Анастасия Мозер: Децата на комунистите грабят и днес България

Анастасия Мозер: Децата на комунистите грабят и днес България, в. Жълт труд,  1 август 2012 г.

Бившата земеделска лидерка е убедена, че  у нас  има сили, които работят против създаването на  силна средна класа и гражданско общество.

Анастасия Мозер: Децата на комунистите грабят и днес България

Била е 8-годишна, когато семейството й се разделя – баща й, видният земеделски лидер Г.М.Димитров, бяга от комунистическия затвор през 1945 г. и се заселва в САЩ със съпругата си. Анастасия Мозер е отгледана от своята баба и след 17-годишни откази на властта да замине при родителите си, през 1962-ра, когато е вече 25-годишна, й
разрешават да напусне България. Макар че в родината си е била изключена от всички училища и е завършила като частна ученичка /заради баща й, обявен за политически емигрант/, в Америка тя получава високо образование. В Университета в Джорджтаун Анастасия Мозер завършва френска филология, а след това прави докторантура по романски езици и литератури в универси- тета “Джордж Вашингтон”, САЩ.
Наследила от родителите си интереса към политиката и обществените процеси, тя прегръща земеделската кауза и става продължител на делото на своя баща, когато се връща в България през 1991 г. На следващата година е избрана за главен секретар на БЗНС и е четири последова- телни мандата депутат в Народното събрание.
Анастасия Мозер е извън активния политически живот от март миналата година, когато освободи поста на редовен конгрес на “Обединени земеделци”. Останала сама след смъртта на съпруга си проф. Чарлз Мозер, тя отново живее във Вашингтон.

– Когато един дългогодишен политик е извън активния поли- тически живот, по-добре ли вижда грешките на властта?
– Аз ги виждам, защото поддържам постоянна връзка с моята наследничка в нашата партия Петя Ставрева. Вярно е, че от дистанция проблемите се виждат по-различно, но за мен е тъжно да констатирам, че те не са нови, а продължават да се задълбочават. В предизборно време всеки се опитва да вдига нови лозунги и идеи, но в политиката, както и в живота, няма нищо ново – всичко е “предъвкано агнешко”, както бе- ше казал Пол Валери. Разбира се, винаги има някакви изопачения, но е жалко, че проблемите са си същите – не се решават, а се натрупват. Намирам, че вместо да се консолидира,българското общество непрекъснато се разцепва и то не по някакви сериозни причи- ни, а по конюнктурни: дай да се юрнем към някой нов лидер, който може би ще спечели достатъчно гласове на изборите и ще ни на- прави депутати или министри. Но за мен хора, които не са лоялни, и след изборите не стават лоялни. Аз съм го изпитала и на собстве- ния си гръб…
– Визирате вероятно партията на Меглена Кунева и “България на гражданите”?
– Да, отчасти и това. Но аз не съм доволна и от несговорчивостта на ГЕРБ, защото в една демокрация ти трябва да привличаш, а не да отблъскваш… Не е демократично да искаш да бъдеш единствената партия в една държава.
– А със силна ръка да се налага демокрация?
– Силната ръка в една демокра- тична държава е законът. Казва-

ла съм го отдавна, още по времето на правителството на ОДС, че ако няма независима съдебна власт в една държава, няма и демокра- ция. Затова хората продължават да търсят връзки, защото тук зако- ните не се спазват. Всяко неспаз- ване на закона е посегателство срещу демокрацията, но в Бълга- рия не съществува все още силно гражданско общество, което да се противопоставя на тези наруше- ния. Донякъде това е разбираемо, защото в тази тъжна икономичес- ка обстановка хората се безпоко- ят за работата си, не смеят да повдигнат за нищо глас, лишават се от какво ли не само и само ня- как си да пре-
живеят.
– Вие лично, влизайки в политиче- ския живот в България през ’92-ра година, допускахте ли наивността, че промените ще станат по-бър- зо?
– Да,мислех, че за 5 години Бъл- гария ще цъфне и ще върже. За жалост това не стана, защото ние не работим един с друг, а един против друг – говоря за политическия живот.  Но е поставено началото, натрупан е вече опит и Бъл- гария все пак е тръгнала в правилната посока – по пътя на демокрацията – и този път е нео- братим. Вече има смяна на соб- ствеността, което е много важен фактор в едно общество – по времето на Жан Виденов 90 на сто от собствеността още беше държавна, а това вече се промени драстично.
– Но ваша е констатацията, че парите на българската икономика отидоха в грешни ръце.
– Да, защото тези, които навре- мето окрадоха българската ико- номика, които изпразниха банките и държавата, изнесоха всичко и след това започнаха да го внасят. Те нямаха свои пари да правят бизнес нито от фабриките на роди- телите си, нито спестявания от детството – парите им са крадени от българския народ. Но ако поне се инвестират отново в българската икономика, хората ще имат ня- каква работа, ще имат хляб на ма- сата. Уви, тъжно е, че обикновеният българин живее толкова скромно, защото Бълга- рия не е бедна държава, но е ста- нала такава заради тези, които я грабеха преди повече от две десе- тилетия, а сега продължават да го правят децата им. Пак ще кажа, че липсата на гражданско общество им осигурява този комфорт. Защото демокрацията трябва непре- къснато да се отстоява и защита- ва от посегателствата срещу нея. В никоя държава придобивките не са дадени току-така – хората са настоявали, борили са се, били са се, отвоювали са си ги.
– Може би една от причините да нямаме силно гражданско общество е липсата и на силна средна класа? Защо тя не се създаде у нас, имаше ли сили, които работеха срещу това?
– Управляващите и корупцията винаги имат повече полза от богатите, затова и ги насърчават. Такаеив земеделието, където за големите арендатори се полагат по-големи грижи, отколкото
за дребния и средния собственик. Това е причината да нямаме сред- на класа, макар че много хора се самоопределят в тази прослойка, защото са с образование, но икономическото им ниво е ниско. Така, бидейки само богати и бедни, ставаме олигархична, а не демократична държава.

– Аргументът на последовате- лите на “Окупирай Уолстрийт” е, че всички богатства са не- честни – това важи ли и за бъл- гарския модел?
– Е, това е пропаганда – винаги е имало една група, която казва, че трябва да се вземе от богатите и да се разпредели между бедните. Не е
въпросът да го разпределиш, а да го вложиш там, където ще работи, но трябва да знаеш как ста-
ва това. След Девети септември комунистите за- грабиха собствеността на всички, но видяхме, че нищо не можаха да направят с нея, една магистрала не построиха.
– Като споменавате магистра- ли, вероятно отчитате маги- стралните проекти на настоя- щото управление като голям негов успех?
– Една държава трябва да работи не само за своята реклама пред света, а да помага на хората да се издигнат на по-добро материално ниво. Чувам добри неща за министъра на финансите, който държи здраво юздите на инфлацията и на валутния борд. Аз съм винаги оптимист и мисля, че България ще сполучи повече, защото е лесно да вдигнеш ръце и да се отчаеш. Тук първото, което чуваш, е как нещо не може да стане, вместо да се търси начин да се постигне.

Вижте цялото интервю от страниците на вестник ЖЪЛТ ТРУД