Българското земеделие трябва стане по-устойчиво и да инвестира в хора и технологии, заявиха участниците в конференция в Пазарджик
„България е пълноправен член на Европейския съюз – най-напредничавата и богата общност в света. Това дава на страната ни много добри перспективи за развитие. Поставя също и много въпроси – за мястото ни в настоящата бурна регионална и геополитическа обстановка, за възможностите за развитие на двустранните и съюзнически отношения, за свързаността и нейната същност като ключова политика на Европейския съюз. Това каза председателят на ПП Обединени земеделци Георги Ташев при откриването на конференция на тема: „Европейската свързаност като основа за устойчиво развитие на регионите и задълбочаване на интеграцията в ЕС“. На форума ще дискутираме и темата за Общата селскостопанска политика, както и може ли планът „Кумчев“ да бъде основа на една нова стратегия за развитие на земеделието и продоволствената сигурност на България в частност и на Евросъюза. Обект на обсъждане ще бъдат също пълноправното ни членство в Шенген, приемането на еврото и как това ще се отрази на живота у нас, допълни той. Форумът, който беше организиран със съдействието на фондация „Конрад Аденауер“, се проведe на 19 септември в Пазарджик. В него участваха общински съветници на Обединени земеделци в страната, експерти и представители на регионалните структури на партията.
„България е важен хъб в контекста на свързаността с централна Азия и има голям потенциал за участие в реализирането на този мащабен проект“, каза председателят на фондация „Конрад Аденауер“- България, Норберт Бекман-Диркес. Във връзка с това той изтъкна важността на работата с цел развитието на малките населени места и селата. Защото отговорност на държавата, на местната власт е да дадат възможност на хората да живеят добре на дадено място, добави той. Отбеляза също и значението на аграрния туризъм за малките стопанства.
Диркес определи като „скандално“ твърдението за продоволствената зависимост на България и подчерта необходимостта от връщане на доверието на селскостопанските производители към Европа. По думите му производството на пчелен мед, розово масло, на плодове и зеленчуци, с истински вкус, са предимство за страната ни.
Във връзка с темата за свързаността Норберт Бекман-Диркес каза, че за пети път в Бургас ще се проведе форум за свързаността, с участието на 17 страни, които граничат основно с Черно море. Председателят на фондацията поздрави участниците във форума и изтъкна, че партньорството с Обединени земеделци има добри традиции и ще продължи и занапред. Заместник-председателят на Обединени земеделци инж. Емил Йончев подчерта значението на европейската свързаност във всичките й аспекти за развитието на Общността в контекста на геополитическата обстановка в Европа и в света. Той също поздрави участниците и пожела успешна работа на форума.
Актуалната световна геополитическа обстановка и предизвикателствата, които тя поставя в регионален и глобален план, беше тема на първата лекция. Председателят на Обединени земеделци Георги Ташев се спря на последиците от военните конфликти в Украйна, в Газа и Иран и проследи влиянието им върху икономиката и международните отношения на Балканите, в Европа, Близкия Изток и САЩ. Войната в Газа и по-широката ескалация на конфликта в Близкия изток оказват сериозно косвено влияние върху икономическия климат в Югоизточна Европа (ЮИЕ) и България. Макар регионът ни да е географски отдалечен от преките военни действия, той е силно уязвим към вторичните глобални трусове. Ефектите върху нашия регион се проявяват в няколко основни направления: Нова енергийна криза и рекорден скок в цените на газа. Поради недостига на танкери, европейските газохранилища се намират в най-ниските си нива за последните 15 години. Към септември 2026 г. цените на природния газ на водещите борси (TTF) надхвърлиха 78 евро/MWh (близо 1000 долара за 1000 куб. м). Това директно оскъпява индустриалното производство на Балканите. Високата цена на газа принуждава топлоцентралите и бизнеса в България да калкулират по-високи разходи, което чука на вратата под формата на скъп ток за предстоящата зима, подчерта Ташев.
Двойният шок върху цените на енергията и транспорта подхранва т.нар. „инфлационен натиск“. Европейската комисия повиши прогнозата си за инфлацията в ЕС за 2026 г. до 3.0%. На Балканите, където икономиките са по-чувствителни, това поддържа високи цените на хранителните стоки, горивата и битовите сметки, засилвайки рисковете от стагфлация (слаб икономически растеж, придружен с високи цени).
Влошената геополитическа среда принуди държавите от ЮИЕ да ускорят инвестициите си във военна мобилност и сигурност.
Другата гореща точка – Войната в Украйна, която продължава вече пета година, има дълбок, трансформиращ и дългосрочен отпечатък върху политическата и икономическата реалност в Югоизточна Европа и конкретно в България, подчерта Георги Ташев. Тъй като регионът ни се намира в непосредствена географска близост до конфликта, вторичните трусове промениха изцяло енергийната карта, пазарите и вътрешнополитическия дебат в страната ни, посочи той. Икономическите последици за България са от безпрецедентен бум в българския военнопромишлен комплекс до трайна инфлация и пълно енергийно пренастройване. Спирането на газовите доставки от „Газпром“ принуди държавата да диверсифицира мрежата си 100 % чрез втечнен газ от Гърция (терминала в Александруполис), азербайджански доставки и транзит през Турция („Боташ“), превръщайки ни от пасивен консуматор в ключов транзитен хъб за Централна Европа. Лекторът припомни, че през юли 2026 г. страната официално обяви, че поради натрупан бюджетен дефицит във финансовия си план за годината, преустановява директната финансова помощ за Украйна, като продължава да участва единствено чрез редовните си вноски в бюджета на ЕС. Ташев акцентира на политическа поляризация у нас. Темата за войната и оказването на военна помощ за Киев остава основна разделителна линия в българския политически живот. Тя допринася за трайната вътрешна нестабилност и изостря реториката между евроатлантическите партии и националистическите, проруски формации у нас, подчерта той.
Войната рефлектира и върху националната ни сигурност. Резултатът е критични рискове и саботажи в Черно море. Застрашено е цивилното корабоплаване, заплахата от плаващи мини е ежедневие. В рамките на региона се наблюдава рязък ръст на руските хибридни атаки, дезинформационни кампании и кибератаки. Спецслужбите в Европа разследват серия от диверсии, включително взривове в български военни заводи (като базите на „ЕМКО“), за които има обосновани подозрения за намеса на руското ГРУ, посочи Ташев.
Войната наложи спешна нужда от свързаност по оста Юг – Север. Гърция, България и Румъния изграждат общ коридор за бързо придвижване на войски и техника на НАТО от пристанище Александруполис към източния фланг в Румъния, заобикаляйки напълно ограниченията за преминаване на военни кораби през Босфора (Конвенцията от Монтрьо). Не на последно място войната в Украйна се превърна в катализатор за разширяването на ЕС. Руската агресия промени философията на Брюксел за Западните Балкани. ЕС започна да гледа на евроинтеграцията на региона като на единствен начин за спиране на влиянието на Москва и Китай в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, изтъкна лекторът. Другата червена нишка, вследствие на войната в Украйна, е променената из основи пазарната среда и структурата на разходите в българското земеделско производство. По думите му конфликтът се е превърнал в най-голямото предизвикателство за сектора през последните десетилетия. Отражението се усеща по две основни оси – драстичен скок в производствените разходи и дълбок пазарен дисбаланс, предизвикан от промяната в логистичните маршрути на украинското зърно.
След блокирането на традиционните морски маршрути в Черно море, ЕС въведе т.нар. „солидарни коридори“ за безмитен сухопътен износ. Вместо само да преминават транзит обаче, Огромни обеми евтина украинска аграрна продукция останаха на пазарите в Югоизточна Европа. В резултат на това се сринаха изкупните цени на българската продукция на слънчоглед, царевица и пшеница.
За да защити местния пазар от масови фалити, България (заедно с още четири страни от Източна Европа) договори въвеждането на специален лицензионен режим за внос от Украйна. Конфликтът сблъска преработватели и производители – зърнопроизводителите искат спиране на вноса, е преработвателната индустрия настоява за внос на украинско семе. Също така през настоящата година икономическата тежест от войната се дублира от екстремните климатични условия. В контекста на войната в Иран, която избухна през първата половина на 2026 г., Ташев акцентира на нейното сериозно и пряко влияние върху глобалната икономика, което поставя Източна Европа и конкретно България пред сериозни логистични, инфлационни и дипломатически изпитания. Конфликтът, включващ САЩ, Израел и Иран (заедно с операция „Епична ярост“), доведе до критична нестабилност в Близкия изток и промени средата за сигурност, подчерта той. Прякото икономическо отражение върху България се изразява в рязък скок в цените на горивата, скок на инфлацията у нас над 4 % на годишна база, засягайки цените на хранителните стоки, транспорта и промишленото производство. Също и повишаване на лихвите и цената на дълга. Парадоксално, икономическата несигурност от войната доведе до повишаване на обществената подкрепа (над 54%) за приемането на еврото у нас, тъй като домакинствата и бизнесът припознаха в еврозоната щит срещу глобалните трусове, подчерта Георги Ташев. В този контекст Ташев подчерта, че отношенията в четириъгълника България – Югоизточна Европа (ЮИЕ) – Европейски съюз – САЩ се намират в най-интензивната си и стратегически обвързана фаза от десетилетия насам. Военните конфликти в Украйна и Близкия изток (включително Иран) превърнаха Балканите от периферна зона в критичен геополитически център на трансатлантическото сътрудничество. Вашингтон и Брюксел действат в пълен синхрон, като припознават в България основен стълб на стабилност, сигурност и енергийна диверсификация на Източния фланг, посочи Георги Ташев. Той подчерта, че военното сътрудничество е най-развитото направление между САЩ, ЕС, страните от региона и България ,координирано чрез колективната сигурност на Алианса. В лекцията бяха проследени също политическите и търговските отношенията на България със съседните й държави – Турция, Гърция Сърбия, Северна Македония и Румъния. (Пълния текст на лекцията четете на http://zemedelci.org/) Приоритетите на Европейския съюз за периода 2024—2029 г. бяха
обект на втората тема, представена от Георги Ташев. Той посочи, че приоритетите оформят политическия дневен ред на Общността и имат за цел справянето с основните предизвикателства, пред които са изправени ЕС и неговите граждани. Те служат и за основа на политиката на Европейската комисия и са водещи при изготвянето на програмата й за период от 5 години.
В своята стратегическа програма за периода 2024—2029 г. лидерите на ЕС определиха 3 приоритетни области. Повече от всякога е необходим ясен стратегически план. През последните няколко години ЕС беше изправен пред много кризи — от борбата с изменението на климата до пандемията от COVID-19 и подкрепата за Украйна вследствие на агресивната война на Русия, подчерта Ташев.
Той очерта трите приоритетни области за развитие. Първата – Свободна и демократична Европа, изисква отстояване на европейските ценности в рамките на ЕС и на ценностите на ЕС на световната сцена. Жалоните на втората са: Силна и сигурна Европа са осигуряване на съгласувана и влиятелна външна дейност и укрепване на сигурността и отбраната на ЕС и защита на европейските граждани. Както и подготовка за по-голям и по-силен Съюз и следване на всеобхватен подход към миграцията и управлението на границите. Третият акцент е върху просперитета и конкурентоспособността. За тази цел е необходимо укрепване на конкурентоспособността на ЕС, както и успешно осъществяване на екологичния и цифровия преход, насърчаване на благоприятна за иновациите и бизнеса среда.
За мандат 2024—2029 г. са определени седем приоритета на Европейската комисия. Първо – Нов план за устойчив просперитет и конкурентоспособност на Европа. Акцент тук е улесняването на стопанската дейност с цел насърчаване на икономическия растеж, подкрепа за конкурентоспособните промишлени отрасли на ЕС и създаването на качествени работни места. Също и развитие на кръгова и устойчива икономика, в чийто център се поставят научните изследвания и иновациите и която води до ускоряване на инвестициите, преодоляване на недостига на умения и работна ръка и лидерство по отношение на иновациите в областта на цифровите технологии.
Второ – Нова ера за европейската отбрана и сигурност. Това изисква подобряване на безопасността и сигурността на европейските граждани чрез изграждане на Европейски съюз за отбрана, противодействие на всички заплахи онлайн и офлайн и готовност за реагиране при кризи. Укрепване на нашите общи граници и справедливо и твърдо управление на миграцията.
Трето – Подкрепа за хората, укрепване на нашите общества и на социалния ни модел. Тук ударението пада върху поддържане и подобряване на качеството на живот в Европа посредством насърчаване на социалната справедливост в съвременната икономика, укрепване на солидарността между гражданите чрез обединяване на нашите общества и подкрепа за младите хора и гарантиране на равни възможности за всички.
Четвърто – Запазване на качеството ни на живот: продоволствена сигурност, вода и природа. Стъпките за постигане на това са изграждане на конкурентоспособно и устойчиво селско стопанство и продоволствена система и опазване на биологичното разнообразие с цел подкрепа на нашите земеделски стопани и опазване на нашата здравословна храна. Също и адаптиране и подготовка за променящия се климат, за да имаме готовност и да помогнем на засегнатите.
Петият приоритет поставя вниманието върху защитата на нашата демокрация и отстояването на нашите ценности, които са неразривно свързани, посочи Ташев. Той изтъкна, че демокрацията е процес и трябва да се отстоява постоянно. А това изисква повишаване на устойчивостта и подготвеността на обществото, укрепване на върховенството на закона като основа за справедливо и добре функциониращо общество, насърчаване на гражданската ангажираност и участие, за да се поставят идеите на гражданите в центъра на изготвянето на политики.
Шестата насока е за позиционирането на Европа в света, което означава възползване от нашата мощ и нашите партньорства. Това от своя страна изиска работа за разширяване на ЕС, за да се увеличи влиянието ни на световната сцена и съсредоточаване върху нашите съседи в по-широк смисъл с цел насърчаване на мира, партньорствата и икономическата стабилност. Както и провеждане на нова икономическа външна политика и реформиране на международната система с цел адаптирането ѝ към днешния свят.
Седмата важна цел е – Съвместно постигане на резултати и подготовка на Съюза за бъдещето. Тук жалоните са: Разработване на бюджет на ЕС, който е по-опростен и с по-голямо въздействие, за да се предоставят средства там, където това е от най-голямо значение. Необходимо е осъществяване на реформи за гарантиране на правилното функциониране на един по-голям Съюз и укрепване на партньорството между Еврокомисията и Европарламента, за да можем съвместно да постигаме резултати по по-ефективен начин.
Фундамент за реализирането на тези стратегически насоки е задълбочаване на единството на Съюза във всички направления, както и провеждане на единна външна политика, а не раздробяване по региони и интереси. Формирането на единна армия със съвместно командване за защита и възпиране в целия регион. Укрепване и разширяване чрез подкрепа на желаещите за присъединяване с насърчаване на реформи, за да отговарят на критериите на ЕС. Също и Обща селскостопанска политика (ОСП) с уеднаквяване на правилата и изравняване на субсидиите и обща продоволствена стратегия за производство и реализация по хранителната верига. Не на последно място и определяне на стратегически сектори за развитие на индустрията.
Темата „Обща селскостопанска политика, приложение в България, проблеми и бъдещо развитие” представи председателят на Експертния съвет на Обединени земеделци Златка Зарева.
Секторът на селското стопанство и храните осигурява безопасни и висококачествени храни за 450 милиона европейци. Агрохранителната система има ключова роля за световната продоволствена сигурност. Единният пазар на ЕС създава добавена стойност от над 900 млрд. евро, осигурявайки заетост на около 30 милиона души, което представлява около 15 % от общата заетост в ЕС, каза тя.
Демографската картина в селските райони показва стареещо население. Едва 12 % от земеделските стопани в ЕС са на възраст под 40 години . Доходът на глава от населението в селското стопанство остава значително по-нисък от средата в останалата част от икономиката –това е основният фактор за протестите на земеделските стопани в ЕС. До 2040 г. Съюзът трябва да се превърне в място, където селското стопанство е привлекателно за бъдещите поколения, а отрасълът е конкурентоспособен, устойчив, ориентиран към бъдещето и справедлив. В основата на тази визия е нов начин за работа, базиран на доверие и диалог в цялата агрохранителна система в ЕС и в света, посочи Зарева. Обществената представа за ОСП в частта на Директните плащания е за липса на справедливост при разпределението на плащанията в различните държави. Новия принцип е да се плаща на активни земеделски стопани, които произвеждат храни и опазват околната среда и намаляване административна тежест за малките и средните земеделски стопани. Бъдещата ОСП за периода след 2027 г. ще възложи на сегашната държава допълнителна отговорност и отчетност за начина на прилагане: гъвкавост, опростена обвързаност, стимули за екосистемата, полезните иновации, предприемачеството, биологичното производство и агроекологичните селскостопански практики, каза експертът.
Зарева посочи стоте живи лаборатории на „Пакт за почвите за Европа“ и мисията за научни изследвания и иновации на „Хоризонт Европа“. Те, по думите й, са безпрецедентен ресурс, който може да подпомогне земеделските стопани да подобрят почвите си в контекста на високите цени на суровините за торове и недостига на вода и други екстремни явления като наводненията.
Селскостопанският сектор е изправен пред значителен недостиг на финансиране, особено за младите земеделски стопани, а бъдещето на продоволствената независимост в Европа през 2040 г. зависи от днешните млади и нови земеделски стопани, изтъкна Зарева.
Поземлената политика е главно в рамките на националните области на компетентност. ЕК ще създаде обсерватория на ЕС за земеделските земи. Тя ще следи сделките със земята и прехвърлянето на правото за земеползване, ценовите тенденции и пазарното поведение, загубата на качествена земеделска и естествена земя.
В областта на хуманното отношение към животните Комисията ще гарантира, че в бъдещите законодателни предложения се прилагат едни и същи стандарти за продуктите, произведени в ЕС, и за продуктите, внесени от трети държави. В този контекст важна роля ще играе резервът от 1 милиард евро. Комисията ще работи и върху укрепването на конкурентоспособността и устойчивостта на животновъдството.
Брюксел предприема амбициозни действия за готовност за посрещане на рисковете, застраховане и намаляване на риска и подкрепа за издръжливостта на селскостопанските пазари.
Комисията ще представи предложение за ускоряване на достъпа на биопестициди до пазара на ЕС. След 2027 г средствата за ОСП влизат в общия бюджет и земеделието вече няма да е приоритет, а ще се конкурира с останалите сектори, подчерта Зарева.
По думите й след 2027 г. българското земеделие ще е изправено пред най-радикалната промяна в начина на финансиране от присъединяването ни към ЕС. Новата многогодишна финансова рамка предвижда ОСП да не бъде самостоятелно и гарантирано перо, като се влее в общ бюджет за национални и регионални планове за партньорство. Фермерите няма да имат защитен ресурс и ще се конкурират за средства с други сектори. Това значи 20 % намаление на бюджета за селско стопанство, обясни тя.
Така парите за ОСП ще станат част от общ пакет в размер на 865 млрд. евро, или 44 % от целия евробюджет, което е основната точка на напрежение между производителите и Брюксел, каза експертът.
Освен това новите разчети са правени по текущи цени и не отчитат инфлационните процеси, нито пазарни сътресения или военни конфликти. Най-сериозният удар за българското земеделие идва от списъка с дейности, които ще бъдат изключени от гарантираното финансиране. Сред тях са инвестициите в напоителна инфраструктура, която е проблем за страната ни. Това, по думите й, следва да се компенсира с национални средства, налага се преструктуриране на Напоителни системи. Извън сигурните пари остават и консултантските услуги, иновациите в системата AKIS, както и възстановяването на земеделски потенциал след природни бедствия. Освен вътрешните бюджетни ограничения, секторът е застрашен и от международните търговски споразумения, като Меркосур. Липсата на задълбочен анализ за комулативния ефект от подобни договори върху европейския пазар създава допълнителна несигурност. Българските преработватели също остават в неизгодна позиция, тъй като хранително-вкусовите предприятия няма да могат да бъдат преки бенефициенти по ОСП, освен ако не са затворили цикъла с производство. На този фон браншът настоява за национални политики, които да компенсират липсата на европейска визия, докато институциите се опитват да адаптират националния стратегически план към новите, силно ограничени реалности.
Зарева посочи, че за периода 2027-2034 г. 22 млрд. евро е общият бюджет за България, от тях 6.2 млрд. евро ще са за земеделие. В текущия период 2020 – 2027 г. сумата за земеделието е общо над 8 млрд. евро., само директните плащания към земеделци са 5,7 млрд. Предвижданията са за около 20 % намаление на бюджета за селско стопанство, изчислени по текущи цени.
Зарева коментира и Стратегическия план на България, който е и основният инструмент за изпълнение на ОСП. За периода 2020 – 2027 г., с всички направени изменения, в следващите години се предвиждаше да бъдат усвоени 3,41 млрд. евро европейски и национални, – от тях по кампаниите до 2025 г. са разплатени едва 18 % – 612,5 милиона евро. През 2026 г. е увеличен и пренасочен бюджетът за инвестиции в земеделските стопанства и преработка, с цел да бъдат разплатени всички одобрени проекти, каза тя.
При последното изменение на Стратегическия план Биологичното животновъдство влиза във Втори стълб от 2026 г. Българският модел за биологично животновъдство се пренасочва към подхода, който преобладава в ЕС – подкрепа по Втори стълб, доказана връзка с животните, свързана с биологично управлявани площи. От 2026 г. целта е подпомагането за сектора да бъде част от интервенциите за развитие на селските райони.
Златка Зарева отбеляза промените в Наредба № 12 от 2015 г., които намаляват административната тежест за организациите и групите производители на селскостопанска продукция. Според нея икономическият интерес постепенно може да промени отношението на българските фермери към кооперирането.
В контекста на настоящия момент експертът алармира, че държавата тласка животновъдството към самоунищожение. Проблемите пред бранша са от забавени плащания и увеличени производствени разходи до неяснота около предстоящите помощи, административната тежест и натиска върху пазара, подчерта Зарева.
Със загубата на стопанства изчезват знания и производствен капацитет, чието възстановяване може да отнеме години. Новото поколение трудно влиза в земеделието. Необходими са условия, при които животът и работата в селските райони да имат перспектива, а земеделието да се възприема като бизнес и професия с бъдеще, запазено производство, реална продукция и устойчиви стопанства. Въпросът не е единствено колко средства ще има след 2027 г., а дали те ще бъдат достатъчно добре насочени, за да останат хора, които действително произвеждат, каза още Златка Зарева. Специален гост на форума беше експертът по земеделие Красимир Кумчев – аграрен консултант и фермер, производител на плодове и зеленчуци. Той представи пред форума своята експертна и прагматична програма за възраждане на българското селско стопанство, известна като „Планът Кумчев“. В него той предлага субсидиите в селското стопанство да се дават не на база притежавана или обработвана площ (както е заложено в голяма степен в ОСП), а според реално произведена и продадена непреработена земеделска продукция.
Припомняме, че в рамките на европейските регламенти и стратегическия план на България по ОСП (2023–2027 г.) основната тежест остава обвързана с площ и екологични изисквания, макар че през годините експертни дискусии и медии сочат сходства с идеите за насочване на подкрепата към реалните доходи и продукция от активните стопанства. Основните акценти на плана са няколко. Водещо изискване е промяна в субсидирането. Това означава доходите на фермерите да бъдат подпомагани спрямо обема на изнесената на пазара суровина (произведена и продадена продукция), а не на засаден декар.
От 2007 г. досега стопанствата са намалели 5 пъти, а зеленчукопроизводството се е свило наполовина. За същото време само една от търговските вериги е увеличила магазините си от 14 на 140, подчерта Кумчев. Според него причините за плачевното състояние на селското стопанство са две. Първата е, че българските производители получават изключително ниски субсидии спрямо колегите си в другите европейски страни.
Втората са кражбите. „Половината от субсидиите се крадат“, смята фермерът. Той даде пример със схеми за подпомагане като вкарването на тиквите преди години в обвързаното подпомагане, с ушните марки за несъществуващи животни, с пасища без добитък. Така, ощетени, работещите земеделци намаляват. Ситуацията днес обезсърчава много млади хора, които искат да се занимават със земеделие, вметна той. За да се обърне тази тенденция, трябва да има ефективна борба със злоупотребите. Основни цели тук са ограничаване на „сивия сектор“ и източването на еврофондове и субсидии за площи, които реално не се обработват ефективно, подчерта експертът. Специална удивителна в Плана е поставена върху продоволствената сигурност, която трябва да бъде национална цел. Тук фокусът е върху стимулиране на родното производство на плодове, зеленчуци и месо с цел задоволяване на вътрешния пазар. Продоволствената зависимост на България е най-големият проблем на страната. Не може само 10-15 % от основните хранителни продукти на пазара да са български, категоричен е Красимир Кумчев. Това, че страната ни е енергийно зависима, е обективно заложено, защото не разполагаме нито с източници на газ, нито на нефт. Но при тази златна земя и естествено плодородни почви да сме зависими от вноса на плодове, зеленчуци и месо – това граничи с престъпление, подчерта той.
Не на последно място по значение в Плана са водните ресурси. Експертът предлага стратегически важното решение за изграждане на малки микроязовири и на национална подземна водна магистрала, с разклонения, които да снабдяват всички региони в страната с достатъчно вода за напояване. Повод за подобно предложение са дали новите претенции от страна на Гърция за ново дългосрочно споразумение за използване на водите на Арда, Струма и Марица. Но хората не искат пари, искат вода, подчерта експертът.
След като допреди година плащахме репарации на Гърция именно с тези води, днес те отново се превръщат в първостепенно искане на гръцката страна, каза Кумчев. Той предрича, че и при среща на Румен Радев с Реджеп Ердоган, „главното, което ще ни бъде поискано и от турска страна, ще бъдат отново водите“. Този път – тези на Марица, Арда и Тунджа, добави Кумчев.
„Изграждането на множество микроязовири в цялата страна и прокарването на национална подземна водна магистрала с разклонения до всички земеделски райони на България не е проект за един мандат. Ще струва милиарди. Но е проект с хоризонт от поне 200 години напред“, каза експертът. Той е убеден, че държавите, които ще имат вода, ще имат земеделие, храна и сигурност. Държавите, които нямат вода, ще бъдат зависими от всички останали. Затова, по думите му „след енергийните спорове на Европа идва следващият голям въпрос – водата“. Кумчев даде пример с минералните води, по които сме на второ място след Исландия. При нас голям плюс е, че всеки избор е с различни качества, подчерта той. Важна част от обществени позиции на Красимир Кумчев засяга темата за земеделското застраховане, където той предлага радикална промяна на досегашния модел. Първата стъпка е – Драстично вдигане на застрахователната база. По думите му, фермерите нямат икономически интерес да се занимават с административни процедури, тъй като евентуалното обезщетение не покрива загубите им. Той настоява за държавна реформа и изграждането на специфична структура за агрозастраховане, тъй като в момента търговските застрахователи често отказват да сключват договори, щом чуят за риск от градушки или лошо време.
Като практик Кумчев критикува държавните институции за твърде ранните крайни срокове за застраховане. Той апелира за гъвкавост на сроковете за кандидатстване. Аргументът му е, че култури като късно зеле, карфиол, броколи и салати се разсаждат чак през юли – август и няма как да бъдат застраховани през пролетта, преди изобщо да са на полето. В дискусията последваха много въпроси и подкрепа за Плана като отправна точка за необходимата реформа.
По темата «Транспортна свързаност, Коридор № 8, № 10, жп транспорт, пристанища, летища интелигентни пътни системи” говори инж. Емил Йончев – експерт, изпълнителен директор на „Коловаг“ ЕООД, гр. Септември. Той представи детайлно Трансевропейската транспортна мрежа(ТЕН-Т), от която България е част. Тя включва пътища, жп линии, вътрешни водни пътища, терминали, морски и речни пристанища, летища и градски възли.
Поради благоприятното си кръстопътно местоположение между развития Запад и богатите държави от Азия, България е една от страните, през която преминават 5 от основните 10 европейски транспортни коридора, посочи Йончев. Това са коридори № 4, 7, 8, 9 и 10, с обща дължина на пътищата от 2000 км., като коридор № 7 попада изцяло в българския участък на р. Дунав.
Железопътен коридор № 8 е един от най-важните, със стратегическо, икономическо и геополитическо значение за целите на Балканите и за цяла Европа. Този коридор ще свърже Адриатическо с Черно море, минавайки през Албания, Северна Македония и България. През 2026 г. коридорът беше обявен за част от критичната инфраструктура на НАТО. Новият статут превръща трасето в ключов елемент от бъдещите стратегически планове на Алианса в региона, подчерта експертът.
Това е един от най-амбициозните и стратегически инфраструктурни проекти в югоизточна Европа. Започва от италианските пристанища Бари и Бриндизи-Дурас (Албания) – Тирана-Скопие-София-Бургас-Варна.
В тази схема страната ни има ключова роля – да бъде „източната врата“ на коридора и връзката към черноморския район. Синхронизираната работа между НАТО и ЕС по Коридор № 8 отваря за страната ни достъп до специализирани финансови инструменти включително по „Механизма за свързване на Европа“.
За България Коридор № 8 е дългосрочна застраховка за сигурност. Колкото по развита и надеждна е инфраструктурата, толкова по-голяма е стратегическата стойност на страната ни за съюзниците и толкова по бърза би била подкрепата в случай на регионална или военна криза, отбеляза инж. Йончев.
Той подчерта, че Коридор № 8 не е един конкретен строеж, а пакет от различни инфраструктурни проекти, жп линии, тунели и магистрали Йончев проследи строежите и какво е планирано по трасето. В процес на планиране е АМ “Рила“ да свърже „Струма“, „Тракия“ и „Хемус“ плюс АМ „Черно море“, по източната част на трасето. Покрай такива артерии ще се развият много логистични бази, фабрики, индустриални зони и предприятия, акцентира той. В източна посока България вече е модернизирала трасето Септември-Бургас, докато линията Карнобат-Варна все още се нуждае от цялостно обновяване. Основният фокус е на Запад, с границата със Северна Македония, подчерта лекторът.
Коридор № 10 се движи в посока на Трансевропейската магистрала „Север-Юг“. Общата дължина на пътищата по него е 2 300 км, железниците са 2528 км, летища 12 броя, а речните и морски пристанища са 4 броя, посочи инж. Йончев.
На територията на България в чистия си вид от границата със Сърбия до София той е 60 км. В разширения си вид транспортен коридор № 10 започва от Лондон и свършва в Калкута. В континенталната част на Европа той минава по трасето Залцбург-Любляна-Загреб-Белград-Ниш-Скопие-Велес-Солун и има някои важни разклонения. Сред тях е и нашият унгарско-сръбски-български коридор Будапеща-Нови сад-Белград-Ниш-София-Пловдив-Димитровград –Истанбул.
Направлението на Коридор № 10 през българската територия е едно от най-интензивните и отдавна утвърдено в международния транзит в голямата си част, но се нуждае от доизграждане, модернизация на съставната инфраструктура, особено в участъка София – границата със Сърбия въпреки, че жп линията в този участък е електрифицирана.
В източна посока линията Септември – Пловдив – Кап. Андреево е високоскоростна – за 160 км. и е електрифицирана, но е еднолинейна. Предстои изграждането на втора линия, за да се увеличи капацитета за преминаване както на пътнически, така и на товарни вагони. Това е наложително и защото, от другата страна на границата с Турция, се изграждат нови високоскоростни линии. Предвижда се и тунел под Босфора, с което ще се увеличи значително стокообменът с Европейския съюз. Остава линията в най-трудния планински участък София-Септември, която се модернизира в момента за 160 км/час двупосочна, електрифицирана, с множество тунели, мостове и виадукти, като се избягва пресичането й на едно ниво с автомобили и пешеходци за по-голяма безопасност. Строи се интензивно и се очаква да приключи до 2030 г., каза инж. Йончев.
Паневропейски коридор № 4, който започва от Дрезден и Нюрберг, в България преминава през направлението от Дунав мост 2 при Видин, пресича Северозападна България през Монтана, Враца, Ботевград към София, от където се разклонява към Солун в Гърция и към Пловдив, Хасково и Истанбул в Турция. Общият маршрут свързва Централна Европа с Гърция и Турция през българска територия. Служи като важен икономически мост между Западна Европа, Румъния, България и Близкия Изток. Той напълно заобикаля Сърбия, която не е член на Европейския съюз и често е под санкции. Коридор № 4 е един от трита проекта за България, включен в програмата ВИСОКО НИВО на Ван Мирт за интеграция на жп системите и чакащи за включване страни от Централна и Източна Европа към европейската жп мрежа с гръцко-българската граница – София-Видин-Будапеща-Виена-Прага-Нюрнберг. Българската жп линия от гръцката граница през София до Видин е електрифицирана, но подлежи на модернизация. Най-големият проблем за България по този коридор е жп линията от Видин до Крайова и Русе-Букурещ. Тези линии на румънска територия за товарни превози не са електрифицирани.
Ако тези трасета бъдат спрени за движения, поради модернизация на железния път, а в същото време се прекъсне връзката на сръбска територия, с изграждането на линията Ниш-Димитровград България ще бъде изолирана за дълъг период от време от Европа, предупреди инж. Йончев. Той апелира държавата внимателно да следи тези процеси, за да не се допускат колизии в жп транспорта.
По жп инфраструктурата на коридор № 4 експертите работят по програма „Транзитни пътища VI“. Основният проект, който ще бъде включен за финансиране със средства от Европейската Инвестиционна банка и републиканския бюджет, е изграждане на скоростния път от Видин-Ботевград, което ще започне още тази година.
Разделено на четири участъка: I участък Видин – Монтана, II участък Монтана-Враца, III участък Враца-Мездра, IV участък Мездра-Ботевград. Друга важна част от свързаността е Мултимодалният траспортен коридор Солун-Бургас-Русе, който ще има финансовата подкрепа на ЕС, каза Йончев. Правителствата на България и Гърция ще имат възможност да привлекат близо 10 милиарда евро за региона като се свържат гръцките и българските пристанища, посочи той. С изграждането на новия мултимодален транспортен коридор Югоизточна България и Североизточна Гърция ще се превърнат в ключови зони за свързаността между Черно и Средиземно море.
Предвижда се изграждане на двойна електрифицирана жп линия с автоматична система за управление на трафика. Освен скоростен жп коридор се предвижда и развитие на пристанищата, които са част от основната ТЕН-Т мрежа.
По този коридор се налага проектиране и изграждане на нови пътища. От голямо значение са и летищата, посочи лекторът.
Пътният, железопътният, въздушният транспорт ще трябва да се комбинират. Летище София също ще бъде модернизирано с инвестиции от НАТО, защото ще играе все по-голяма роля в отбранителната инфраструктура на НАТО. Предвижда се развитие на авиобаза „Враждебна“, разположена на столичната Аерогара. Заедно с авиобаза „Безмер“ обектът е определен като ключов за бъдещите способности на Алианса в региона. Целта е повишаването на оперативната съвместимост между въоръжените сили на държавите членки на НАТО.
През територията на България преминава и коридор № 9. Той започва от Хелзинки – Финландия и завършва в Александруполис – Гърция. У нас коридорът влиза от Букурещ по трасето Русе-Стара Загора-Димитровград до Александруполис. Състоянието на жп мрежата е много лошо и по тази причина влаковете се движат с ниски скорости по трасето на коридора. Войната между Русия и Украйна, непрекъснатите бомбардировки върху жп инфраструктурата и подвижния състав също много допринасят за лошото състояние и неефективното му използване, подчерта експертът.
Йончев акцентира на за заплахата от глобалното затопляне и изтъкна стратегическите решения на ЕС в този контекст. единствено Европейския съюз мисли на планетата. За транспорта в програмата Хоризонт 2050 се посочва, че до 2030 г. 30 % от автомобилния товарен транспорт на разстояния над 300 km трябва да се прехвърли към железопътен и воден транспорт. До 2050 г. този дял трябва да надхвърли 50 %, с изградена висококачествена мултимодална TEN-T мрежа и свързани железопътни, пристанищни и летищни инфраструктури. Допълнително ЕК цели удвояване товарния жп транспорт.
Така ще бъдат избегнати катастрофи, предизвикани от тежкотоварни автомобили, които рушат пътните настилки, замърсяват въздуха с отделяне на изгорелите газове, задръстват границите, пристанищата и др., подчерта инж. Емил Йончев. Решението е да бъдат превозвани на далечни разстояния с интермодални вагони, пригодени да возят ремаркетата на автомобилите и контейнери. Така собствениците на камиони ще спестят разходи за шофьори (на 1 влак напр. се качват 34 ремаркета), ще съкратят времето за чакане по границите, гориво, автомобилни гуми и др. Най-вече ще намалеят вредните емисии от СО2.
В България Вагоностроителният завод „Коловаг“ в гр. Септември е произвел вече хиляди интермодални вагони по поръчка на развитите държави от Централна и Северна Европа.
У нас само един частен превозвач ползва такива вагони. Имаме три терминала – в Стара Загора, и два частни – в Пловдив и Божурище. Това е много малък брой. БДЖ, за съжаление, е единствената железница, която не ги ползва, посочи експертът. Той апелира българските железници да намерят необходимите средства за повече терминали, което е решаващ фактор за развитието на жп транспорта ни. По думите му държавата трябва да кандидатства за европейско финансиране на интермодални вагони, както това правят всички компании в Европа.
Трябва да се възползваме максимално от геополитическото положение на страната ни и да изградим възможно най-бързо своята инфраструктурна транспортна мрежа с възможностите, които ни предоставят нашите европейски съюзници, призова още инж. Емил Йончев. (Пълния текст на лекцията четете на http://zemedelci.org/)
В дискусията бе подчертано, че в контекста на свързаността България е стратегически мост, важна връзка между Европа, Черноморския регион, Близкия изток и Азия. Страната ни има роля и за регионалната сигурност, за която допринася чрез защита на външните граници и инвестиции в транспортните и дигиталните коридори.
Енергийната свързаност в рамките на Европейския съюз (ЕС) е основен приоритет в гарантирането на енергийна сигурност, интеграция на енергийния пазар и постигане на климатичните цели на Общността. Тя включва развитието на трансгранични мрежи за пренос на електроенергия и природен газ, които свързват националните инфраструктури на държавите членки. Това каза инж. Симеон Стоилков, който представи темата «Енергийната свързаност в подкрепа на регионалното развитие». Европейска енергийна инфраструктурна стратегия насърчава изграждането на мрежи за пренос и съхранение на енергия с цел намаляване на енергийните разходи, подобряване на надеждността и подкрепа на възобновяемите енергийни източници, устойчивостта и конкурентоспособността на енергийния сектор в Европа. Тази стратегия обхваща развитието и модернизирането на енергийни мрежи, междусистемни връзки, газови и електрически инфраструктурни проекти, посочи експертът. Водеща цел на стратегияна е разширяването и модернизирането на енергийни мрежи за по-добра свързаност между държавите-членки. В нея е заложена подкрепа за трансформацията към нисковъглеродна икономика чрез развитие на инфраструктура за възобновяема енергия. Приоритет е осигуряване на надеждност и сигурност на доставките на енергия. Ключово е насърчаването на дигитализацията и иновациите в енергийния сектор. И, не на последно място, подкрепата за декарбонизацията и изпълнение на климатичните цели на ЕС, посочи лекторът.
Стратегията е свързана с различни инициативи като Трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E), които целят да създадат интегрирана и устойчива енергийна система в Европа. Реализацията й изисква сътрудничество между държавите-членки, частния сектор и други заинтересовани страни, както и финансиране чрез европейски програми и инвестиции.
TEN-E е инициатива за развитие на важни трансгранични инфраструктурни проекти в областта на електроенергията и природния газ. Тя включва мрежи за транспорт, енергетика и информационни комуникации, които служат за улесняване на движението на хора, стоки, енергия и данни.
Стоилков очерта основните цели на трансевропейската мрежова инфраструктура. Водещо е улесняването на вътрешния пазар. Следват подкрепа на икономическия растеж и конкурентоспособността, осигуряване на устойчиво развитие и енергийна сигурност и свързване на отдалечени региони и слабо свързани райони. Мрежата осигурява свободното движение на енергия между държавите, което позволява по-ефективно използване на наличните ресурси и по-ниски цени, отбеляза Стоилков.
Енергийна пазарна интеграция представлява процесът на свързване и координиране на енергийния пазар между различни държави или региони с цел постигане на по-ефективно използване на енергоресурсите, намаляване на цените, подобряване на сигурността на доставките и насърчаване на устойчиво развитие. Този процес обхваща различни аспекти като енергийна търговия, съгласуване на регулаторните рамки, развитие на инфраструктура за пренос и съхранение, както и съвместни инвестиции.
В контекста на ЕС, енергийната пазарна интеграция е важен стратегически приоритет, който цели да създаде единен енергийна пазар, който да функционира ефективно и устойчиво на ниво цяла Европа.
ЕК цели да увеличи свързаността между държавите членки, като се стреми към 15 % минимална свързаност на националните мрежи до 2030 г. Основните цели на енергийната свързаност включват укрепване на енергийната сигурност и повишаване на енергийната ефективност. Както и намаляване на енергийното потребление и оптимизиране на използването на енергията чрез модернизация на инфраструктурата и въвеждане на иновации. Друга цел е стимулиране на свързаността между държавите-членки чрез изграждане на нови и подобряване на съществуващите мрежи за пренос на електроенергия и газ. Осигуряване на по-голяма диверсификация на енергийните източници и маршрути, за да се намали зависимостта от външни доставчици и да се увеличи устойчивостта при кризи. Също и насърчаването на интеграцията на възобновяеми енергийни източници и намаляване на въглеродните емисии е в подкрепа на енергийния преход към нисковъглеродна икономика. Както и подобряване на конкурентоспособността на енергийния пазар, посочи Стоилков. Тези цели са част от по-широката стратегия на ЕС за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и за създаване на единен и устойчив енергиен пазар.
Модернизацията на енергийната инфраструктура и преодоляването на технически и регулаторни бариери в рамките на ЕС са ключови елементи за постигане на по-устойчива, сигурна и конкурентна енергийна система. Това включва инвестиции в модернизация на мрежите, възможности за интеграция на възобновяеми източници, уеднаквяване на регулациите между държавите членки и осигуряване на прозрачност и конкурентна среда, и подпомагане на иновациите и новите технологии и намаляване на административните тежести при тях. Амбицията е постигане на декарбонизация и енергийна ефективност. Стратегията акцентира на интеграцията на възобновяемите енергийни източници като слънчева и вятърна енергия. Също и на Смарт мрежите, които позволяват двупосочен поток на данни и енергия между доставчиците и потребителите. Това води до по-голяма гъвкавост, сигурност и възможност за интегриране на възобновяеми енергийни източници.
ЕС поставя все по-голям акцент върху развитието на иновативни решения за съхранение на енергия и гъвкави системи за управление, подчерта инж. Стоилков.
Общата стратегия на ЕС е насочена към постигане на висок дял на ВЕИ в енергийния микс, като същевременно се гарантира надеждността и сигурността на енергийните доставки. Това е съществен елемент от усилията за намаляване на въглеродните емисии и борбата с климатичните промени. Общата цел на Енергийната свързаност в рамките на ЕС е създаване на единен, устойчив и конкурентен енергиен пазар, който да подкрепи икономическото развитие и декарбонизацията на енергийния сектор, посочи още той.
Темата „Цифрова свързаност. Значение, състояние, перспективи“ разглежда фундаменталната роля на модерната телекомуникационна и ИТ инфраструктура като гръбнак на съвременната икономика и общество. Тя беше представена от инж. Николай Славов – експерт по дигитални системи. Той акцентира върху критичния баланс между бързото технологично внедряване и гарантирането на киберсигурността и оперативната устойчивост на мрежите.
Експертът изтъкна значението на цифровата свързаност. Тя не е просто наличие на интернет, а стратегически ресурс, който определя конкурентоспособността на една държава, посочи той. Цифровата свързаност е икономически двигател, тъй като осигурява инфраструктурната база за автоматизация, облачни изчисления, изкуствен интелект (AI) и отворено банкиране.
От друга страна тя дава възможност за социално сближаване. Намалява изолацията на отдалечените райони и осигурява равен достъп до е-здравеопазване, дистанционно образование и дигитални административни услуги.
Цифровата свързаност е ключ към индустриална трансформация. Тя е критична за внедряването на концепции като Индустрия 4.0, Интернет на нещата (IoT) и прецизно земеделие. Европейската комисия планира да превърне Европа в най-свързания континент до 2030 г., за да можем да се възползваме от възможностите, които предлага цифровият преход. Предимствата за страната ни са, че България традиционно разполага с изключително бърза и качествена широколентова фиксирана мрежа в градските центрове. Налице е и стабилно разгръщане на комерсиални 5G мрежи в големите градове.
Основният проблем остава т.нар. „цифрово разделение“ – липсата на високоскоростен интернет в слабонаселените и отдалечени планински райони. Държавата активизира координацията по проекти за широколентова свързаност с цел преодоляване на тези дефицити, каза инж. Славов.
С навлизането на критична цифрова инфраструктура в управлението и бизнеса, ИТ експертите поставят фокус върху киберсигурността и дигиталния суверенитет за защита срещу координирани хибридни заплахи, подчерта експертът.
Основна цел на политиката на ЕС ще бъде стимулиране на разгръщането и надграждането на съществуващи мрежи, за да се гарантира достъпа до мрежи, осигуряващи ултра високи скорости и използване на цифрови технологии с гарантирана висока степен на сигурност, като ключов фактор за реализацията на цифровата трансформация. Ще продължи да се работи за развитие на държавната опорна мрежа чрез изграждане на оптична свързаност до всички общини и с увеличаване на преносния ѝ капацитет с цел осигуряване на функционирането на цифровото управление. Основни перспективи са осигуряване на мрежи с много голям капацитет (VHC) за всяко домакинство и бизнес. Т. нар. Гигабитово общество.
Друга важна стъпка е създаването на 5G по транспортни коридори – изграждане на високоскоростна мобилна свързаност по магистралите („Тракия“, „Хемус“, „Струма“) в подкрепа на автономния транспорт. Това от своя страна води до прилагане на нови строги мерки за защита, вдъхновени от европейските инициативи като Инструментариума за сигурност на подводните и сухопътни кабели. В процеса ще бъде интегриран и изкуственият интелект (ИИ). Това ще позволи автоматизирано управление на мрежовия трафик и прогнозиране на киберрискове в реално време чрез ИИ платформи. Цифровата свързаност преминава от етап на количествено натрупване (скорост на достъп) към качествено измерение – надеждност, сигурност и повсеместност.
Силата на кванторите мрежи, които Европа иска да развием е, че са много сигурни, подчерта инж. Николай Славов. Европа иска да имаме такава мрежа с Румъния, за да могат да се пренасят сигурно данни, добави той. Славов каза още, че ЕС държи да има непрекъсната мрежа на територията на Съюза и даде за пример изграждането на 5 G коридор по магистралата Солун – София.
Голямото предизвикателство през следващите години ще бъде гарантирането, че масивното споделяне на данни и автоматизацията на процесите ще се случват в защитена и оптимизирана среда.
Темата за мястото на България в Европейския съюз е въпрос не само на външна политика, но и на икономическо развитие, национална сигурност, свободно движение на хора, стоки и капитали и перспективите пред българските граждани». Това каза Йордан Бакалов – финансов експерт, при представянето на темата «Пълноправното членство на България в Шенген и приемането на еврото като предпоставка за цялостна интеграция на България в европейските структури».
Европейската интеграция представлява процес на постепенно сближаване между държавите членки в икономическата, политическата, правната и социалната сфера.
Бакалов посочи възможностите, които членството в ЕС предоставя на България . Сред тях са свободното движение на българските граждани в ЕС и достъп до единния европейски пазар, както и европейско финансиране и възможности за инвестиции. Както и участие в европейските институции достъп до образование и професионална реализация в държавите членки. Заедно с това членството предполага отговорности и поставя и редица предизвикателства. Необходимо е държавата да гарантира устойчиви публични финанси, ефективна съдебна система, прозрачност в управлението и стабилна икономическа политика, подчерта експертът.
Бакалов изтъкна и ползите от пълноправното участие на България в Шенген и прякото му значение за гражданите и бизнеса.За българите пътуването в рамките на Шенгенското пространство става по-бързо и удобно. Това има значение за туризма, бизнеса, образованието и трудовата мобилност. За бизнеса отпадането на проверките по вътрешните сухопътни граници означава по-малко забавяния при транспорта и по-ниски логистични разходи. За България това носи редица практически ползи. На първо място се намалява времето за преминаване на границите, което е особено важно за международния транспорт и логистиката. Българските превозвачи могат да извършват дейността си по-бързо и с по-ниски разходи, което повишава тяхната конкурентоспособност.
Това е особено важно за България като държава, разположена на важен транспортен коридор между Европа и Турция, както и между Централна Европа и Черноморския регион, подчерта Йордан Бакалов.
Шенген стимулира и улеснява туризма. По-бързото преминаване през границите прави България по-привлекателна дестинация за европейските туристи, а българските граждани могат да пътуват по-лесно и по-комфортно. Не на последно място свободното движение има значение и за бизнеса. Намаляването на административните пречки ускорява доставките, улеснява износа и вноса и подпомага интегрирането на българските предприятия в европейските производствени вериги, посочи той.
В контекста на сигурността експертът подчерта, че Шенген не означава липса на контрол. Напротив — премахването на част от вътрешния граничен контрол изисква по-ефективна защита на външните граници, по-добър обмен на информация и по-тясно полицейско и институционално сътрудничество. Следователно пълноправното участие в Шенген е едновременно свобода и отговорност, каза той.
Другата важна стъпка е решението за присъединяването на България към еврозоната, което има както икономическо, така и политическо значение подчерта Бакалов.
Той отчете като минус необоснованите ценови увеличения и спекулативни практики при преминаването към еврото, които не бяха предотвратени. Критиката тук е държавните институции, бизнеса и организациите за защита на потребителите, чиято роля е трябвало да бъде още по-активна. Приемането на еврото е важен инструмент за икономическа интеграция. Единната валута премахва необходимостта от обмяна на левове в евро при международни сделки, което води до намаляване на финансовите разходи за фирмите и гражданите.
Отпадането на валутния риск прави България по-привлекателна за чуждестранните инвеститори. Международните компании предпочитат стабилна финансова среда, в която могат по-лесно да планират инвестициите си. Това създава предпоставки за откриване на нови предприятия, нови работни места и по-висока производителност. По-добрият достъп до финансовите пазари също подпомага икономическото развитие. Българските банки и предприятия могат да работят при по-добри условия, което стимулира кредитирането, предприемачеството и иновациите. Предимство е, че отпада необходимостта от обмен на левове в евро при пътувания и финансови операции в еврозоната. Намаляват се част от валутните разходи и рискове за бизнеса. Общата валута може да улесни инвестициите и икономическите отношения с останалите държави от еврозоната.
Не на последно място, членството в еврозоната означава по-активно участие на България в механизмите, чрез които се определя общата европейска парична политика, подчерта Бакалов.
Баколов отбеляза още, че страната трябва да участва активно във формирането на решенията, взети на европейско ниво. Това изисква: компетентна и последователна държавна политика, силни институции и върховенство на закона, защита на българските икономически интереси. Също и активно участие на българските представители в европейските институции и ясна национална позиция по ключовите въпроси на бъдещето на ЕС.
Само по този начин България може да бъде не периферия, а пълноправен и влиятелен участник в европейския процес, подчерта той. Нашата цел трябва да бъде не просто България да бъде част от Европа, а да бъде силна, уважавана и активна държава в Европа, каза в каключение Бакалов.
Темата «Продоволствена сигурност – предизвикателства и иновации до 2050 г.» представи отното Георги Ташев.
Продоволствената сигурност е състояние, при което всички хора по всяко време имат физически, социален и икономически достъп до достатъчно на брой, безопасни и питателни храни, за да задоволят своите хранителни нужди за активен и здравословен живот. Ташев открои нейните основни четири измерения. Това са – Наличност: Наличие на достатъчно количество храна с добро качество, доставена чрев вътрешно производство или внос. Достъпност: Възможност на хората да имат ресурси, които да им позволяват да си купят или осигурят необходимата подходяща храна. Използваемост: Правилно използване на храната чрез чиста вода, хигиена и познания за здравословно хранене. Стабилност: Гарантиране на горните три условия във времето, въпреки кризи и климатични промени. Някои съвременни дефиниции добавят и пети елемент – Устойчивост, т.е. капацитетът на хранителната система да се самовъзстановява, посочи той. Лекторът очерта предизвикателствата пред сигурността. На първо място са геополитическите кризи. Тава са конфликтите като войната в Украйна, които нарушават веригите за доставки на зърно и торове. Следват климатичните промени – Сушите, наводненията и загубата на биоразнообразие (например опрашители), които застрашават реколтите и директно намаляват добивите от основни култури като пшеница, ориз и царевица. Също и производствените рискове: Зависимостта от скъпи енергийни ресурси и повишените разходи за земеделските производители.
Климатичните промени – суша, наводнения, природни бедствия и инфлацията влияят върху продоволствената сигурност по различен начин, като засягат всеки един от нейните четири стълба. Намаленото производство води до по-високи цени на храните на световните пазари, което затруднява достъпа на най-бедните домакинства, подчерта Ташев. Той акцентира на инфлацията – най-силно засегнатият елемент. Когато цените на храните растат по-бързо от доходите, домакинствата се ограничават в количеството и качеството на купуваната храна.
Високата инфлация създава несигурност на пазара и прави икономическите системи уязвими на външни шокове, което дестабилизира цялата верига на доставки.
Комбинацията от климатични бедствия и икономическа нестабилност създава „тройна заплаха“ за продоволствената сигурност (климат, конфликти, инфлация), която прави глобалната търговия по-малко надеждна като механизъм за спасяване при глад, изтъкна Ташев.
Възможност да се избегнат тези рискове дава климатичното интелигентно земеделие – интегриран подход, който преследва три основни цели. Ранно предупреждение: Използване на сателитни данни и ИИ за прогнозиране на засушавания или инвазии от вредители, което позволява на фермерите да реагират предварително.
Параметрично застраховане: Застраховки, които изплащат обезщетения автоматично при достигане на определени климатични показатели (напр. над 40°C за определен период), осигурявайки бърза ликвидност за фермерите. Скъсяване на веригите, или „от фермата до трапезата“ има за цел да насърчи на местното производство и пазари, за да се намали зависимостта от международни логистични шокове и инфлация на горивата. Това е стратегия за директно свързване на производителите с потребителите, която заобикаля дългата поредица от прекупвачи, логистични центрове и международни транспортни мрежи.
Също и подобрено съхранение: Инвестиции в хладилни бази и силози със слънчева енергия, които намаляват загубите на храна след прибиране на реколтата. Тези мерки не само предпазват храната ни, но и помагат за стабилизиране на цените в дългосрочен план, респективно до защита от инфлация, посочи Ташев.
Локалните вериги реагират по-бързо на местни метеорологични промени. Ако една голяма международна пристанищна зона е блокирана от буря, локалният пазар остава захранен, обясни той. Дрег плюс е по-ниският въглероден отпечатък: По-малко транспорт означава по-малко емисии, което в дългосрочен план е мярка за смекчаване на климатичните промени.
Пример за скъсени вериги са фермерските пазари и директни продажби от производителя на потребителя. Също така кооперативи и споделено земеделие – Хората предплащат „дял“ от реколтата на даден фермер, споделяйки с него и риска, и изобилието. Иновация тук е т. нар. градско земеделие: Използване на вертикални ферми или покривни градини в самите градове, което свежда транспорта до нула. Резултатът е по-свежа храна, по-хранителна (заради по-краткото време за съхранение) и по-устойчива на външни икономически кризи, посочи лекторът.
Георги Ташев очерта основните прогнози за Европа до 2050 г.
Годишните икономически загуби за сектора в ЕС поради екстремно време се очаква да нараснат от € 28 млрд. до над € 40 млрд. до 2050 г. В Южна Европа се прогнозира рязък спад в добивите на пшеница (до 49%) и царевица. Обратно, Северна Европа може да види увеличение на продуктивността поради по-дългите вегетационни периоди.
Целта е намаляване на емисиите от сектора с 35% до 55% до 2050 г. спрямо нивата от 2010 г. без големи промени в земеползването. Очаква се преход към по-устойчиви диети, включващи повече растителни протеини и „нови храни“.
България попада в една от най-уязвимите зони в Европа поради очакваното засушаване и повишаване на температурите, подчерта Ташев. Прогнозите показват, че броят на летните дни в равнините у нас ще нарасне до 90 на година в периода до 2050 г. Това води до риск за основни култури. Без мащабно подобряване на напояването, добивите от царевица в България могат да спаднат с до 80 % при екстремни сценарии, подчерта той. Населението на страната се очаква да намалее до 5.3 млн. души до 2050 г., което ще задълбочи липсата на работна ръка в селските райони. За да бъдат избегнати рисковете, основният фокус ще бъде преминаването към сухоустойчиви сортове и внедряването на технологии за дигитално земеделие за оптимизиране на водните ресурси.
Ташев посочи, че до средата на века секторът ще бъде доминиран от AI и прецизно земеделие – Оптимизиране на всеки ресурс (вода, торове) на ниво отделно растение. Новите технологии ще позволят масово навлизане на автономни машини за борба с плевелите и събиране на реколтата. Ще се прилагат и нови методи за селекция за създаване на култури, които издържат на соленост на почвите и липса на влага. Той акцентира и на специфични прогнози за България за някои основни видове храни. За 2024 г. у нас са прибрани 204 913 тона плодове (ръст от 14% спрямо 2023 г.). Водещи култури (дял от производството) са: Сливи: 30%, череши: 25%, ябълки: 18%. Лидери в производството са Югоизточният (26%) и Южният централен регион (24%). Прогнозата е, че до 2050 г. климатичните промени ще доведат до по-ранен цъфтеж и риск от късни слани, което може да дестабилизира годишните добиви на костилкови плодове. България има сериозен потенциал при плодовете, като черешите и сливите държат над 50% от общия добив, който през 2024 г. надхвърли 200 хил. тона. Южна България остава лидер в този сектор. До 2050 г. иновациите в този сектор ще се фокусират върху „умни” системи за защита от измръзване и автоматизирано прибиране на реколтата с роботи, за да се компенсира недостигът на работна ръка в селските райони, подчерта той. Пшеницата остава най-стратегическата култура за България и Европа, акцентира Ташев. Към 2025-2026 г. виждаме стабилно производство в страната ни от около 7 млн. тона, което ни нарежда сред ключовите износители в региона. Голямото предизвикателство обаче е дългосрочната прогноза до 2050 г. Според климатичните модели, Южна Европа може да загуби близо половината от добивите си поради засушаване. Това ще доведе до драматичен скок в цените – прогнозите сочат ръст до 90 %. За да избегнем този сценарий, фокусът ни днес трябва да бъде върху селекцията на сухоустойчиви сортове и внедряването на AI системи за прецизно торене, които да компенсират климатичния стрес, посочи Ташев.
Лекторът засегна и производството на зеленчуци. По думите му при зеленчуците в България наблюдаваме интересна тенденция – през последните две години производството се стабилизира и дори бележи ръст от 12 %, достигайки над 520 хил. тона.
Въпреки това, секторът е изключително уязвим, предупреди експертът. Производството на открито става все по-рисково. Доматите и картофите, които са основни за нашата трапеза, изискват огромни количества вода. Прогнозата до 2050 г. показва, че оцеляването на този сектор зависи от две неща: масова модернизация на оранжериите и соларни системи за напояване. Целта е да произвеждаме „повече с по-малко”, за да останат българските зеленчуци достъпни за потребителите въпреки инфлацията.
Прогнозата до 2050 г. показва, че оцеляването на този сектор зависи от две неща: масова модернизация на оранжериите и соларни системи за напояване. Целта е да произвеждаме „повече с по-малко”, за да останат българските зеленчуци достъпни за потребителите въпреки инфлацията.
Решения тук са скъсяване на веригите на доставки, което означава директни цени, по-малко логистичен риск, свежест на продукцията.
До 2050 г. земеделието няма да се бори просто за добиви, а за оцеляване чрез ефективност. България има потенциала да бъде лидер в този преход, ако инвестираме в хората и технологиите още днес, каза в заключение Георги Ташев.
