Петя Ставрева
За 3 години властта не оправда очакванията за реформаторско управление
След три години управление на Гражданите за европейско развитие на България българският народ продължава да обеднява и все повече наши сънародници си купуват еднопосочен билет в търсене на препитание зад граница.
Обещаните реформи в здравната, социалната, пенсионната и образователната сфера не се случват. Властимащите продължават да работят „на парче”, без дългосрочни приоритети. Вместо превантивна политика, често сме свидетели на реакции на принципа на пожарната команда.
През 2009 година от ГЕРБ развяха лозунга „да докажем, че България може” и получиха подкрепа на голяма част от българските граждани. Какво обаче доказаха за три години на власт – че България може да се управлява от хора с фалшиви дипломи, че парламентът може да приема лобистки текстове, облагодетелстващи приятелите на властта, че политиката на обещанията и оправданията е изместила политиката на действията…
Докъде стигна корабът на властта
три години след смяната на екипажа?! Изглежда затъва в блатото на неизпълнените предизборни ангажименти, популизма и разочарованията от управленската немощ.
Повишаването на доходите у нас се оказва невъзможна мисия за управляващите. Корупционни практики, бюрокрация и бумащина остават сериозно препятствие пред българите по пътя към реализиране на проекти и усвояване на средства от еврофондовете. Електронното правителство все още е мираж.
Децентрализацията и насочването на повече средства за развитието на регионите засега са само добро пожелание. В същото време държавният дълг расте, а междуфирмената задлъжнялост достига прекалено високи нива.
Друга картинка от пейзажа на днешното управление допълват сигналите за изборни манипулации и търговия с влияние, които провокираха реакция дори от европейски институции.
За съжаление ГЕРБ не оправдава очакванията за реформаторско управление,
което да намали последиците от кризата. Не е лесно да държиш кормилото на властта в условията на финансовата и икономическата буря, която връхлетя Европа и света. Но когато грешките и пропуските станат прекалено много,
последиците са срив на доходите,
фалити на фирми, обезлюдени територии и масово „бягство” на българи зад граница…
И ако в докладите си европейските чиновници обобщават данните, че страната ни е най-бедната в ЕС, на нас българите ни се налага да живеем в констатираните условия – с безработицата, с безкрайните повишения на цените на горивата, електроенергията, парното, с господстващото положение на монополите и все по-осезаемата липса на реална загриженост за съдбата на милиони българи, притиснати от мизерията.
Криза е, бюджетът е все „по-постна пица”, повтарят един през друг министри, депутати, „придворни” социолози и търсят удобно оправдание за трудната ситуация в държавата. Но тези аргументи са неуспешен опит да се прикрие липсата на успешни решения и държавническо управление.
Да, имаме нужда от магистрали, но още по-голяма нужда имаме от качествено образование, от нови работни места, от социална справедливост и сигурност без излишна полицейщина.
И най-вече днес се нуждаем от компетентно и реформаторско управление, което да предложи разумна алтернатива на българските граждани.
