Трети март – възкресението на един народ
Денят на освобождението на страната от османско робство 3 март, e една от най-забележителните дати в българската история. Той не е просто датата, с която свързваме началото на Княжество България.
Подписаният на 3 март 1878 г. Санстефански мирен договор не е просто къс хартия, не е само договор, който очертава българските етнически граници. Датата и този международен акт свързваме с политическото и духовно освобождение и възкресение на България. Това е денят, в който след пет века България отново се появява на политическата карта на Европа.
Санстефанският мирен договор, ако не територии и самостоятелност, дава на България идеалът за национално единство. Към този идеал страната ни се стреми десетки години след 1878 г. Този идеал води до смелото обявяване на Съединението между България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и на Независимостта на страната ни на 22 септември 1908 г.
На 3 март се прекланяме пред стотиците паметници, които поколения българи са съградили, за да увековечат паметта на героите. Прекланя се и пред подвига на своите опълченци, дали ни един велик урок по родолюбие. Признателна България почита своите освободители и всяка година, с венци и цветя, показва своето уважение към паметта на загиналите руснаци, финландци, поляци, румънци и сърби за свободата на България. На всички тях дължима 137-годишната си свобода. Поклон, герои!
На този ден, като народ, трябва добре да осъзнаем завета на нашите предци, че нищо даром не се дава и което е най-важно, че „съединението прави силата”. Това е великият завет на героите, които са положили живота си пред олтара на отечеството ни.






