчка на развитите държави от Централна и Северна Европа. В България само един частен превозвач ползва такива вагони. БДЖ за съжаление е единствената железница, която не ги ползва. Разбира се държавите ползващи интермодални вагони трябва да контролират инфраструктурните такси по жп линиите за да бъдат по малки от тези на пътните магистрали, за да излиза по евтин транспорта за собствениците на камиони когато ги транспортират на вагони. Голяма слабост на железниците в България е наличието на много малък брой терминали за разлика от всички европейски държави, дори Сърбия. Известни са терминалите в Стара Загора, Пловдив /частен/ и Божурище пак/частен/. В това направление българските железници трябва да намерят необходимите средства за повече терминали, което е решаващ фактор за развитието на жп транспорта , да кандидатстват за европейско финансиране на интермодални вагони както това правят всички компании в Европа /Най вече Полша/, които закупуват и използват интермодални вагони, локомотиви, терминали и др.
Ще завърша с една изключителна новина.
На 16.09.2026 г. в парламентарната зала на Европейския Парламент в Страсбург, Председателя на европейската комисия Урсула фон дер Лайен в своята реч за състоянието на Съюза заяви ,че ЕС е най-силен от всякога, но същевременно се чувства и по-несигурен.
Най добрата голяма новина за нашата страна беше, че тя обяви инициатива, в която България е ключова.
Готви се нов международен проект за свързаност , който да свърже Южен Кавказ и Централна Азия с Европейския пазар-така наречен Среден Коридор. „Нашата цел е да разнообразим маршрутите, да утроим търговските потоци и да съкратим значително времето за транзитно превозване на товари до 2030 година. В тази епоха на повратни моменти нашето благоденствие и сигурност няма да се изгради само у дома“ заяви в речта си Г-жа Урсула фон дер Лайен.
По този повод Г-жа Фон дер Лайен увери, че ще бъде организирана среща на върха за регионалната сигурност, съвместно с Министър председателя на България и другите европейски лидери през следващата година в София. Тогава се навършват 20 години от приемането на България в Европейския съюз. Европейският комисар по разширяването Марта Кос също заяви, че страна ни ще се превърне в портата на ЕС и ще бъде стратегически важна за новите търговски и енергийни връзки на блока. Марта Кос ще посети следващия месец България и ще посети също Истанбул за да обсъди по нейните думи Коридор №8, както и жп връзка между Турция и България. Тя подчерта, че „ще бъдат построени пътища, жп релси и изграждане на дигитална свързаност, но тава трябва да става на ново ниво основани на синергия и разбира се работи в интерес на България“.
В заключение искам да кажа, че сега може да настъпи преломен момент в нашето икономическо развитие. Трябва да се възползваме максимално от геополитическото положение на страната ни и да изградим възможно най-бързо своята инфраструктурна транспортна мрежа с възможностите, които ни предоставят нашите европейски съюзници. Същевременно трябва да сме много внимателни да пазим републиката и демокрацията, винаги да сме лоялни към ЕС и да следваме неотклонно пътя към Европа, в която държавите се подкрепят взаимно, Европа, която се превърна в най-голямата търговска сила на планетата, като преобрази промишлеността си, промишлената си политика и уникалния си социален модел.
Лекцията е представена на конференция на тема Европейска свързаност,организирана от ПП Обединени земеделци и Фондация Конрад Аденауер България
19 септември 2026 г , гр. Пазарджик
ИНЖ.ЕМИЛ ЙОНЧЕВ
ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
ПП“ОБЕДИНЕНИ ЗЕМЕДЕЛЦИ“
