Дискусия за приоритетите на България в хоризонта на европейската стратегия “Европа 2020”
Обединени земеделци
Татяна АТАНАСОВА
Успешната реализация на България като пълноправен член на Европейския съюз може да стане само при ясни правила и отговорност от страна и на институциите, и на гражданите. Това е ключът и към преодоляването на корупцията, която спъва страната ни и пречи на ефективното усвояване на евросредствата. Около това се обединиха участниците в дискусията на тема: Развитие на България на регионите в хоризонта на европейската стратегия “Европа 2020”.
Форумът, бе организиран от ПП Обединени земеделци и фондация “Конрад Аденауер” и се проведе на 23 и 24 ноември в Боровец. В него участваха членове на съюза от цялата страна. Гост на дискусията бе Климент Христов от фондация “Конрад Аденауер”.
Концентрацията върху подкрепата за регионите в ЕС, които изостават в своето развитие е ръководен принцип в регионалната политика на общността, каза председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева. Тя представи “Българският прочит на европейската стратегия “Европа 2020”.
В периода от 2007 г. до 2013 г. регионалните разходи представляват 36 % от бюджета на ЕС – близо 350 млрд. евро.
Последните 12 присъединили се страни получиха 51 % от общите регионални разходи между 2007 г. и 2013 г., въпреки че представляват по-малко от 1/4 от населението на ЕС.
В бюджета за общността до 2020 г. са заложени 387 млрд. евро за Обща селскостопанска политика. Други 362 млрд. евро се предвиждат за политики за сближаване. Следва Конкурентоспособност със 146 млрд. евро. Заложени са и 50 млрд. евро за инфраструктура – железопътни, енергийни и ИТ-магистрали.
За първи път се предвиждат и средства за подпомагане на земеделски производители при лоши реколти – 3.5 млрд. евро, посочи Ставрева. Макар и малко тези пари са стъпка в добра посока, отбеляза тя.
В бюджета на ЕС до 2020 г. за България са предвидени 14.5 млрд. евро
От тях 5,5 млрд. евро ще бъдат за директни плащания, а 1,5 млрд. евро ще са за програмата “Развитие на селските региони”. Една от тенденции в ОСП е именно пренасочване на средствата от Първия стълб на ОСП – директните плащания, към Втория – Развитие на селските райони.
Сред целите на политиката за тяхното развитие е подобряване на качеството на живот в тези райони и насърчаване на разнообразието на икономическите дейности чрез мерки, насочени към селскостопанския сектори и към други дейности в селата.
Земеделски производители, получаващи директни плащания от над 150 хил. евро ще подлежат на ограничения за сумите над тази граница. Това е стъпка към преодоляване на неравнопоставеността между фермерите в страните–членки и между отделните браншове в агросектора.
Минималният размер е 5% от горницата над 150 хил. евро, но държавите могат да решат да повишат процента, посочи Ставрева. Освен това Общността поставя акцента върху качеството, а не количество на произведената продукция. Друга цел е ограничаването на производствата, които формират излишъци.
Повишен е стимулът и за младите фермери. Те ще получават с 25% по-високи субсидии за период от 5 години.
30% от бюджетите на държавите членки по отношение на директните плащания могат да се изразходват само при изпълнение на екологични мерки, като разнообразяване на културите, поддържане на постоянни пасища и създаване на „екологично – фокусирани области“. Във връзка с това през новия програмен период ще се насърчава производството на еко- и биопродукти.
За да получат еврофинансиране страните-членки трябва да имат
стратегии за развитие
на съответните сектори и разчети за очакваните икономически и социални резултати, които ще отчитат пред Европейската комисия.
Неспазването на фискална дисциплина ще може да се наказва със спиране на част от европейското финансиране, посочи Ставрева. Занапред ще трябва да се генерира най-вече икономически растеж и работни места, да се подпомага малкия и средния бизнес.
Сред целите на стратегията “Европа 2020” е намаляването на броя на европейските граждани, които живеят под националните прагове на бедността с 25 %, с което над 20 млн. души ще бъдат извадени от ситуацията на бедност, каза Петя Ставрева.
В контекста на новия програмен период сред основните приоритети на България също е намаляването на бедността и насърчаване на социалното включване.
Тук логично следва другата важна цел за страната ни – постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие и използване на местния потенциал.
Развитие на земеделието за осигуряване на хранителна сигурност и за производство на продукти с висока добавена стойност при устойчиво управление на природните ресурси е другата важна задача пред България.
Приоритет е също подкрепата за развитие на високопроизводителна индустриална база и модерна и инфраструктура, стимулиране на иновативната активност и научните изследвания;
Не на последно място е и изискването за укрепване на институционалната среда за по-висока ефективност на публичните услуги за гражданите и бизнеса, подчерта Ставрева.
Време е за равносметка – как усвояваме европарите и какъв е ефектът от тях, каза тя. По думите й зад числата прозира една друга статистика – договорените суми са много повече от тези, което реално са влезли в сметките на бенефициентите. Това означава, че теза пари са все още виртуални средства. И все още не е ясно колко от тях ще успеем да разплатим до края на периода.
Вече е ясно, че ще загубим милиони по Програмата за селските райони, няма да усвоим всички средства и при рибарството и аквакултурите.
Когато говорим за усвояване на парите от фондовете на общността е необходимо да стане ясно къде отиват тази средства – стигат ли до дребния и средния бизнес и изпълняват ли мисията си оперативните програмите, отбеляза Ставрева.
Тя подчерта, чее необходимо от българска страна да бъдат договорени изисквания, постижими от българските производители и бизнеса, а не да се поставят бариери чрез завишени норми и стандарти.
Другото важно условие – договарянето на средствата да е в съответствие с реалните приоритети на държавата. Защото освен програми за развитие, които представяме в Брюксел, трябва да има и реформи, които реализираме в България, посочи тя.
Затова е необходимо
да бъде намалена бюрокрацията,
да бъдат опростени процедурите за кандидатстване, както и да се подобри административният капацитет. Необходима е също децентрализация на одобряването на проектите, както и осигуряването на ресурс през гаранционни фондове като важна предпоставка за бързо и ефективно усвояване на евросрествата.
С еврофондовете досега работим на приливи и отливи, с променлив растеж и в условия на липса на ясно изведени приоритети, смята Петя Ставрева. Според нея не е важно само колко средства сме усвоили, а какъв е дългосрочния ефект от тях върху българската икономика, инфраструктурата, развитието на регионите у нас.
За проблемите, които българските общини срещат при работата с европейските програми и ефекта от тях в местните области говори инж. Тодор Стоянов, председател на Експертния съвет. Той коментира проблеми, свързани със Закона за обществените поръчки. Сред тях са смесването на критериите, недостатъчния капацитет на общините за изготвяне на проекти, голямата административна тежест и необходимост от опростяване на отчитането на проектите.
През следващия програмен период трябва да има опростяване на изискването за необходимата документация, да има ранна подготовка за обществените поръчки чрез предварителни договори. Инж. Стоянов посочи като най-голям проблем на общинско ниво недобрият административен капацитет и текучеството на кадрите.
В дебатите след това Георги Зарков – председател на общинския съвет в Петрич и заместник-председател на съюза, коментира, че има много проблеми, които спъват пълноценното усвояване на европейските пари у нас. Той е категоричен, че трябва да има
финансова децентрализация,
която да даде повече свобода на общините. Така местните власти ще имат повече тежест при решаването на проблемите. Зарков също потвърди, че има текучество на кадрите в общинските администрации, което е в ущърб на качеството на работата им. Като земеделски производител той сподели, че в петричкия регион хората излизат на пазара с ранно земеделско производство. Не могат обаче да се конкурират с производителите от съседна Гърция и Турция. В момента у нас зърнопроизводството се субсидира за сметка на зеленчукопроизводството и овощарството, отбеляза той. А това спъва тяхното развитие и от производител на домати и пипер България се превръща в техен вносител. Тази диспропорция ще ни изиграе лоша шега. Доказателство за това е, че на Карналовската борса се разпределя вносна продукция, а не родна, каза Зарков.
Зара Клисурова, председател на Националния клонов съюз на производителите на етерично-маслени култури , информира за проблемите пред браншовата организация.
Тя припомни, че у нас по програма ФАР има създадени 15 взаимоспомагателни кооперации, в които земеделските производители влизат с минимален капитал и при облекчени условия получават финансиране. Липсата на информация за тях обаче утежнява финансовото подпомагане чрез тези кооперации.
От Клоновия съюз са подписали договор с кооперация “Солидарност”, която ще финансира проектите на негови производители при облекчени условия. От своя страна те влизат в кооперацията с минимална финансова вноска.
Клисурова апелира също за необходимостта от сдружаването на земеделските производители, което ще им помогне да затворят цикъла на производство и да имат печалба.
Тодор Георгиев – животновъд от Кресна, сподели, че постоянните изисквания затрудняват животновъдите и ги тласкат към нарушения. Освен това половината браншови организации за животновъди са нелегитимни. По думите му има такива, които нямат структури, но са включени в Консултативния съвет по животновъдство към земеделското министерство.
“С моите животни се правят снимки, издават се брошури на министерството, но като животновъд аз съм потърпевш”, каза Георгиев. Като представител на дребните фермери той подчерта, че техните проблеми не се решават от институциите, а остават при тях… Дребните животновъди и земеделци не са защитени. Затова, по думите му, те масово не подават заявления за подпомагане. Той призова за по-добра комуникация между ЕС и българските браншови организации.
“У нас се толерират едрите производители, които формират лобита на властта, а не дребните и средните, които са гръбнакът на земеделието”, коментира от своя страна Петя Ставрева.
“Като животновъд съм участвал в два европроекта, които съм подписвал все на 30 декември, като новогодишен подарък”, каза от своя страна Иван Стоилов – член на националното ръководство и съветник от община “Родопи”. По думите му производителите са принудени да продават на ниски цени продукцията си, за да покриват задълженията към банките.
Петранка Гагова – областен председател на съюза във Велико Търново и член на Постоянното присъствие, изрази възмущение от факта, че тематичните групи по ПРСР са били събрани постфактум, след като е приключило договарянето за новия програмен период, което е отново в ущърб на страната ни.
Зарков изтъкна необходимостта от членство на българските земеделски производители в КОПАКОЖЕКА. Според него страната ни е закъсняла много с членството в европейската организация на фермерите и земеделските кооперации, чрез която могат много по-добре да бъдат защитени интересите на производителите ни.
В подкрепа Петя Ставрева каза, че нито един документ в ЕС не може да бъде приет без одобрение от КОПАКОЖЕКА. Тя подчерта, че е необходимо да бъде създадена национална браншова организация, която да обединява всички браншове. Проблем на страната ни е и липсата на закон за браншовите организации, който трябва да регламентира кои от тях са регионални и кои национални.
Ставрева коментира, че поредната стратегия за развитие на земеделието единствено констатира проблемите и дава добри пожелания без да са разписани конкретни мерки. Като политическа организация трябва да структурираме националните приоритети в партньорство с браншовите организации и така да стигнем до работеща концепция, каза председателят на Обединени земеделци.
Георги Зарков и Бистра Славова – членове на националното ръководство на съюза, говориха за ролята на местната власт за реализиране на регионалната политика на държавата в контекста на членството ни в ЕС.
Зарков отново изтъкна необходимостта от децентрализация на местната власт.
Бистра Славова даде пример с
добри практики от други европейски страни,
където местните производители имат силни позиции в местния парламент. В Австрия например съществува Сдружение на търговските улици. В него влизат собственици на малки магазини, майстори, които сдружени имат силни позиции в съответната община. Те дават своето мнение какво да се строи на тези улици, където са техните магазини и работилници. Могат да спрат строителството на МОЛ, например, който ще убие конкуренцията, или пък това до концертна зала да има дискотека, коментира Славова. Това е механизъм, който трябва да бъде изработен и у нас, смята тя.
Таня Тодорова – член на националното ръководство и областен председател на съюза в Бургас, отбеляза, че като областен център градът е реализирал много европейски проекти, които са променили неговия облик.
Евгени Колев, общински съветник в Община Хасково засегна темата за продажбата на земя на чужденци. Той отбеляза, че в неговия район има много пустеещи земи. Според него, ако в нашите региони инвестират европейски земеделски производители с опит в стопанисването на земеделската земя, това ще вдигне цената й. Така ще бъдат приложени добрите практики.
В дискусията за начина, по който страната работи с еврофондовете, като слаби страни бяха посочени бюрокрацията, централизацията, корупцията, информационното затъмнение, монополизацията, неправилното разпределение на ресурса, забавеното усвояване на финансовите ресурси, както и политическата намеса и неравнопоставеността.
Силните страни са наличието на европейски средства, които са предпоставка за развитие, подкрепата за общини, земеделски производители и бизнес, трансграничното сътрудничество, обменът на добри практики, развитие на културно-историческия туризъм.
Доц. Людмила Лозанова и Петранка Гагова – от националното ръководство на съюза, говориха по темата “Предизвикателства пред България през новия програмен период на ЕС от 2014 до 2020 г.”.
Доц. Лозанова отбеляза неправомерното разпределение на финансовия ресурс в земеделието у нас. Близо 90 на сто от земеделската земя се обработва от 5% от производителите. Развитието на земеделие от латиноамерикански тип по думите й води до разслояване на обществото, което не е добра атестация за страната ни като член на ЕС. У нас има малък брой земеделски производители, които получават милиони евро субсидии, което според нея е и една от причините фермерите, получаващи директни плащания от над 150 хил. евро да подлежат през новия програмен период на ограничения за сумите над тази граница.
Тя подчерта, че е необходимо да бъде подпомаган дребният и средният бизнес, които е гръбнакът на икономиката.
Като представител на Асоциацията на биопроизводителите Петранка Гагова каза, че биологочиното производство в животновъдството и растениевъдството е голямо предизвикателство. Сериозен проблем според нея е обучението на земеделските стопани. В Испания например безработни хора работят по 6 месеца в дадена ферма и след това получават квалификация.
У нас под 1 % от земеделието е биологично. За сравнение, в Австрия то е 20 на сто. Гагова даде за пример опита на колегите си във Франция, където има специална агенция, която се занимава с проблемите на биопроизводителите. Там държавата субсидира дребните стопани.
Тя апелира за създаването на кооперативи, в рамките на които земеделците ще бъдат подпомагани.
Пейко Гечев, дългогодишен член на националното ръководство и областен председател на организацията в Ловеч, също апелира за подкрепа на дребните и средните земеделски производители, които сега остават в сянката на едрите фермери. Според него всички правителствата от началото на демократичните промени до днес са длъжници на българското земеделие. Необходима е стратегия за развитието на агросектора, която ще създаде по-добри условия за българските стопани и ще ги направи конкурентоспособни на европейските им колеги, каза Гечев.
Участниците във форума се обединиха около тезата, че за да има успешно земеделие в България, трябва да бъдат посочени ясно приоритетите на агросектора.
