Д-р Анастасия Мозер
13 август 2012, vsekiden.com
Д-р Анастасия Мозер е една от най-известните жени в родната политика и един от най-ярките представители на дясното. На родна земя тя е за кратко, тъй като от години живее в САЩ. „Всеки ден” разговаря с почетния председател на „Обединени земеделци” за живота зад граница и за мнението й за случващото се в дясното тук след поредния развод.
Г-жо Мозер, как се чувствате на родна земя?
О, аз винаги се чувствам чудесно тук. Имам толкова много приятели. Аз тук си идвам вкъщи, но съм много по-заета. Само след дни се отправям извън София, за да се срещна със съмишлениците на „Обединени земеделци”. Защото идват избори и това е много сериозен момент. Надявам се, че в следващия парламент ще има и наш представител. Жалко е обаче, че наши симпатизанти гласуват за други партии на изборите, казвайки, че не можем да направим много за тях. Ами как да направим, като не ни се доверяват?
Често се оказва, че такива хора са гласували за СДС, после за НДСВ, както и за ГЕРБ. Разбирам, че всеки иска да бъде със силните на деня, но така не се върши работа. Истината е, че всичките бъркотии, които комунистите направиха със земеделието преди това, не могат да се оправят лесно. После пък няколко поколения отказваха да се занимават с обработване на земи. Земеделието е труден бизнес и там всяка година се молиш за дъжд и слънце.
Ето сега имаме чудесна реколта от пшеница, но се говори за повишаване на цената на хляба.
Това са само приказки. Българинът обича хляб. И аз обичам. Затова трябва да се борим срещу картелите. Бях малко озадачена и от изявленията на финансовия министър Симеон Дянков, че догодина преди изборите щели да увеличат пенсиите и заплатите. Според мен е популизъм, но въпреки това хората все пак ще имат полза, защото българинът изнемогва.
Такова развързване на кесиите не се ли прави от всички правителства?
А, не беше така по времето на ОДС. Тогава аз и Екатерина Михайлова се обърнахме към финансовия министър Муравей Радев много преди изборите и му казахме да вдигне пенсиите и заплатите. Тогава обаче той отвърна, че подобно увеличение е като снежна топка – за да дадеш, трябва и да вземеш. А България няма особено производство.
Мъчно ли ви е за случващото се вдясно?
Разбира се, че ми е мъчно. Била съм в политическия живот от 1994 г. Голяма част от хората не искат да го признаят, но най-доброто управление бе това на Обединените демократични сили. Никой не успя да постигне такива успехи след това – нито НДСВ, нито БСП, но не го признават. Сега и някои бизнесмени се опитват да се внедрят в политиката. Вярно е, че без пари тя не се прави, но и само с пари не става.
А откъде идват парите на десните, като държавните им субсидии са малки?
Вътре има достатъчно хора с добри възможности. Не съм им гледала счетоводството. Факт е обаче, че имат сгради, а и депутати със субсидии. Сигурно не са съвсем без пари.
Казвате, че сините трябва да се вразумят, но фигурата на Иван Костов продължава да притеснява много от седесарите.
Той действително има много труден характер. Но мисля, че пропагандата срещу него от страна на БСП беше толкова страшна, силна и несправедлива, че се насади в съзнанието на много хора. Питам хората защо мразят Костов, а това е много силна дума, и те не могат да ми отговорят с нищо конкретно. Бил забогатял. Е, много хора забогатяха. Да не би БСП-то да е бедно?!
Твърдите ли, че парите още са у тях?
Всички важни икономически лостове все още са в техните ръце. Те още грабят. А в същото време плюят по Костов. Ами техният Първанов ходеше по митингите да се обявява против НАТО, а после станаха големите привърженици на евроатлантическата идея.
Защо се стигна до краха на дясното и до момент, когато е на кантар влизането на сините в следващия парламент?
Защото имаше нелоялни хора, гледаха собствения си интерес и накрая предадоха тези, които им връчиха министерските и депутатските постове. Вярно е и че Иван Костов не използва добре факта, че е премиер и не се появяваше достатъчно сред хората. Щеше да спечели повече, ако правеше като Бойко Борисов – да обяснява отчетливо какво прави и какво предстои. Някой лошо съветваше Костов да не се хаби. Винаги съм давала пример с вицепремиера на Полша след промените – Лешек Балцерович, за първите му 100 дни, когато той всеки божи ден излизаше по телевизията да обяснява стъпките на кабинета. Костов беше доста по-затворен и не искаше непрекъснато да говори, което бе необходимо.
Струва ли ви се, че фигурите от дясното у нас никога не са били особено близо до хората?
Това все пак е и въпрос на характер. Ние сме сред хората, никога не сме странили от срещи. У нас обаче има и политици, които се ръкуват с обикновения българин, а не го гледат в очите. Това е толкова непочтено. Когато Бил Клинтън бе у нас, той показваше внимание към всеки, едно топло отношение. На това да се научат и българските политици.
Вижте цялото интервю на Христина Добрева
13 август 2012, vsekiden.com
