Студентката от Тракийския университет, специалност „Ветеринарна медицина”, Ивана-Антония Гайдарова отново грабна награди в два различни конкурса.
Ивана-Антония Гайдарова (първата вляво) със свои колеги, отличени в конкурса за най-добро есе
На 4 юни тя се класира на второ място конкурса „Талант на годината”, в секция “Медицина и фармация”. Официалната церемония по награждаването се състоя в хотел “Метрополитън” в София.
Ивана е първият студент от специалността „Ветеринарна медицина”, отличен с тази награда. Досега акцентът е бил върху работата на студенти по хуманна медицина.
Събитието се организира от “To The Top Agency” и Talеnt Club от няколко години насам, а селекцията на кандидатурите в категория “Медицина и фармация” е дело на фирмата Phoenix Pharma. Кандидатурите се оценяват по успех, академични постижения, научни изследвания и други извънучебни занимания.
Конкурсът има за цел да отличи най-активните, търсещи възможности за развитие студенти в България в 10 различни категории.
Всяка една от категориите се оценява от водещи компании в различни индустрии. Конкурсът, който е с четвърто издание тази година, се наложи като предпочитана възможност за изява на студентите у нас. Проявата дава възможност те да бъдат оценени от бизнеса като бъдещи професионалисти в сферата, която изучават. Компаниите приемат студентите спрямо техните постижения, но и като потенциални техни бъдещи работодатели.
Официалната комисия от Phoenix Pharma и Ивана-Антония Гайдарова са говорили за бъдещата й реализация и са я поканили на разговор в компанията, на който да дискутират развитието й след дипломиране в сферата на здравеопазването.
Ден след наградата за медицина, на 5 юни, Ивана-Антония бе удостоена и с първа награда за есе на тема „Фермерството и младите хора” в конкурса, организиран от Български Фермерски съюз с председател Георги Стоянов.
За първото място в категория „Проза” Ивана-Антония се състезава с над 200 студенти.
Сред гостите на официалната церемония бяха зам.-ректорът на Тракийски университет проф. Нели Грозева, деканът на аграрния факултет проф. Диян Георгиев, деканът на стопанския факултет доцент Николай Пенев и представители от университета към центъра за кариерно развитие доц. Стойчо Методиев и Стоянка Пастърмова.
В есето авторът излага своите аргументи защо „да бъдеш фермер не е просто професия”. Фермерството е призвание, за да се занимава човек с това се изисква смелост. То изисква грижа и е непрестанно движение и промяна. Не на последно място фермерството е любов към българското. И, разбира се, тази нелека професия е мост между традициите и модернизацията. (Пълния текст на есето четете на zemedelci.org)
Ивана Гайдарова (вляво), заедно с професор Щарке и колежката й Катрин Попова, с която това лято ще бъдат на стаж в Германия.
През това лято Ивана-Антония Гайдарова ще бъде на стаж в Лайпциг, Германия. Там тя ще се занимава с лечение на продуктивни животни във фермите в района. Ще дава също и дежурства в денонощната клиника за преживни животни под ръководството на професор Щарке. Това, по думите й ще е един много ценен стаж, при който в продължение на един месец, тя ще добие опит с нови методи на лечение и ще научи различни техники. При пребиваването си с Германия студентката ще участва в операции и диагностични мероприятия в големи ферми за едри преживни животни. Стипендията Ивана получава от професор Щарке като личен грант за стаж в тяхната университетска болница, заедно с още една своя колежка.
ЕСЕ
Фермерството и младите хора
Да бъдеш фермер не е просто професия
Земеделието е гръбнакът на обществото, осигуряващ храната, ценните вещества и горивото, необходими за човешкото оцеляване и развитие. Освен икономическото си значение, то също играе важна роля в опазването на околната среда, съхраняване на биоразнообразието и развитието на селските райони. Въпреки значението си обаче, селскостопанският сектор е изправен пред множество предизвикателства, включително изменение на климата, изчерпване на ресурсите, демографски промени, както и скорошните събития, свързани с допълнителни ограничения за фермерите да разгърнат потенциала си. Ето защо е необходимо младежката ангажираност да бъде засилена, тъй като е необходима промяна, за която е нужно преплитането на традициите и културата с модернизирането, с новостите и с неспирните модификации. Все по-малко млади хора избират земеделието и животновъдството в България като кариерен път и няколко фактора допринасят за това, като нарастващата урбанизация и концентрирането на работещите в сектора на услугите, ограниченият достъп до земя и липсата на достатъчно капитал за началото на това смело начинание. Без намеса този демографски дисбаланс може да бъде заплаха за фермерството в близкото бъдеще.
Да бъдеш фермер е смелост.
Докато този отрасъл в България предлага значителни икономически възможности, той също така изправя работещите в сектора пред големи трудности. В сектора има постоянна борба с предизвикателствата, които са отправени към фермерите, като най-пресният пример е повсеместното разочарование на животновъдите вследствие на предложението, внесено в Европейския парламент за орязване на част от субсидиите на животновъдите. Заложените условия са в ущърб с малките и средни ферми и възпират развитието на малките производства. Необходима е спешна стратегия за развитието на сектора, в противен случай това ще бъде поредния удар, водещ до бързите темпове на ликвидация на фермите в България. „Земеделието изглежда много лесно, когато плугът ви е молив и сте на хиляда мили от царевичното поле.“ – Дуайт Айзенхауър. Със спада на млякото, на продукцията и с темповете на развитие, намалява и ангажираността на младия фермер.
Да бъдеш фермер е награда.
Насърчаването на младите хора да се стремят към кариера в селското стопанство е главна движеща сила за развитието на сектора в положителна насока. Това носи множество ползи както за отделните хора, така и за цялото общество. За младите и смели фермери, които решат да поемат по този каменист и осеян с предизвикателства път, тази кариера предоставя обещаващи възможности за предприемачество, иновации, реализация, удовлетворение от собствения труд и от постигнатите резултати. Това е една награждаваща позиция – плодовете от усилията могат да бъдат усетени, събрани и да бъдат стимул за усъвършенстване. Освен това фермерството предлага уникална връзка с природата и ключовата част на произвеждане на жизнено важни стоки за общността. Младите хора в сектора допринасят за насърчаване на устойчиви земеделски практики в комбинация с нови тенденции, с технологичен път на развитие на сектора.
Да бъдеш фермер е призвание.
То изисква страст, отдаденост и постоянство. Младите фермери са единственото противодействие на замиращите райони на България. Чрез развитието на селските райони се запазва нашето земеделско наследство за бъдещите поколения. Фермерите са хората, които живеят със земята, а не на нея. Те не разчитат на нея като просто средство за достигане на целите си, а приобщават живота си към природата и тя им се отблагодарява. Това е символ на благородството на този начин на живот и младите хора трябва да обикнат земята по същия начин, за да бъдат част от това съсловие и да служат за пример. Чрез целенасочено образование, ресурси и политическа подкрепа можем да култивираме това ново поколение фермери и да стимулираме завръщането по плодородните ни земи. „Земята не ни принадлежи. Взели сме я назаем от нашите деца. Затуй нека полагаме грижата на добрия и отговорен стопанин.“
Да бъдеш фермер означава любов към българското.
Като студентка по ветеринарна медицина в България, имам привилегията да стана свидетел от първа ръка на сложната динамика на животновъдството в тази разнообразна и жизнена страна. България, със своята богата селскостопанска култура и разнообразен ландшафт, представлява уникална плетеница от предизвикателства и възможности в животновъдството и земеделието. От тучните пасища на Родопите до плодородните равнини на Дунавската равнина, българските фермери играят решаваща роля за изхранването на нацията и извън нея. Трябва да бъде стимулирана местната ни продукция, българските качествени производства. Да се стимулира правилното оползотворяване на земите, да има търсене на пазара и да бъде оценяван вкуса на българските продукти.
Да бъдеш фермер означава любов към българското.
България може да се похвали с разнообразен животновъден сектор. В нашата страна се преплитат различни географски и климатични условия, които се отразяват благоприятно на възможностите за отглеждане на различни видове, а и на различни породи животни. В България имаме уникални породи, характерни за страната- Източнобалканската свиня, местното Сиво говедо, Тракийска тънкорунна овца, както и много други. Тези породи са ценни и важни дори и в световен мащаб, тъй като представляват природно разнообразие. Фермерите са хората, които са основна движеща сила в запазване на породните характеристики, за съхранението и съществуването на тези видове. Студентите по ветеринарна медицина в пети курс имаме възможността да работим с фермери от различните райони на страната, отглеждащи различни животински видове, включително и български породи. С всеки допълнителен стаж придобивам по-задълбочена представа за техните ценни практики, а също и за големите предизвикателства, пред които са изправени българските фермери. Ниските изкупни цени на продукцията и липсата на пазари за отрасъла действат в контраст с хубавите ни природни условия и с мотивацията на фермерите.
Да бъдеш фермер е познание.
Младият фермер, тепърва навлизащ в това начинание, трябва да бъде запознат с много специфики, дори и по отношение на здравето на продукцията, както в растениевъдството, така и в животновъдството, както и хуманното отношение към животните. Фермерите трябва да имат дълбоки познания не само в отрасъла, но и отвъд него. Плеяда от опасни инфекциозни заболявания, като шап и африканска чума по свинете, птичи грип в птицевъдството, а дори и множеството паразитни болести в пчеларството, представляват значителна заплаха за популациите, изискват строги мерки за биосигурност и сериозни усилия за по-обстойно наблюдение на трансмисиите на болестите. Това разбрах по време на извършване на превантивни грижи, диагностика, лечение и управление на стада от различни видове животни. От провеждане на рутинни здравни прегледи и ваксинации до справяне с огнища на болести, ветеринарните лекари са помощници на фермерите в осигуряването на здравето и благосъстоянието на добитъка им. Освен това ветеринарните специалисти предоставят ценен опит в храненето на животните, репродукцията, генетиката и био защитата, като допринасят за общата производителност и устойчивост на животновъдните операции. Опасенията относно антимикробиалната резистентност и стандартите за хуманно отношение все повече намират почва и в България, подчертавайки необходимостта от устойчиви и иновативни практики, с които да могат да бъдат редуцирани рисковите етапи в отглеждането на животни. Заплождането, появата на нов живот и разширяването на стадото отново изисква интердисциплинарност между фермера, работниците и ветеринарния лекар за оптимизиране на репродуктивната дейност и грижата за новородените.
Да бъдеш фермер е промяна.
През последните години все повече се набляга на устойчивото земеделие и опазването на околната среда в България. Със своето богато биоразнообразие и плодородни почви, България има потенциала да бъде водеща в екологосъобразните земеделски практики. От инициативи за органично земеделие и дигитализация до агроекологични подходи, има съгласувани усилия за минимизиране на екологичния отпечатък от сектора, като същевременно се максимизират производителността и рентабилността. Взаимовръзката между здравето на животните, устойчивостта на околната среда и благосъстоянието на хората все повече се задълбочава в непрекъснато развиващия се свят и именно затова се насърчава холистичния подход към селското стопанство, което да доведе до добър темп на развитието му, без да бъде възпиран от множеството нововъведения.
Да бъдеш фермер е грижа.
Непрекъснато се вдъхновявам от устойчивостта, иновациите и упоритостта на фермерите. Гледайки напред, бъдещето на животновъдството в България зависи от нашите колективни усилия за възприемане на устойчиви практики, приоритизиране на здравето и хуманното отношение към животните и адаптиране към променящите се пазарни изисквания и обществени очаквания. Подобряването на здравето, производителността и устойчивостта на системите в отрасъла са ключа към засилването на интереса и сред младите. Насърчавайки тяхното развитие, както и добрата комуникация, партньорствата между фермери, ветеринари, политици и общности, можем да начертаем курс към по-устойчиво, приобщаващо и проспериращо земеделско бъдеще.
Да бъдеш фермер не е просто професия- това е мост между традициите и модернизацията.
Заедно можем да посеем семената на едно по-светло бъдеще както за земеделието, така и за младите хора. Фермерството в България е една перспективна професия в ръцете на отдадеността, изобретателността и страстта на младежта, с която да се управляват фермите, но в същото време и разчитайки на познанията, опита и методите, доказани във времето. Тази комбинация, това сътрудничество и обещание за бъдещето е шареният път, по който трябва да вървим. Нека заедно продължим да поддържаме жизнен и устойчив селскостопански сектор, който не само храни света, но и подхранва душата на нашата нация.
Ивана-Антония Димитрова Гайдарова,
Тракийски университет, гр. Стара Загора
Специалност „Ветеринарна медицина“, пети курс.
