Водачът на земеделска България
„Земеделският съюз политика прави, ще прави и трябва да прави! Което се пише в нашия вестник, то остава за историята! А по вестника историята ще съди за нас и за земеделското движение.”
Александър Стамболийски
СН. Паметникът на Александър Стамболийски пред Съюзния дом в София
На 1 март земеделска България ще се преклони пред делото и паметта на Александър Стамболийски – държавник, реформатор, министър-председател на България, водач на БЗНС, основател и редактор на вестник „Земеделско знаме”.
Бележитият син на България е миролюбец, хуманист, земеделски трибун и парламентарист, демократ-републиканец.
Стамболийски е роден на 1 март (13 март по стар стил) 1879 г. в с. Славовица, Пазарджишко. Завършва начално училище в родното си село, а по-късно и прогимназията в Ихтиман. След това той продължава своето образование в Земеделското училище в Садово (1893-1895). През 1898 г. Завършва лозаро-винарско училище в Плевен. Там се запознава с учителя Янко Забунов – идеолог и организатор на земеделското движение в България.
Стамболийски участва като делегат от с. Ветрен в Първия учредителен конгрес на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) в Плевен (29-30 декември 1899 г.). Следва философия в Хале (1900-1901г.) и агрономство в Мюнхен (1901-1902 г.). Поради тежко заболяване през пролетта на 1902 г. прекъсва следването си и се завръща в България, където се отдава изцяло на обществено-политическа дейност.
Александър Стамболийски ненапразно е заложил думата „народен” в името на организацията. Той е знаел, че един ден съмишленикът, съидейникът, споделящ основните ценности и принципи за „мир, хляб, свобода и народовластие” – мотото и знамето на земеделската идеология, ще бъде търсен във всички слоеве на обществото, за да няма противопоставяне на социални категории.
Историята на Европа от миналия век и събитията днес, потвърждават убеждението на Стамболийски, че „борбата трябва да се води не само за хляб, а за права, свободи и човешко достойнство.”
Дошъл на власт след Първата световна война, той разбира, че европейската политика трябва да се промени и че европейските държави не трябва да работят една срещу друга. Те не трябва да уреждат конфликтите с войни, а чрез мирни преговори.
На XV конгрес на БЗНС (1919 г.) той изработва нова програма на Земеделския съюз и е избран за лидер, какъвто остава до края на живота си.
Избран за министър-председател на коалиционно правителство през 1919 г., Стамболийски е принуден да подпише тежкия и несправедлив за страната Ньойски договор. Наред с големите териториални загуби, България е поставена в международна изолация. За да я изведе от нея и да стабилизира нейното международно положение той развива мащабна дипломатическа дейност в редица европейски държави.
На 21 май 1920 г. образува самостоятелен кабинет на БЗНС. Под негово ръководство са прокарани важни реформи и закони в икономическия и политическия живот на страната като: аграрната реформа, закона за трудовата повинност, просветната реформа, закон за водните синдикати и др.
Републиканец по убеждения и противник на монархията, със своите демократични възгледи и вътрешни реформи, Стамболийски предизвиква недоволството на политическите кръгове в България.
Със своята теория за самостоятелна селска власт предизвиква противодействие в страната. След военния преврат на 9 юни 1923 г. е свален от власт, заловен и убит на 14 юни 1923 г. край с. Славовица.
