Евроинтеграцията е процес, дълъг път, по които България върви от години. По него има препятствия, които трябва да преодоляваме. Има много препъникамъни, които трябва да заобиколим и изкушения да завием в друга посока, на които не трябва да се поддаваме, каза председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева при откриването на конференцията „Предизвикателствата пред местната власт в процеса на евроинтеграция“, организирана от ПП Обединени земеделци и фондация „Конрад Аденауер”.
Форумът се проведе на 5 и 6 октомври 2019 г. в Банкя. В него участваха общински съветници и кметове на ПП Обединени земеделци. Гости на събитието бяха Йорданка Фандъкова – кандидат за кмет на София, Торстен Гайслер – председател на фондация „Конрад Аденауер” – България и политологът доц. Антоний Гълъбов.
Европа отдавна не е само географско понятие, тя е общност, възможност, една различна перспектива за развитие на държавата. Европрограмите и евромилиардите са шанс за икономическо развитие в условия на скромен национален бюджет.
На конференцията днес се фокусираме върху местната власт и предстоящите избори за кметове и общински съветници. Но ще погледнем към тях през призмата на евроинтеграцията, защото европейските хоризонти пред местната власт са големи, посочи Ставрева. Европейският съюз осигурява стратегическо финансиране за реална регионална политика чрез програми, които финансират различни проекти. По думите й кметският стол е горещ, но и много желан заради евромилионите, които могат да влязат е една община чрез успешни проекти.
Председателят на Обединени земеделци подчерта, че партията винаги е настоявала за развитие на България на регионите – за децентрализация на работата с европейските пари, за насочване на повече средства към малките населени места, за стартиране на регионални програми, които могат да ограничат процеса на обезлюдяване на цели територии в страната. И тук ролята на европейските програми е ключова. (Пълният текст от изказването й на стр. 3)
Европейските средства не се получават даром, както се внушава. Заслужават се с подготвени проекти, които реално променят качеството на живот на хората. Нужни са знания, умения и доверие. София е пример как европейската солидарност достига и променя живота на хората, каза кандидатът за кмет на София Йорданка Фандъкова при откриването на конференцията. „Успехите на София, които постигнахме през последните години, се дължат на доверието, което изградихме с нашите европейски партньори и подкрепата на гражданите“, посочи също Фандъкова. Фандъкова обясни, че през настоящия програмен период София е защитила над 40 проекта и за развитието на града са спечелени около 930 млн. евро европейско финансиране. Повечето от проектите са свързани с качествената промяна и обновяване на градската среда, подобряване на транспорта, качеството на въздуха и по-добри условия за живот на хората. Благодарение на европейската солидарност София значително напредна в развитието на транспортната инфраструктура, в това число, метрото и реализира стратегически проекти в областта на околната среда. На дневен ред сега са инвестиции в кварталите. „След като ремонтирахме базова инфраструктура от града, предвиждаме целенасочена работа в кварталите – малки улици, довеждащ транспорт до станциите на метрото, паркинги и защита и обновяване на междублокови пространства“, каза Фандъкова. Метрото на София е най-големият проект и стратегически приоритет, който променя града и повишава качеството на живот. За 10 години изградихме 30 км. от съществуващата мрежа. През 2009 г. мрежата на метрото беше 9,6 км. Метрото използваха 70 хил. души дневно и свързваше с центъра „Обеля“ и „Люлин“. Днес мрежата на метрото е 40,2 км и с него всекидневно пътуват 350 хил. души. В момента изграждаме третия лъч с още 12 км, като първите 8 км от него ще бъдат пуснати в експлоатация до края на годината.
Ръководителят на „Конрад Аденауер – България“ Торстен Гайслер посочи, че София се развива като растяща икономика през последните години. Без икономически ръст не би могло да се постигне развитие и промяна. „Направеното от Фандъкова показва ясна визия и умения да се справи с предизвикателствата при управление на европейски проекти“, каза още Гайслер. Това, по думите му е решаващо за всички граждани в българската столица и се отнася и за цялата страна.
Общините са ключът към устойчивото развитие на страната, както и към устойчивото развитие на Европейския съюз, изтъкна той. Всяка община се сблъсква с различни проблеми, които изискват различни отговори. Но всички общини трябва да имат обща визия, независимо колко са големи и къде се намират в страната, смята Гайслер.
Европейската община на бъдещето е двигател на развитието, тя привлича хората, тя е платформа за демокрация, за културно многообразие, подчерта той. По думите му, тя е зелена и развиваща се във все по-добри екологични и социални проекти. Тя е място на образование, социални услуги, здравеопазване. Европейската община предлага изключително много аспекти, които дават положително развитие за хората.
Торстен Гайслер акцентира на демографските предизвикателства, пред които са изправени всички общини в общността. Различни екосистеми са подложени на голям натиск и рискове заради климатичните промени. Необходими са усилилия, за да се справим с тези глобални предизвикателства. Без икономически ръст обаче това не може да бъде постигнато. Пътят минава през работата с европейските средства, както и необходимостта от холистичен подход към тези проблеми.
През последните десет години София се справя с оползотворяването на европейските средства за различни политики, подчерта председателят на фондацията. Той изтъкна значението на фондове на ЕС, които подкрепят общините. Най-важни са европейските структурни фондове, инвестиционните фондове, които предлагат над 350 млрд евро за гражданите на Съюза и техните общини. Също така кохезионният, социалният фонд, както и тези, които подпомагат селското стопанство и риболова. В ЕС има и програми, свързани с иновации, стратегически инвестиции, ХОРИЗОНТ 2020, Консултативният инвестиционен фонд и много други, които взимат предвид различни аспекти от развитието на общините.
Торстен Гайслер изтъкна необходимостта от много добра експертиза, която да позволи на общините да подготвят успешни проекти. И тъй като квалифицираните експерти струват скъпо, е важно общините да разполагат със средства, с които да обучават хората си, да ги развиват. Той е убеден, че идват нови хора, с нови идеи, които ще подпомагат общините и в бъдеще.
Председателят на фондация “Конрад Аденауер” благодари на председателя на ПП Обединени земеделци Петя Ставрева за сътрудничеството и успешната съвместна работа.
От своя страна Петя Ставрева каза, че фондация „Конрад Аденауер” традиционно подкрепя демократичната общност в България. През годините, с подкрепа на инициативи на партиите от демократичното пространство фондацията направи много, за да продължим процеса на консолидация. Това винаги е било приоритет за Обединени земеделци, подчерта Петя Ставрева и благодари на Торстен Гайслер за подкрепата и сътрудничеството.
„Предизвикателства пред местната власт в условия на членство в ЕС” беше първата тема след официалното откриване на форума.
Кметът на община Марица и зам.-председател на Обединени земеделци Димитър Иванов представи пред аудиторията своя опит при работата с европроекти и набеляза стъпките, за да бъдат успешно защитени те от общината.
Той изтъкна необходимостта от екип от експерти с висока квалификация в общинската власт, както и изборът на правилен консултант. Неговата задача е да съветва общината при работата с различните европрограми и при подготовката на проектите, която е различна при проект за енергийна ефективност, от такъв за инфраструктара и за ВиК например.
Много е важно проектът да бъде професионално подготвен и да бъде контролиран до окончателното му приключване, подчерта Иванов.
Към момента субсидирането на „Марица” от ЕС е не само в инфраструктура, а и в социалната сфера, образованието и културата. Следват околна среда, регионално развитие, енергетика.
Според Димитър Иванов на общината, която има 33 хиляди жители, са необходими поне 20 експерти, които да подпомагат консултантите и да следят за работата по европроекти – при тяхното подаване и реализацията им след това.
По думите му ЕС упражнява постоянен контрол – при кандидатстването по проекта, при съгласувателните процедури, при избора на изпълнител за надзор, инвеститорски и авторски контрол, за консултантски услуги, за строителство. Затова и условията, които поставя общината към всеки изпълнител трябва да бъдат строги и контролът от общината всекидневен, в противен случай идват проблемите, отбеляза кметът.
В община Марица досега са реализирани европроекти на стойност 20 млн. евро. И санкциите по тях са само 1500 лв., но без нито лев санкция за община Марица, посочи той.
Димитър Иванов изтъкна, че децата са приоритет на община „Марица”. Затова и голяма част от инвестициите са били за детски градини, училища и площадки. Но само два проекта – за детска градина и за училище със спортна зала, са реализирани със средства от социалното министерство и от ОП „Региони и растеж”. Останалите осем обаче са със собствени средства на общината, без помощ от държавата и ЕС, изтъкна кметът.
В контекста на предстоящите местни избори Димитър Иванов призова кандидатите за общински съветници и кметове на Обединени земеделци да заложат на позитивната кампания с послание към хората за подобряване на жизнената среда. Защото, по думите му, няма печеливша негативна кампания.
Георги Ташев, общински съветник и председател на Общинския съвет в община Родопи в предния мандат, също отбеляза, че контролът при изпълнението на проектите е едно от предизвикателствата при изпълнението им.
В изказването си той акцентира на взаимодействието на местната с централната власт, както и на децентрализацията и самостоятелността на общините. Това, по думите му, са жалоните за развитието на всяка община. Те обаче не могат да бъдат противопоставени, а трябва да вървят паралелно. Защото без съдействието на държавата и различните министерства общината не може да просперира. Същевременно не може и без собствени средства, а те и сега са много малко. Те идват от местните данъци и такси, от които много малък процент остават в общинската хазна. Други приходи могат да дойдат от бизнес. Общинските предприятия обаче трудно се издържат сами, а от там и е трудно да носят приходи. Затова е важна връзката между кмета на общината и на населеното място, както и тази с централната власт. Защото, по думите му, има кметове, закотвени в общината, които хората са виждали само на снимката преди изборите. Това трупа негативи през целия мандат.
Като грешки на общинската власт Ташев посочи реализирането на „безсмислени проекти”, като игрища и детски площадки в села, където няма деца например. А това се вижда и от хората, и от държавата, и от ЕС и води до орязване, до свиване на възможностите и респективно до санкции. Затова общините трябва да се пазят от такива проекти, подчерта Георги Ташев. Заблуда е, че един проект се прави, за да донесе доход на няколко души. Целта на проектите е да подобряват жизненото равнище на хората, отбеляза той.
Друг проблем е ромската престъпност, която не трябва да се подминава. Интеграцията на тези хора е важен процес, който обаче не може да се случи без тяхното желание, подчерта лекторът. Той отбеляза, че през годините много средства са похарчени за това, но без резултат. И на практика парите са „потънали в пясъка”. Ключът към интеграцията на ромите е образованието. И тук е ролята както на държавата, така и на общината, подчерта Ташев.
Той изтъкна и разликата в проблемите на отделните общини. Има такива, в които няма училища, други, в които няма болници. Тоест, има проблеми, които няма как да бъдат финансирани от местната власт и отново се стига до взаимодействието с централната власт, отбеляза той. Тук е ролята на децентрализацията, която трябва да се случи реално, за да бъдат проспериращи общините, завърши Георги Ташев.
Членството на България в Европейския съюз е пряко обвързано с положителното въздействие върху икономическото развитие на страната, заяви от своя страна Симеон Стоилков – член на националното ръководктво на партията и на Експертния съвет.
Интеграцията на българското стопанство в общото европейско икономическо пространство продължава да се разширява. Благодарение на финансирането от ЕС са реализирани видими подобрения във всички аспекти на стопанската и гражданската инфраструктура в страната, посочи той. Държавните трансфери по линия на европейските фондове и на преките плащания от ЕС за България са значителен фактор за положителната стопанска динамика през последните 10 години. За този период средногодишният нетен трансфер от ЕС за България съставлява около и над 4 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. Този приток на средства е от макроикономическо значение предвид условията на неблагоприятна глобална обстановка, подчерта Стоилков. В резултат от присъединяването на България към ЕС редица български бизнеси получиха възможност да се интегрират във веригите на добавена стойност в рамките на европейското производствено пространство. Еврочленството на страната позволява на българските граждани пряко да оползотворяват ползи от европейските политики в редица сфери.
Европейското финансиране е ключово и за българското образование. То позволява да бъдат интегрирани деца в риск и деца със специални образователни потребности. Разширява шанса на маргинализирани социални групи за участие в пазара на труда чрез допълнителна квалификация и не на последно място, способства образователната и научната мобилност. Сред най-значимите ползи от членството за гражданския сектор Стоилков изтъкна възможността за формиране на европейски мрежи от НПО, които са източник на ценна експертиза. Участието в Съюза оказва благоприятно влияние и върху българската култура, като спомага чрез финансиране популяризирането на родни културни продукти на европейско и световно ниво, каза още Симеон Стоилков.
При дискусията след това председателят на столичната съюзна организация Красимир Вълев изтъкна отново зависимостта на кметовете на кметства от общинската власт и подчерта, че техните проблеми са изключително финансови. А без средства не могат да бъдат реализирани проекти за облагородяването им. Той изтъкна още, че общинският съвет гласува бюджета, затова е важно отделните населени места да излъчват свои представители в него.
Общинският кмет трябва да бъде комуникативен и да може да намира общ език с всички кметове на кметства, независимо коя политическа сила представляват каза Пею Караколев от община Марица и даде за пример диалогичността на кмета Димитър Иванов. По думите му едни от най-успешните кметове са тези на Обединени земеделци. И това е така, защото имат идеи, които защитават аргументирано през местния парламент и получават подкрепа за реализирането им . Такъв пример е село Царацово, което, по думите му, е изцяло обновено точно заради инициативността на своя кмет.
От своя страна кметът на с. Радилово Благой Хризанов направи препратка към изказването на Георги Ташев и изрази съгласие, че е много важно какви общински съветници влизат в местния парламент. Защото в противен случай важни проекти биват спъвани само поради факта, че предложението за тях не е дошло от една, а от друга политическа сила. Това е пагубно за общината и за кметствата в нея, посочи Харизанов. Хората, които са избрани, трябва да работят със сърце и душа за общината и селищната й система, а не за лично облагодетелстване, завърши Харизанов. Петя Ставрева апелира към кандидатите на Обединени земеделци, когато бъдат избрани, с работа си да бъдат посланиците на организацията сред хората и да работят за разширяване на нейното влияние.
Кандидат за кмет на с. Обединение Лъчезар Вълев и председател на Предизборния щаб информира форума за срещата, проведена с кмета на Велико Търново Даниел Панов и представители на Обединени земеделци от ръководството на областната организация. На нея е постигнато съгласие за подкрепа на кандидатурата на кмета и листата на ГЕРБ. Наш кандидат в листата на ГЕРБ ще има в Стражица.
Вълев е за втори път кандидат за кмет на Обединение. Селото, което има 550 жители, е известно със своя минерален извор, както и с традиционния събор „Авлига пее”. Основната цел, заложена в програмата му като кандидат за кмет на селото, е подобряване на живота на хората там. По думите му, обещанията в нея са реални. Кандидатът ще работи за постигането на конкретни цели, сред които реализирането на полицейско присъствие, изграждане на детска градина и други. В кампанията Лъчезар Вълев залага на срещите с хората и личните разговори с тях. Предстоят две събрания, на които той ще ги запознае със своята програма и ще чуе техните проблеми и искания.
„По-голямата част от големите партии на тези избори се опитват да си харесат партньори за следващите парламентарни избори, тестват послания, подбират хора. Тоест, за тях кампанията е опитно поле, на което те искат да изработят нещо по-трайно.” Тава каза политологът доц. Антоний Гълъбов, който говори за политическата кампания, стратегията и целите на местни избори ‘2019.
ГЕРБ на тези избори за втори път се явява с други политически партии. Очевидно е, че партията има нужда от стратегически партньор. През годините партията запази подкрепата на 1 млн. гласоподаватели, което е много за българската политика. Те обаче не са достатъчни, за да бъде постигнато едно бъдещо мнозинство, каза доц. Гълъбов.
Още по-сложна е картината при БСП, която, по думите му, воюва със себе си и, при която има тежък конфликт между национално и местно ръководство. И това, което се вижда на повърхността е само част от проблема. Те са в системна грешка, която датира още от времето на Виденов, преминава през управлението на Станишев и стига до Нинова. Тя системно разрушава БСП и го прави добре. А тази системна грешка стеснява електоралната основа на БСП и я прави още по-уязвима, посочи доц. Гълъбов. Избори ‘2019 изглеждат различно и за ДПС, което не е партия, а корпорация и се управлява на корпоративен принцип. Този субект функционира устойчиво чрез експертни групи, които разработват проекти и ги финансират. При тях кампанията е от „бейски тип”, каза Гълъбов. В тази кампания, според него, ДПС е преодоляло заплахата от Местан, който се е опитал да върне разговора за политиката, да постави въпроса -защо цялото ръководство на ДПС е съставено от хора на Държавна сигурност и какво се случи с хората, които реално се противопоставяха на комунистическата власт. В момента ДПС има по-малък риск и най-вероятно ще стабилизира присъствието си в някои региони, без да покаже ръст, прогнозира политологът.
Тежки ще са изборите и за „Демократична България”, която успя да удържи един мандат в Европарламента, но не постигна втори. Това им даде шанс да оцелеят, но не и да се развиват, отбеляза Гълъбов. Той посочи, че между ДСБ и „Да, България” има съществени различия. „Да, България” е сглобка от хора с различни възгледи, което не успява да генерира електорална подкрепа.
И при партия ВОЛЯ кампанията е за оцеляване. С провала на европейските избори Марешки разбра, както Гущеров и Барбуков през 90-те години, че дори да имаш много предприятия и хора, които работят за теб, това не ти гарантира, че ще бъдеш избран за депутат. Прогнозата му е, че ВОЛЯ ще се свие до регионалното си ниво.
След резултата на европейските избори ВМРО изглежда по-тежко отколкото е и това нарушава баланса между патриотите. НФСБ показа изненадващо слаб резултат, а за Атака няма смисъл да се говори, каза Гълъбов.
По думите му Атака е върната обратно, за да не наруши общия дизайн на представителството на руските интереси. Затова, по думите му, Сидеров отново е в активна фаза и прави всичко възможно някой да го забележи. Затова и разслоението между патриотите в момента е естествен процес. Гълъбов определи като „зле измислена шега” кандидатурата на Джамбазки за кмет на София предвид факта, че преди три месеца е избран за евродепутат. Това означава, че ВМРО се бори за общински съветници.
За новата партията на Слави Трифонов Гълъбов смята, че опитът им ще е да играят на балотаж , като заявят подкрепа за даден кандидат, но без да носят отговорност.
Изводът е, че в тази кампания политическите партии експериментират. В настоящата политическа ситуация ГЕРБ започва да търпи щетите на управлението, започва износването на управлението им, като в същото време няма смислена алтернатива, каза доц. Гълъбов.
В тази ситуация търсенето на ниша, където да се прави политика ще е все по-важна. Логично идва въпросът за стратегията, която според него липсва на тези избори. Темата за местните проблеми се избягва. Обикновено на национално равнище, в големите градове, се извеждат акценти от местните избори. А стратегията първо трябва да е концентрирана на регионална основа, откъдето да се отиде на национална, подчерта той. Друг проблем е и, че все по-малко читави хора са готови да бъдат кандидати на партиите. Той отбеляза също, че за да се даде тласък на развитието на малките общини, които са много, трябва да се мисли за тях във връзка по между им. И тук е идеята местните власти да кооперират ресурсите си, като това става между богати и бедни общини.
Изводът за тази кампания е, че по-голяма част от партиите търсят през отделни фигури нови пространства и целта им е свързана със следващите избори за Народно събрание. Диагнозата на тази кампания е, че всички искат ГЕРБ да носи пасивите на управлението, а те да имат място в един следващ парламент, заключи той.
Доц. Гълъбов се спря и на мястото на земеделците. Той изтъкна, че социалдемократите и земеделците са разбивани през годините, защото са били винаги заплаха за комунистите. Причината е, че там, където има силни земеделци и социалдемократи, комунисти не виреят. Земеделците винаги са били с ясно присъствие в селата и малките градове. Точно затова систематично беше рушена всяка възможност земеделското движение да се възроди като всенародно, на хората, създаващи земеделското стопанство, посочи той. А земеделското движение е един от фундаментите на българската демокрация и на българската държава, подчерта Гълъбов.
От тук и стратегическата цел на всяка земеделска организация не трябва да бъде съюз с останалите земеделски организации, а постигане на качествено представителство на хората, работещи в селското стопанство.
Когато това бъде реализирано, останалите ще бъдат привлечени по естествен път. Това е по-добрият начин за консолидация, отколкото споразумение между лидерите, смята доц. Гълъбов.
В тази ситуация Обединени земеделци имат стъпка напред, разпознати са от хората и сега е моментът. Това са ваши избори, защото могат да ви позволят да тествате определени решения, обърна се към представителите на организацията Гълъбов. Според него ключ към успеха е изработването на платформа, която ефективно да представлява интересите на малките фермери, на младите фермерски семейства.
Лекторът засегна и въпроса за пазара на земята и полубандитското окрупняване след демократичните промени у нас. Той подчерта, че не трябва да се остава само на нивото на европейската субсидия, тъй като тя прави още по-силни едрите земевладелци.
Гълъбов акцентира и на необходимостта от застраховане на земята, на земеделската продукция, на животните. Земеделските стопани не инвестират в застраховането. За да се промени това е необходимо да има разяснителни кампании и ясни правила, които ще бъдат чути от хората и ще преобърнат тази тенденция, смята той.
В контекста на местния вот политологът посочи, че всеки мандат в общинския съвет е важен. Дори един общински съветник е стъпка напред, той е носител на информация. За една сесия той може да внесе пет предложения, което е начин на правене на политика. Неговият съвет е общините да се мислят и като територия, а не само като гласоподаватели. Експертизата в местната власт е много важна, а нейната липса ни поставя в ситуацията „вода газим, жадни ходим”. Добрата експертиза в политиката помага да се види ресурс в нещо, което на пръв поглед изглежда безсмислено, изтъкна той.
Доц. Гълъбов изтъкна и традицията на българското земеделско кооперативно движение, което няма нищо общо с ТКЗС-тата и беше безвъзвратно унищожено по време на комунизма.
Огромното предизвикателство пред Обединени земеделци днес е опитът, който имате, да бъде насочен към създаването на нов тип социално предприемачество. Такова, което да изпълни със съдържание формите на кооперациите и на задругата, отбеляза той. Успеха на кооперативното движение Гълъбов илюстрира с пример от родната история. Той припомни, че миналата година се навършиха 120 години от създаването на кооперация “Пчела”. Доказателство за просперитета на начинанието е фактът, че при национализирането й тя е имала капитал от 9 млн. златни лева.
След демократичните промени обаче кооперациите у нас не бяха развити, а блокирани през ТКЗС-тата. Затова възстановяването на традициите на българското кооперативно стопанство е спешна задача, подчерта той.
Той даде пример със свой колега, който 15 години чете лекции в Австралия за кооперативното движение, чийто успешен модел са именно българските кооперации.
В заключение Гълъбов изтъкна, че младите фермери се интересуват от смислен бизнеспроект, от добра застрахователна защита, от надеждни търговски посредници, от възможността да продават на възможно по-къса верига.
При дискусията бяха засегнати въпросите за стратегията при кампанията на кмет на кметство, проблемите на застраховането и други.
По първия въпрос Гълъбов изтъкна липсата у нас на микроикономисти, както и, че крайните територии на страната през 90-те години са в тотален регрес. По думите му един модел на управление може да проработи в едно село, но в друго – не. Тоест, за всяко трябва да има отделен подход и тук е ролята на експертирата. Друг проблем е, че кметският наместник е нито правно, нито законово добре развита фигура. По темата за застраховането експертът подчерта необходимостта от застрахователна култура и намиране на най-добрият начин стопаните да бъдат убедени, че застраховането е инвестиция.
След дискусията работата на семинара продължи по групи в решаването на казуси в кампанията за местни избори.
С темата за проблемите и предизвикателствата пред евроинтеграцията започна вторият ден от конференцията. По нея говори председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева. Тя изтъкна, че по пътя на евроинтеграцията за страната има много „препъни камъни”. Те са в резултат от грешки, свързани с разминаванията между очакванията на гражданите, общините и неправителствените организации и решенията, които се взимат от държавната администрация. В момента се договарят финансовите инструменти за Общността за период 2021-2027 г. , посочи Ставрева. Различен е бюджетът на бъдещите програми, които ще финансират, икономиката, земеделието, транспортната инфраструктура, регионалните програми. Основен акцент е поставен на т. нар. интегрирани проекти. За да бъде одобрен един проект, по европейската рамка, той трябва да отговаря на минимум две дългосрочни изисквания, подчерта Ставрева. Ако е проект за развитие на земеделието например, той трябва да осигурява нови работни места и да е свързан с екологичното измерение. Акцент в бъдещата Програма за селските райони ще бъде финансирането на младите и на малките фермери. Другото важно изискване е за устойчивост, т. е., какъв е дългосрочният хоризонт.
Следва изискването за участието на т. нар. местна общност при публични и общински проекти. Като в него бъде включен елементът образование например. Другият нов момент е свързан със застраховането. След 2021 г. Европа отделя при селскостопанската политика 7 на сто за финансиране на застрахователно събитие, свързано с управление на риска. Статистиката сочи, че през последните 10 години има неефективно управление на риска поради грешки. Има много пандемии, болести, природни катаклизми, които сериозно ощетяват земеделските производители. Затова управлението на риска ще бъде включен в ОСП чрез три мерки в програмата за развитие на селските райони, посочи Петя Ставрева. Като част от експертна група, тя каза, че едно от предложенията към Брюксел е при 5 % щета да бъде изплащана застраховка.
От Брюксел ще има сериозна корекция на финансирането. И нашият интерес като страна член е да бъдат намалени таваните на плащания по отделните проекти и дребните и средните производители да попаднат в обхват на повече мерки, подчерта тя.
Друго предложение е да бъдат облекчени критериите за организациите на производителите. Оказва се, че за 12 години у нас има малко подадени проекти от тези структури поради трудните изисквания. Тук е ролята на Обединени земеделци да подпомагат производителите и те да станат част от такива организации, както и да знаят как да набележат превантивни мерки при управлението на риска.
Ставрева каза още, че досега много от стратегиите за регионално развитие са се разминавали с реалната ситуация във водещите региони. Тоест, много от стратегическите документи не се прилагаха в реалната политика, отбеляза тя. Концепцията „България на регионите” продължава да бъде добро пожелание, което все още не се случва, смята Петя Ставрева. Разпределението на парите от националния и от европейския бюджет показва концентрация в десетина големи града. А до малките населени места достига под 20 % от общия бюджет, който идва от ЕС.
От Обединени земеделци предложихме стартирането на регионални програми. Това е мярка за реална децентрализация, зад която стоим, подчерта лидерът на партията. България е разделена на 6 региона и при стартирането на 6 регионални програми, шансът до малките общини да достигнат средства е много по-голям, отбеляза тя. По думите й, трудностите на държавата да менажира само една регионална програма за цялата страна, не може да е оправдание.
Ставрева даде за пример Франция, където има 15 регионални програми, насочени към различни направление в земеделието. Тя изрази надежда, че през новия програмен период и у нас ще бъде постигната реална децентрализация.
Темата „Българският прочит на работата с европейски програми” бе представена от експерта от Селскостопанската академия проф. Людмила Лозанова, член на националното ръководство на партията и от Зара Клисурова – председател на Националния клонов съюз на етерично-маслените култури и председател на ВКРС на съюза.
Аграрният сектор е един от стълбовете на българската икономика и това не трябва да бъде подценявано, каза от своята страна проф. Лозанова. Тя призова за политики, които да осигурят реална подкрепа на дребните и средните производители.
Сега 82 % от българската земя се контролират от 3 % от земеделските производители. Така субсидиите отиват в ръцете на малко хора, а останалите реципрочно обедняват, подчерта тя. Освен това демографският проблем е много по-голям в Северна, отколкото в Южна България. Лозанова даде пример с ЕС, където 80 % от земята се обработва от кооперативи, а стопанство от 1 дка се приема за голямо. В САЩ големите стопанства пък са до 1200 дка. За сравнение, у нас голямо е стопанство от 10-20 хил. дка. Латифундиите у нас водят до фалит на стотици малки и средни производители, които фалират. И тук е ролята на държавата, която трябва да ги защити, подчерта експертът.
Проф. Лозанова акцентира и на факта, че уедреното земеделие вреди на почвите. Най-щадящо земеделие за околната среда е това на семейната ферма, сочи статистиката. Единственият изход и според нея, е кооперирането на дребните и средните производители. Тя даде за пример фермерската кооперация в село Осмар, която през 30-те години на миналия век е имала представителство във Виена и директно е търгувала продукцията си от вина. Идването на комунизма у нас е заварило село Осмар с 10-15 милионера и висок стандарт на живот.
Проф. Лозанова също призова участниците във форума на Обединени земеделци да подпомагат производителите като ги информират за ползите от кооперирането.
Зара Клисурова говори за условията за усвояване на средствата от еврофондовете от дребните и средните производители. Статистиката сочи, че при фондовете на ПРСР има усвояемост на средствата от 30,4 %, което се равнява на 800 млн. евро при бюджет от 1.7 млрд. Подадени са 16 хиляди проекта. От тях са одобрени 10 010, като при 20 на сто има неизплатено финансиране, посочи Клисурова. Причините за това недобро усвояване, според нея, се коренят, първо в недобрия капацитет на ръководния персонал на ДФ „Земеделие”. Следва недобрата информираност на дребните и средните стопани. И тук е ролята на неправителствените организации, които да ги запознаят с това как да кандидатстват и да използват тези програми, каза Клисурова. Роля играе и тежката бюрокрация у нас. Освен това, по думите й, има повече от 90 на сто орязване на финансирането, което обезсърчава хората.
От друга страна, за да бъде рефинансиран един проект, той трябва да е изпълнен със собствени средства. Тоест, необходимо е финансиране чрез заем от банка, но условията за това са тежки и ДФЗ не застава зад кандидатите като гарант, което демотивира кандидатите, подчерта Клисурова. Хората нямат финанси и са услугите на консултант. А обещанието на ДФЗ да изплаща на консултантите тези услуги, също е останало само на думи.
Най-много се кандидатства за техника, по мярка „Млад фермер”. Фирмите, които я предоставят обаче надуват цените, а от друга страна банките дават заеми с високи лихви. Експертът даде пример със съседна Гърция, където по думите й лихвените проценти са ниски и условията за кандидатстване перфектни. Това дава възможност за модернизация на сектора, което при нас не може да стане.
Клисурова говори и за проблемите при етерично-маслените култури. По думите й символът на страната ни – маслодайната роза, е в трагично положение. Добивите са с 50 на сто по-ниски. Във финансов аспект – ниски и неизплатени от две години стойности. Това изправя фермерите пред фалит, подчерта тя. Тази година не са изплатени и средствата по де минимис. Следва изораване на розови масиви от производители, които фалират.
Клисурова каза още, че обсъждането на законопроектът за розата е прекъснат след първото четене в парламента. От бранша настояват розата да има обвързано плащане. Също така да бъдат дерегистрирани розобреработватели, които компрометират българското розово масло като го смесват с чужди масла.
При дискусията след това участниците призоваха да се намери политическа воля за преодоляване на проблемите, за да няма спънки пред реализирането на европейската политика в България.
