– Г-жо Ставрева, как оценявате обществено-политическата ситуация в България година преди изборите за нов парламент?
– Ситуацията в България е доста динамична, предвид трудните моменти, които преживява държавата. Това безспорно се отразява и на българската политика.
Петя СТАВРЕВА
Свидетели сме на рокади по високите етажи на управлението, на поредица скандали и на нови политически проекти с неясна посока.
За съжаление, предизборните обещание от управляващите – за бързи реформи, за ръст на доходите и друга перспектива за България, на този етап не се случват. Смятам, че за нас, ПП Обединени земеделци, сред приоритетните задачи са укрепването на структурите на Съюза и подготовката за следващите парламентарни избори. Това е необходимо, за да имаме присъствие в българския парламент, за да се чува силно земеделския глас и интересите на хората, които ние представляваме, да бъдат отстоявани. Днес в Народното събрание липсва необходимото представителство на земеделците, което да защитава правата и интересите им.
– Каква според вас е перспективата за партньорство на партиите в център–дясното пространство у нас? Вече е ясно, че СДС и ДСБ няма да са заедно на изборите.
– Представителите на партиите от център-дясното пространство трябва да направим всичко възможно за консолидация на силите, която да бъде на принципна основа. Не трябва да правим коалиции, които да са в името на оцеляването на определени политически субекти, а да участваме в партньорства, които ще предложат демократична алтернатива на българските граждани. Имам предвид – компетентно, грамотно и реформаторско управление. Това означава да не търсим само разделителни линии, а да се консолидираме около принципи и политики за управление на държавата и около така необходимата визия за успешно развитие на България. Смятам, че каузата “просперираща България” е изключително важна и днес българските граждани се нуждаят от успешни управленски решения, които да помогнат на страната ни да излезе от кризата – с намаляване на безработицата и с повишаване на доходите и стандарта на живот у нас. Максимално бързо трябва да се възползваме от членството в ЕС чрез ефективно усвояване на средствата от европейските фондовете, които да стигат до всички граждани, а не само до приятелите на властта.
– ПП Обединени земеделци винаги са били част от българската десница. Като председател на Съюза къде според вас организацията трябва да търси своите партньори днес, предвид факта, че състоянието вдясно е твърде динамично?
– Освен, че е твърде динамично, често виждаме и излишна конфронтация. А това не е полезно нито за десницата, нито за България. Вярно е, че всяка партия сама преценява своите приоритети, избира партньори и определя политическия си път и поведение. Но за мен консолидацията в дясното пространство е в основата на демократичното управление на страната. Затова смятам, че личните интереси, междуличностните конфликти и задкулисните игри трябва да отстъпят място на разумния избор, който е свързан с обединение на около политики, приоритети и визия за реформаторско управление на България.
Нашето място е сред партиите от демократичното пространство. Но отново подчертавам, за нас от Обединени земеделци е важно да участваме в партньорства, в които има взаимно зачитане и равнопоставеност на отделните партии. Гласът на всички участници в една коалиция трябва да бъде чуван и интересите на всички да бъдат защитени. И най-важното – с нашите бъдещи партньори трябва да имаме общи виждания за приоритетите и развитието на България.
Защото нашите членове и симпатизанти очакват от нас ясна концепция и програма за управление на България, на земеделието, на регионите. Също и така необходимата перспектива за всеки един български гражданин, за да живеем утре по-добре.
Но за да бъдем добре представени и в парламента, и в обществено политическото пространство, днес трябва да вземем разумни и мъдри решения, които да не бъдат основани на компромиси с интересите на организацията.
– В тази връзка, феърплей или извиване на ръце доминира при преговорите за коалиране в родната политика?
– В родната политика има много задкулисни игри и, за съжаление, честното състезание е отстъпило място на непочтени и криворазбрани практики. Но всяка политическа партия сама определя начина, по който води преговорите, както и приоритетите си. Ние, земеделците, винаги сме били толерантни, но смятам, че днес при разговорите с партиите от център-дясното пространство
– не трябва да се поддаваме на натиск и на внушения, а да станем част от реално партньорство. Такова партньорство, което ще позволи на нашата организация да има парламентарно представителство и силен глас в обществено-политическото пространство.
– Тук се сещам отново и за заявките за земеделско обединение, които, мине не мине време, все се появяват. Скоро в декларация партията се обяви категоричното против подобни псевдообединения. Има ли какво да добавите към тази позиция днес?
– Знаете, че още при създаването на ПП Обединени земеделци, обявихме , че ще работим за консолидация на Земеделския съюз и на всички хора, които споделят идеите и принципите на земеделското движение. За нас това означава обединение на земеделците около политики, принципи и каузи, а не механичен сбор на хора. Дори в името на нашата организация е посланието за земеделско единство. За съжаление обаче, т. нар. лидери на други земеделски формации се опитаха и продължават да опитват да злоупотребяват с желанието за обединение на земеделците в България. Но аз смятам, че ние, последователите на Ал. Стамболийски, Никола Петков и д-р Г.М. Димитров не трябва да се поддаваме на внушения от псевдообединители, чиито цели и път не са ясни.
Не трябва да забравяме, че някои от земеделските формации, които днес се обявяват за обединение, бяха част от приятелски кръгове на хора от социалистически структури. Имам предвид партньорството на ЗНС с г-н Първанов при образуването на проекта АБВ. ЗС “Ал. Стамболийски” пък са част от Коалиция за България. Това са партии, които си партнират с леви сили, и ние не можем да имаме общ път с тях.
Когато бях избрана за председател на организацията минала година, поех ангажимент да работя за силен и независим земеделски съюз. Смятам, че постигането на тази цел е пряко свързана с това, да не се правят компромиси на принципа “завой вляво”, каквато посока са поели някои от земеделските формации.
– Г-жо Ставрева, вие неведнъж сте заявявали, че трябва да изграждаме България на регионите. Оптимист ли сте за бъдещето на такава политика?
– България на регионите е успешният път за развитие на нашата страна. Говорим за Европа на две скорости, а нашите управляващи задават ли си въпроса на колко скорости се движи България. Защото виждаме – т.нар. център е в криза, а периферията – малките населени места, са на ръба на фалита и оцеляването там е изключително трудно. Свидетели сме на сериозно обезлюдяване на селските райони, все повече млади хора си тръгват от България в търсене на препитание и перспектива в други страни. За да спрем, или най-малко да ограничим този процес, от Обединени земеделци, многократно сме заявявали, че е необходима дългосрочна национална стратегия за развитието на тези региони. Тя трябва да включва финансиране на алтернативни дейности в селата и малките градове, насърчаване и подкрепа за развитието на дребния и среден бизнес, инвестиции в инфраструктура – не само в големите градове, но и в по-малките населени места. Такава политика отсъства днес. Виждаме, че аграрният сектор и развитието на селските региони не са сред приоритетите на властта. И този факт има опасни последици. Статистиката показва, че 500 български села са с по-малко от 10 жители, а близо 200 са селата “призраци”. През последните години безработицата у нас нарасна със сериозни темпове, много фирми фалираха… Това са сигнали, че е необходима сериозна корекция на политиката на управляващите.
От Обединени земеделци се обявихме за антикризисни мерки, които да заработят на практика. Необходима е политическа воля за продължаване на реформите в социалната сфера, в здравеопазването, в пенсионната система, адекватна данъчна политика, както и ускорено усвояване на средствата от европейските фондове. Това изисква намаляване на бюрокрацията и опростяване на процедурите за достъп до подпомагане. Други необходими стъпки са създаване на гаранционни фондове, както и реална децентрализация на управлението. Колкото повече възможности имат общините да реализират политики на местно ниво, толкова по-добре ще живеят български граждани. Но уви, аз с тревога констатирам, че децентрализацията си остава едно предизборно обещание, което не се случва.
Свидетели сме на едно друго намерение на управляващите да позиционират министерства из различни региони на страната. Това би било добре, но при условие, че у нас работеше електронно правителство. Такова все още нямаме. И има опасност промяната на местоположението на ключови национални структури да коства на българските граждани сериозно разтакаване между институциите. Затова е наложително властимащите да си напишат домашното по отношение на електронното правителство.
– Дотук май не се чуха много похвали към управляващите. Има ли сфера, за която можете да дадете много добра оценка?
– Смятам, че правителството на ГЕРБ полага усилия и в някои сфери промени ситуацията, наследена от тройната коалиция. Давам си сметка, че те управляват в период на финансова и икономическа криза, която е много сериозен бич за всички правителства в Европа и в света. Но при срещите, които правим в страната, виждам недоволството на много българи, че поетите ангажименти не се изпълняват. Има голямо разочарование и от наличието на много “калинки” на важни позиции в държавата. Все неща, които не смятам, че могат да бъдат толерирани.
Хубаво е, че в страната се строят магистрали. Но освен тях, приоритет трябва да бъдат и образованието, повишаването на доходите, подкрепата за бизнеса.
– Реформата на ОСП е една от най-горещите теми в Европа. Вие неведнъж сте казвали, че дебатът у нас е закъснял. Какво ще ни струва това трудното говорене през следващия програмен период?
– У нас реално не се състоя широк обществен дебат по приоритети на България за реформите в Общата селскостопанска политика (ОСП). Дискусиите, разговорите останаха затворени в тесния кръг от специалисти, служители на Министерството на земеделието и някои браншови организации. Голяма част от българските фермери не са наясно с предложените промени, а те ще са определящи за доходите на родните производители след 2013 г. ОСП не е политика само за земеделците, тя има пряко отражение върху живота на всички нас, европейските граждани. От начина, по който се подпомага производството и реализацията на земеделската продукцията в ЕС, зависят и качеството и цените на храните, които всеки ден слагаме на масата. Затова е важно България аргументирано да защити в Брюксел приоритети, които са съобразени с интересите и възможностите на българските фермери. Да не се окаже утре, че нашите производители ще работят в условия на ОСП, съобразени с нуждите на фермерите в други европейски държави. Нашите представители в евроинституциите имат и друга отговорната задача – да се преборят за по-ранното изравняване на субсидиите, тъй като договореното от тройната коалиция предвижда едва през 2016 г. фермерите ни да получават 100 % европейска субсидия. Това поставя родното производство в неконкурентоспособна ситуация. И то на фона на по-доброто подпомагане на земеделието в други европейски страни.
– Какво предвижда реформата на ОСП?
Реформата на ОСП е свързана с няколко фундаментални промени, които ще се отразят на подпомагането на земеделското производство. Ако до момента имаме подпомагане на единица площ, в бъдещия програмен период се предвижда да има многокомпонентна ставка на европейската субсидия. Около 40% от бюджета на държавите членки да се изплаща въз основа на обработваемата площ. Други 30% са обвързани с т. нар. зелен компонент – спазването на агроекологични практики. Друго важно предложение е въвеждането на горна граница за субсидиите. Предвижда се ограничаването да започне от 150 хил. евро и редукцията там да е 20%. Европейската комисия предлага 300 хил. евро да е максималният размер на субсидия, която един фермер ще получава след 2013 г. Тези мерки ще ограничат процеса на концентрация на голяма част от европейските пари в ръцете на малка част от фермерите.
Друго положително предложение е насочването на допълнителни средства към младите земеделски производители, както и към дребните стопани. Предвижда се и отпускане на средства чрез субсидии и чрез програмата за развитие на селските райони към полупланинските и планинските региони.
Но всичко това сега е обект на дебати и българската позиция трябва да намери подкрепа. Нашите предложения да бъдат добре защитени със силни аргументи от представителите ни Брюксел.
– На 10 юни България отбелязва 89 години
от гибелта на Александър Стамболийски. Като председател на съюза какво искате да кажете на земеделците в навечерието на националния възпоменателен събор?
Александър Стамболийски е земеделският министър-председател, държавникът, който изведе страната от тежка национална катастрофа, проведе мащабни реформи и остави ярка следа на радетел за свободна и независима България.
Днес ние, неговите последователите, сме призвани да продължим неговия път, да работим за свободна и демократична България, отстоявайки принципите и идеите на Земеделският съюз.
Нека бъдем консолидирани, активни и да положим усилия за укрепването и възраждането на нашата организация. В кризата, която страната ни преживява, ние, земеделците, можем да предложим успешни решения и да бъдем част от компетентно и реформаторско управление.
Нека ни обединяват добрите каузи за благоденствието на България!
Интервю на Татяна Атанасова
Днес българските граждани се нуждаят от успешни управленски решения, които да помогнат на страната ни да излезе от кризата, казва Петя Ставрева.
