Силното земетресение от 5.8 по скалата на Рихтер, което разтърси България на 22 май, откри дебата за превантивните мерки, които трябва да се предприемат за сигурността на българските граждани.
Политиките за защита при бедствия и аварии бяха дискутирани в началото на седмицата от експерти и политици на среща, организирана от клуб “Визия ХХІ” с подкрепата на фондация “Фридрих Еберт”. От ПП Обединени земеделци в нея участва председателят на партията Петя Ставрева.
За НЗЗ ХХІ век тя подчерта, че “превенцията и координацията между институциите са изключително важни, за да бъдат ограничени последиците от бедствията у нас”. Ставрева припомни позицията на Обединени земеделци, че е необходимо към Министерския съвет да бъде създадена специализирана структура, която да реализира политиките за защита при бедствия и аварии.
Сериозен проблем по отношение готовността на страната ни да посрещне силно сеизмично въздействие е свързан с уязвимостта на съществуващия сграден фонд, е мнението на експертите. Причината е, че много голям процент от този фонд е проектиран и реализиран за много по-ниски нива на сеизмично осигуряване от действащите противоземетръсни норми от 1987г.
Паспортизацията на големите сгради в България трябва да стане до 2014 г., а на всички сгради до 2016 г., заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Паспортизацията е задължителна, а не е по желание, категорични са от министерството. Голямата част от населението на страната живее в сгради, които имат различна степен на сеизмична осигуреност, в зависимост на годината на проектиране. Сградите у нас, строени до 1987 г., са проектирани до 7 степен по Медведев – Шпонхойер – Карник, а след 1987 г. – до 9-та.

Председателят на ПП Обединени земеделци Петя Ставрева (първата вляво) участва в дискусия (за превенцията срещу природни бедствия), организирана от клуб "Визия ХХІ" с подкрепата на фондация "Фридрих Еберт"
При много от сградите в годините са били извършвани различни ремонти, разширения, преустройства, правени са магазини. Всичко това променя устойчивостта на сградата. Именно затова всяка една сграда трябва да подлежи на обследване и да има технически паспорт, в който да пише до коя степен при земетресение може да издържа. Макар и в по-малка степен продължават преустройства в партерните етажи, без да се извършва задължителното преизчисляване на конструкциите на съответните сгради, алармираха в дискусията експертите. Според тях не са малко „изтърбушените” сгради, в които хората продължават да живеят на „кокили”. А това става поради неизпълнение на направени предписания от контролните органи или продължаващи с години съдебни дела между собствениците на етажна собственост и извършителите на незаконните преустройства.
Експертите призовават за засилване на контрола при премахване на носещи колони и стени.
Специалистите предупреждават и за друг проблем. “При настъпване на сериозно бедствие такъв може да се окаже липсата на резервен жилищен фонд за подслон на бедстващо население, който трябва да бъде осигурен от общините”, бе подчертано на срещата. Общините от своя страна трябва да планират финансови средства за осигуряване на резервен жилищен фонд при бедствия, както и за поддържане на техническото състояние на язовирите, които са общинска собсвеност.
Ключът към намаляване на вредното въздействие на бедствията е превантивната дейност, категорични са специалистите.
Ролята тук е на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Ведомството трябва да изготви концепция за поетапно намаляване на уязвимостта на сградите от силно сеизмично въздействие и стратегия за геозащитната дейност, е становището на експертите. Трябва също ежегодно да бъдат актуализирани възникналите свлачища на територията на страната през предходната година.
Таня ЩЕРЕВА






