ПП Обединени земеделци представлява автентичната консервативна позиция в България и е част от нейното демократично бъдеще
Доц. д-р Антоний Гълъбов е роден в София през 1964 г. Завършил е социология в СУ. От 1987 до 1990 г. работи в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. – в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация “Прозрачност без граници”, преподавател е в Нов български университет.
Доц. д-р Антоний Гълъбов
– Доц. Гълъбов, близо година преди парламентарните избори се заговори за увеличаване на пенсии, както и на заплати в държавния сектор. Според вас дясна политика ли провеждат управляващите или популизмът е взел надмощие?
– Предизборната кампания за парламентарните избори през 2013 г. започна преди около три месеца. По всичко изглежда, че тя ще бъде преситена от гръмки обещания, социален и национал-популизъм. Най-радикалните движения ще изчакат края на зимата, но първата група от около шест-седем заявяващи претенции за участие в следващото Народно събрание политически проекти, принудиха управляващите да влязат в това предизборно наддаване. Всъщност, управляващата партия винаги се е ползвала от инструментариума на популизма. Дясната политика няма нищо общо с това, най-малкото защото тя създава ясна перспектива и се опира на спазването на закона, а не разчита на временния ефект на поредните обещания, които очевидно никой няма намерение да изпълни.
– Какви са прогнозите ви за следващото правителство, коалиционно ли ще бъде то и има ли наистина “лява вълна” в Европа?
– Правителството на ГЕРБ е първото еднопартийно управление на България след кабинета на Андрей Луканов до 1991 г. Независимо от всички критики и недоволства от коалиционните управления, всъщност както реформите, така и отклоняването на България от траекторията й през последните десетина години бяха реализирани от коалиционни кабинети. Предполагам, че следващото управление отново ще бъде коалиционно. Непоносимостта към т.нар. тройна коалиция бе толкова голяма, че избирателите предпочетоха да се доверят на една партия, която да спре укрепването на олигархичния модел на управление, чието начало бе сложено с управлението на НДСВ и ДПС. Но през 2013 г. картината ще бъде различна и ГЕРБ ще бъдат принудени да търсят съюзници, ако искат да останат във властта. Всъщност, проблемът е в това, че управляващата партия няма нито политически опит, нито воля за изграждане на смислена коалиционна политика и именно този системен дефицит може да се окаже най-трудно преодолимата бариера пред формирането на следващото управляващо мнозинство.
Нито в Европа, нито където и да било има нещо, което би могло да се определи като „лява вълна”. Ако останем в кръга на морските метафори, по-скоро имаме „тунел”, който изглежда опасен дори за опитни сърфисти. Имаме съпротива срещу реформите, свидетели сме на агресивното отстояване на т.нар. „социални придобивки”, осигурени от провалената Държава на благоденствието, но по-лошото е, че агресивният социален популизъм мобилизира национал-популизма. Социалистите и социалдемократите в Европа нямат смислени проекти за преодоляване на кризата, но както обикновено разчитат на страха на хората и собствения си политически инфантилизъм, за да привлекат на своя страна онези, които за пореден път са готови да се откажат да носят отговорност за собствения си живот. Именно затова, очаквам, че и у нас през 2013 г. ще има мобилизация около радикалния ляв популизъм, както и около патриотарските призиви от всякакъв вид. Проблемът е в това, че българската партийна политическа система не се ползва с подкрепата на мнозинството от българските граждани, а това отслабва позицията на единствената възможна демократична бариера пред радикалния популизъм.
– Въпросът за обединението вдясно постоянно е на дневен ред, но сякаш то остава невъзможно. Какво му пречи?
– Въпросът за обединението вдясно никога не е надхвърлял равнището на предизборните сметки. Дясната политика не се нуждае от скупчването на всички под една шапка от типа на т.нар. Коалиция „За България”. Десните избиратели не желаят да бъдат „колективизирани” насила от своите политически представители.
Поредната кампания за дискредитиране на дясната политика включва представата, че Синята коалиция вече не съществува.
– А как ще коментирате решението на СДС да отхвърли споразумението за Синя коалиция?
– Всъщност, ръководството на СДС отказа да участва в проекта за изграждането на коалицията като траен политически субект в бъдеще. До края на мандата на Народното събрание, Европейския парламент, както и на общинските съвети и кметове, избрани с листата на Синята коалиция, тя продължава да съществува и да носи отговорност пред избирателите.
– В тази връзка, феър плей или извиване на ръце доминира при коалиционните преговори според вас в българската политика?
– Много често, партийната аритметика се възприема като коалиционни
преговори. Коалицията не може да се изгражда единствено и само върху частични и ситуативни интереси за обслужване на нечии партизански амбиции. Липсата на ясна политическа физиономия, липсата на идеен облик и ценности в българската политика позволява примитивния пазарлък да бъде представян за коалиционна политика. Там където няма съгласие около ценности и принципи на поведение в политика, не може да има и траен политически съюз.
– Каква според вас е ролята на ПП Обединени земеделци тук и какви са предизвикателствата пред организацията?
– Според мен, най-важното е Обединени земеделци да превърнат в политическа програма посланията, заложени в своята мисия. Преди всичко, това е автентичната консервативна позиция, която винаги е отличавала хората, които разчитат на собствения си труд и достойнство. Това е част от земеделската традиция, която бе последователно атакувана и разбивана през всички тези години. Именно затова, обединението не е опит за механично събиране на различни части, както се опитват да го представят противниците на дясната политика. Обединението в политиката е винаги около ценности и именно в това отношение земеделската традиция е неотделима от демократичното бъдеще на България.
– Как ще коментирате факта, че над 20 души от софийската структура на ДСБ напуснаха партията и обясниха това с лошите изборни резултати и липсата на чуваемост там?
– Това беше твърде закъсняла и неадекватна реакция. Онези, които бяха пряко ангажирани с кампанията на Прошко Прошков трябваше да се оттеглят от ръководните си постове още след като станаха известни изборните резултати. Това беше слаба кампания, проведена стихийно и непрофесионално, в изключително трудна политическа среда. Но, резултатите са налице, а това не може да бъде подменено с говорене за обида, липса на чуваемост или недоверие.
– Междувременно от “Раковски” 134 заявиха в декларация, че няма да стават лидерска партия. На 5 юни СДС ще избират временен председател. “Смяната на караула” в синята партия ще й навреди или ще и помогне в изборите за нов парламент?
– Проблемът пред СДС е много сериозен, защото той губи част от възможността да бъде разпознат като модерна дясна алтернатива, както на управлението на ГЕРБ, така и на българската олигархия, представлявана от най-различни съществуващи и новопоявяващи се партии. Проблемът не е само в избора на лидер, а преди всичко във възможността СДС ясно да артикулира собствената си позиция след оттеглянето си от проекта Синя коалиция.
– В този смисъл проблем ли е лидерството в родната политика и опасно ли е то за партиите у нас?
– Проблемите в политиката никога не могат да бъдат свързани с присъствието или отсъствието на отделни личности, затова и е толкова нелепо да се твърди, че отношението към Иван Костов може да бъде разделителна линия в дясната политика.
– Какво трябва да направят десните партии, за да не изгубят избиратели, както предричат някои социологически проучвания?
– Колкото до поведението на десните партии, (отвъд всякакъв опит за манипулиране на резултати или гръмки прогнози, за които никой не носи отговорност) пред тях стои същото условие, което винаги е бивало подценявано – десните политици трябва да се върнат при своите избиратели. Това е единственият път, по който самите избиратели биха предпочели да възстановят доверието си в управленския капацитет и политическата воля на десните политически формации.
– Съществува ли реална заплаха за отнемане на десен електорат от нови партии, каквато е сдружението на Меглена Кунева например?
– Избирателите, които биха подкрепили политическия проект, свързан с името на г-жа Кунева, не се различават съществено от онези, които гласуваха за НДСВ през 2001 г. Не трябва да забравяме, че през последните десетина години около 800 000 български избиратели нито веднъж не са повторили избора си, в търсене на поредния предизвестен победител, за когото да гласуват. Но и на това поле, поредния либерален проект ще се изправи пред много сериозна конкуренция. Важно е да се разбере, че десните избиратели, хората които споделят десни политически ценности не могат да бъдат заблудени отново така, както това стана през 2001 г.
– За финал на този разговор искам да ви попитам – оптимист ли сте за дясната перспектива за развитието на България и от там за десницата?
– Дясната политика няма сериозна алтернатива. Проблемът е в това, че ние все още не сме на онзи хоризонт, при който десните политически ценности могат да генерират непосредствена електорална подкрепа. Ние продължаваме да спорим трябва ли да се спазва закона или не. Продължаваме да водим политически дебат относно това трябва ли всички граждани да са равни пред закона, докъде държавата може да се намесва в личния живот на хората и при какви условия управляващите могат да носят отговорност за действията си. Все още сме в тежка битка за изграждане на модерна държава в България.
Онова, което определяме като дясна политика не е нищо друго освен онази воля за реформи, която остава концентрирана в партиите от т.нар. автентична десница. Това е и истинският критерий, по който избирателите могат да определят предпочитанията си – настояващите за върховенство на закона, за смели реформи в администрацията, съдебната власт и регулацията на пазарната среда. Политиците, които продължават да настояват за правото на свободна конкуренция и частна инициатива, са онези, които независимо от това как ще бъдат наричани, всъщност продължават волята на всички демократично мислещи патриоти, които продължават да вярват в модерното бъдеще на България.
Интервю на Татяна Атанасова
