29 март 2024 г., Пресклуб на БТА, Казанлък. Инж. Симеон Стоилков (вляво), член на националното ръководство на ПП Обединени земеделци припомни ролята на д-р Г. М. Димитров за създаването на първата българска рота в НАТО преди повече от 70 години.
В Националния пресклуб на БТА в Казанлък беше открита Виртуална изложба „75 години НАТО и 20 години България в НАТО“. Събитието бе организирано от БТА и се състоя едновременно в София и във всички пресклубове в страната. Един от гостите в пресклуба на Агенцията в Града на розите беше инж. Симеон Стоилков, член на националното ръководство на ПП Обединени земеделци. Той припомни ролята на д-р Г. М. Димитров за създаването на първата българска рота в НАТО преди повече от 70 години.
„Малко хора знаят, че България участва в НАТО още през 1951 година. Може би сега е моментът да си спомним за човека, който пръв записва името на България в редовете на Северноатлантическия алианс“ разказа инж. Стоилков. И още: “Това е д-р Георги Михов Димитров, по известен като д-р Г. М. Димитров или Гемето.“
*** неизвестната история
През 50-те години на миналия век, Европа още се възстановява от войната. В България управляват комунистите. НАТО е враг номер едно. А д-р Г. М. Димитров държи речи в Съвета на Европа и настоява там да бъдат оставени няколко празни стола за поробените от комунизма европейски народи. Издава периодично вестник „Свободна и демократична България“ и създава силна организационна структура на политическата емиграция по целия свят и до края на живота си ще поддържа духа и вярата в свободата и демокрацията на България!
През 1951 година създава първата българска рота в НАТО, просъществувала до 1964 г. Войниците от българската рота са охранявали секретни военни обекти, организирали са и благотворителни акции за местното население.
През 2002 година част от тях идват в София, за да дарят униформите си на Военноисторическия музей, където се пазят и до днес.
Витрина с вещи на участници в българската
рота към НАТО, НВИМ
Отличителни знаци на ротата
По повод 10-годишнината от създаването на ротата, на общобългарско събрание, свикано от Българския национален комитет и Българската рота, на 29 октомври 1961 г., в град Гермерсхайм на нейния вдъхновител и основател – д-р Г. М. Димитров, е връчена значката на Българската рота. (на сн.) По този повод той заявява: „Аз бях щастлив да получа вчера вечерта, заедно с няколко висши офицери от Американските въоръжени сили (АВС) и представители на германските власти значката на Българската Рота. Аз ще я нося не само с истинско удоволствие, ще я нося с гордост, с национална гордост! До сега отзивите за ротата, които съм чул от нейните командири американски, и най-върховни дори, ме правят още по-смело да кажа гордо, че я считат за една, не, а за най-добрата рота, от всички национални роти, които досега са образували!”
*** Д-р Г. М. Димитров
Д-р Г. М. Димитров
Неговата богата житейска история – повече от 40 години активна политическа дейност в България и извън страната, е посветена на каузата на Земеделското движение, на каузата за изграждане на една независима, свободна и демократична България.
Д-р Г.М. Димитров започва своята борба с участието си в съпротивата срещу превратаджиите на 9 юни 1923 г. Попаднал в затвора за първи път, заради своите политически убеждения, той става един от видните младежки деятели, а в последствие и секретар на Младежкия земеделски студентски съюз.
Със своето талантливо перо на виден политически публицист, той посвещава много от статиите си на земеделското движение и демокрацията в България. Благодарение на своите организаторски качества и политическо обаяние на народен трибун, той получава подкрепата на земеделците и се превръща в лидер на Земеделския съюз.
Докторът е непосредствен наблюдател, организатор и участник във всички политически борби и е един от първите, които остро се противопоставят на намесата на България в започналата Втора световна война и срещу нападението на страните от Западна и Централна Европа от хитлерова Германия.
Със създаването на Българския национален комитет (БНК) в чужбина Докторът обединява всички демократични сили, за да отстояват каузата на България. Той поставя началото на задграничното ръководство на Земеделския съюз.
На 23 септември 1944 г. д-р. Г.М. Димитров се завръща в родината си и застава начело на БЗНС.
Земеделска България показва своята обич към този народен трибун с възторжени възгласи и букети цветя, с шествия по пътя му от границата, през цялата страна – до столицата.
Но този възторг е кратък, радостта отстъпи място на страданията причинени от установилия се комунистически режим в страната. Земеделският съюз и всички опозиционни сили в България се надигат срещу новата диктатура.
По това време д-р Г.М. Димитров застава на челни позиции и в съпротивата срещу комунизма. Заради дейността му, насочена против отечественофронтовската власт през 1945 г. той е принуден отново да емигрира в чужбина.
През 1946 г. д-р Г.М. Димитров се установява във Вашингтон. Там той се заема с апостолската дейност да защитава пред свободния свят българската национална кауза. Там започва отново борбата си в името на демокрацията и против комунистическия режим в България. Заедно с други водачи на Земеделски движения от Източна Европа, той е един от инициаторите на създаването на Зеления интернационал.
Докторът е един от първите, който подкрепя създаването на Европейския съюз. На едно от първите заседания на Съвета на Европа по настояване на българския земеделски водач се гласува резолюция да бъдат оставени празни столове за бъдещите депутати от поробените от комунистите страни от Източна Европа, когато те бъдат освободени.
Той е човекът, който като далновиден политик, организира българската рота през 1951 г. в НАТО, която просъществува до 1964 г. Именно по този начин България дава своя принос в борбата срещу тоталитарния терор и режими в Източна Европа. Докторът е един от инициаторите и лидер на Съюза на поробените европейски народи, създаден през 1954 г.
*** Българска национална доброволческа рота 4093 – в НАТО преди пълноправното членство
Сформирането на Българска национална доброволческа рота 4093 в рамките на Северноатлантическия пакт е едно от малко известните и любопитни събития в следвоения период на българската история.
Историята на ротата започва в началото на 1951 г., когато американското военно командване се свързва с д-р Г. М. Димитров, лидер на БЗНС в емиграция и председател на Българския национален комитет в САЩ. Отправена му е молба за съдействие в организирането на доброволческо военно формирование от български политически емигранти в Западна Европа. Д-р Г. М. Димитров се заема с реализирането на тази историческа задача.
Българската рота в НАТО приветства председателя на Българския национален комитет д-р Г. М. Димитров.
Д-р Г.М. Димитров с представителния взвод на ротата.
„Основоположникът и вдъхновителят на тази безпрецедентна в най-новата история на Отечеството дейност, хъшове в униформа, бе председателят на Българския национален комитет, д-р Г. М. Димитров, главен секретар на БЗНС! Този исторически факт няма равен на себе си!”, казва Сава Севов, един от „Хъшовете в униформа” и автор на книгата, посветена на българската рота н НАТО.
Палещите думи на основателя на българската рота д-р Г. М. Димитров: “Ние ще бъдем съюзници, ние не ще бъдем наемници!”, имат вдъхновяваща сила за младите български емигранти, избрали да служат на Род и Родина, като част от Ротата.
Български доброволци се търсят в Италия, в Турция, в Германия, а напливът от желаещи да влязат в ротата е невиждан. Само в Турция за 30 места се борят близо 400 души. Емигрантите вярват, че това е тяхната възможност за личен принос за освобождаването на България, а и цяла Източна Европа от комунистите. Така, благодарение на активните усилия на д-р Г. М. Димитров за по-малко от 3 седмици е събран екип от над 200 доброволци, които са изпратени в гр. Цайлсхайм в Западна Германия.
Представителният взвод на ротата
Рота 4093 официално e сформирана на 20 октомври 1951 г. със Заповед № 53, издадена от Главната квартира на военното командване на американските въоръжени сили в Европа. По този начин тя е директно включена в структурите на Северноатлантическия пакт. На доброволците са раздадени американски униформи, носещи отличителен знак – българския трибагреник. На ротата е връчено и знаме със знак, пресъздаващ българския кръст за храброст. (Същият символ и днес е в основата на знамената на някой бойни части от БА, както и знамето на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва.)
Припомняме, че 70-годишнината от създаването на първата българска рота в НАТО беше отбелязана официално на 20 октомври 2021 г.
Военната единица е организирана по образец на американската пехотна рота. Съставът ú е 200 войници – 4 взвода по 40 души за охрана на обекти и един, включващ персонала на всички отдели. Като командири на ротата последователно се сменят офицерите от Българската армия до 1945 г. – лейт. Стефан Бойдев, кап. Борислав Бойчев и кап. Димитър Кръстев. (лейт. Стефан Бойдев е внук на командващия 1-ва дружина от 23-ти пехотен шипченски полк полковник Теню Бойдев, който заедно съсвоите войници първи влиза в „непревземаемата“ Одринска крепост по време на Балканската (1912 – 1913) война.)
След триетапно преместване рота 4093 е установена в гарнизона на 7-а американска армия до гр. Гермерсхайм. Нейна задача е да осигурява сигурността на гарнизона в Гермерсхайм, представляващ огромно оръжейно депо от стратегическа значимост.
Знамето и командирите на ротата.
Първият командир на ротата е лейтенант Стефан Бойдев, роден на 3 октомври 1919 г. в Сливен. Той командва частта от основаването ú до 17 април 1952 г. Син е на генерал-майор Васил Бойдев, командващ Въздушните войски (1936 – 1941) и 5-та армия (1942 – 1944).
Вторият командир е лейтенант Борислав Байчев, бивш капитан от българските ВВС, роден на 9 юли 1919 г. в Шумен. Той ръководи подразделението от 17 април 1952 г. до март 1957 г.
Третият и последен командир на рота 4093 от март 1957 г. до разформироването й през 1964 г., е Димитър Кръстев от село Касанково, Хасковско.
Взводни командири са били четирима лейтенанти: Атанас Атанасов, Сава Севов, Вълко Вълков и Лозю Хаджидимитров.
Освен да изпълняват военните си задължения българските доброволци от рота 4093 развиват и обществена дейност. Ротата разполага със собствен фонд и клуб, а средствата от тях използва за тържества, сертификати, благотворителност. Под неин патронаж още от 1951 г. започва издаването и на циклостилното месечно списание “Идейни насоки”, отразяващо обществено-политическия живот в България и в други страни от Източния блок. Към ротата действа и отлично уредена библиотека, обслужваща личния състав и българите-емигранти, живеещи в околностите на града.
*** разформироване на рота 4093
За значимостта на българската рота в НАТО говори фактът, че лично Никита Хрушчов е настоявал за нейното разформироване.
След смъртта на Сталин (5 март 1953 г.) дипломатическите контакти между СССР и САЩ зачестяват. Съветският лидер Никита Хрушчов непрекъснато настоява за разформироване на българската натовска част. След края на Кубинската криза и след убийството на президента Дж. Ф. Кенеди, отношенията между САЩ и СССР започват да се размразяват. Новият американски президент Линдън Джонсън решава да изпълни искането на съветския лидер, за да се запази затоплянето в отношенията между СССР и Запада.
Пано от изложба в Националния военноисторически музей за 60-годишнината на ротата.
(На снимката в центъра: Боецът С. Севов на пост пред главния вход на новата казарма в Цайлсхайм. Пропускателният пункт е оцветен в националния трикольор.)
Вследствие на тази политика на 20 юни 1964 г. рота 4093 е окончателно разформирана. В своята прощална реч д-р Г.М. Димитров окуражава строените пред него доброволци с думите: “Независимо дали ние сме във военни униформи, или цивилно облекло, ние всички до един оставаме войници. Войници на свободата и независимостта!”
Така, животът на българската натовска рота и участието на българските войници в структурите на пакта се оказва кратък. Само 13 години. Но началото е поставено. 40 години по-късно цялата българска армия е вече част от Севрноатлантическия пакт.
Снимка от събитието в БТА: Ралица Арабаджиева, БТА – Казанлък
В текста са използвани снимки от личния архив на д-р Анастасия Димитрова-Мозер, от НВИМ, БНР
