Стамболийски – реформатор и политик от първа величина
Скъпи земеделци и гости,
Инж. Емил Йончев, член на Постоянното присъствие и областен председател на ПП Обединени земеделци в Пазарджик
Днес сме се събрали, за да отбележим 89-та годишнина от трагичната гибел на патриарха на земеделското движение – великият реформатор, войникът на мира, най-страстният парламентарен боец и народен трибун Александър Стамболийски. Земеделската идеология е произлязла от живота на трудовия народ, от неговите недра. Теорията на Стамболийски за аграризма е учение за опазване на земеделската собственост и подобряване на земеделския поминък, учение, разпространило се по света. На VII конгрес на БЗНС, проведен през 1905 г., Стамболийски става водеща фигура в земеделското движение и под негово ръководство организацията от професионално-просветна се превръща в масова политико-икономическа, за да изиграе важна роля в обществено-икономическото развитие на страната.
Искам да припомня и за създаването на земеделска дружба през 1906 г. в Пазарджик от Георги Стойнов и негови съмишленици. Те получават подкрепа лично от Стамболийски в укрепването на местната организация. От историята на земеделците в Пазарджик е известно, че в магазина на Георги Стойнов, превърнал се в клуб на земеделците, Стамболийски е пишел статиите си за в. „Земеделско знаме”. В паметта на хората от този край земеделският лидер ще остане като човек, който често обикаля на кон селата в околията и организира събрания.
С пламенното си слово Стамболийски громи политическите си противници. В аналите на земеделската история е записано, че през 1908 г. Стамболийски за първи път е избран за народен представител. С парламентарното си присъствие той прави силно впечатление. Открито се противопоставя на Фердинанд, който се стреми по това време да затвърди абсолютната си власт.
През 1911 г., при откриването на V Велико народно събрание, земеделската група от 55 народни представители, се противопоставя на изменението на чл. 17 от Търновската конституция, според което Фердинанд придобива правото да обявява война без разрешение от Народното събрание. Стамболийски не се отказва от борбата срещу въвличането на страната в Първата световна война. Земеделският водач издава Манифест против участието на България във войната, който е разпространен сред войниците. Той става повод за възникването на войнишките бунтове. Стамболийски е вкаран в затвора за З години. Парадоксалното е, че този, който го вкарва в затвора (цар Фердинанд), през 1918 г. го освобождава и го моли да преговаря с разбунтувалите се войници.
През 1919 г. Александър Стамболийски е вече министър-председател на едно коалиционно правителство. Само година по-късно той образува собствен кабинет, обявен на 15 април 1920 г., в който влизат само земеделци. С това неуморният и неподвластен на заплахи Стамболийски опровергава слуховете, че сред земеделците няма квалифицирани кадри.
Голямо е значението за страната на 4-годишното безупречно управление на земеделския кабинет. Александър Стамболийски се доказва като реформатор, организатор и политик от първа величина. Основните държавни опори във веруюто на Стамболийски са народовластието и моралът, просветната политика, мирът, принципите на равнопоставеност във външната политика, трудът, социалните и икономическите реформи. Най-известните закони, изградени по това време, са Законът за референдума и истинското самоуправление на общините, Законът срещу кражбите и корупцията, Законът за опазване на полските имоти и гарантиране на покупко-продажбата на земеделската продукция, Законът за виновниците за националната катастрофа, както и “Образуване на съд за незаконно забогателите”. В областта на образованието и културата се правят също много реформи.
По време на управлението на Стамболийски се въвеждат: Закон за трудовата поземлена собственост; Закон за кооперативния консорциум; Закон за трудовата повинност и Закон за земеделските кредити и кооперации. Стамболийски прави закон, според който земеделските собственици не могат да притежават повече от 300 дка и по-този начин прави една безкръвна аграрна реформа. Земеделското правителство оземлява близо 1 милион бежанци от Егейска Тракия, построяват им се къщи с помощта на трудовата повинност и материали от общините. Стамболийски активизира целия трудов потенциал на българския народ – селяните обработват земята, развиват се занаятите, промишлеността набира скорост, българският лев става със златно покритие, търговията процъфтява, а природните богатства се експлоатират от български компании.
За сравнение можем да кажем, че точно от такива реформи във всички икономически направления се нуждае съвременна България днес и това е пътят, по който може да се преодолее кризата и да се създадат нови работни места.
Противниците на земеделското управлене не са могли да свалят Стамболийски от власт чрез избори, защото той се е радвал на широката народна подкрепа. Така се стига до свалянето му чрез военен преврат. Целият свят е потресен от кървавите деветоюнски събития и зверското убийство на големия държавник на 14 юни 1923 г. Убити са и министрите от неговия кабинет. В съпротивата срещу комунистическата диктатура падат много видни дейци на земеделското движение – Никола Д. Петков, Мара Рачова, Евтим Арсов, Петър Дъбов и много други знайни и незнайни борци за демокрация, загинали по лагерите и затворите без съд и присъда.
Стамболийски става жертва на исторически обстоятелства, но никога няма да бъде забравен. Няма друг български политик, който 89 последователни години да е честван от своя народ. В края на XX век група американски историци посочиха Александър Стамболийски за политик на столетието.
Днес ние, последователите на Стамболийски, отстоявайки принципите и идеите на Земеделския съюз, можем да бъдем част от едно компетентно и реформаторско управление. Трябва да затегнем редиците, да затегнем дисциплината и да увеличим броя на нашите съмишленици. Не трябва да се поддаваме на фалшивите призиви на провалени земеделски водачи.
Обединението трябва да стане отдолу и призоваваме всички честни съидейници да се влеят в редиците на политическа партия Обединени земеделци, под ръководството на нашия млад и перспективен лидер Петя Ставрева. От всички нас зависи да бъдем активни и да дадем всичко от себе си за укрепването и възраждането на земеделското движение!
