Трябва да говорим за ползите от влизането в еврозоната
Какво се случи в Румъния?
На президентските избори в Румъния се случи това, което всички нормално мислещи хора очакваха – спечели проевропейският кандидат Никушор Дан. Вотът тази неделя беше важен за ориентацията на Румъния. Въпреки огромните средства, наляти в пропаганда, въпреки националистическите лозунги и всяването на ненужни страхове – румънският народ се вдигна и показа на популисти, националисти и всякакви руски проксита, че изборът накъде да върви страната е отдавна определен и не подлежи на ревизия.
Сега заглъхнаха пропагандните канали в интернет и по различните „алтернативни“ медии. Мълчат и ближат рани. Няма ги троловете. Няма ги фалшивите профили. Няма ги и нашите т.нар. патриотични сили, които да ни обясняват колко мъдри са румънците, че не искат вече в Евросъюза, а гледат да са „независими“ и още по-нататък, на изток.
Какво се случва у нас?
У нас е същото. Колкото по-гласовити са някои от нашите проксита – толкова повече изглеждат. Но не са. Те са по-кресливи и невъздържани, но това не значи нито,че са много, нито, че са прави. Щели да ревизират геополитическата ориентация на България. Да попречат на скорошното присъединяване към Еврозоната. Да направят страната и икономиката „независими“. Независими от кого? От най-големия пазар – Европейския. От най–доброто място за живеене – Европейския съюз? А каква е алтернативата? Нови 45 години комунизъм и нови 35 години преход?! Не, няма да стане. България безвъзвратно е поела курс на пълно интегриране във всички европейски структури и няма сила, която да я върне обратно.
Колкото до това какво мисли народът, не си мислете, че е заспал. Народът е мъдър и в голямата си част не обръща внимание на крясъците и изстъпленията на радикалните маргинали. Но ако бъде раздразнен достатъчно, ако бъде предизвикан, както се опитва да направи президентът, то той ще каже отново тежката си дума и тя няма да е „искаме пак в руската орбита“.
Затова нашата работа е, да не спираме да говорим и за ползите от членството ни в Европейския съюз и в НАТО, и от влизането ни в еврозоната. Трябва да сме близо до хората и да разсейваме неоснователните страхове, насаждани целенасочено и по поръчка. Да обясняваме и да водим, а не да всяваме смут и разделение сред нацията. И колкото повече го правим – толкова повече ще ни вярват и ще ни следват разумните хора. Толкова по-скоро ще постигнем завета на Апостола – „Да бъдем равни на другите европейски народи“.
