Европейската перспектива за развитие на земеделието и регионите в България, обсъдиха на конференция в Пазарджик
„България трябва да реализира аграрната перспектива на своето развитие, за да бъде успешна и да предложи качествени земеделски продукти на достъпни цени. Ние, от ПП Обединени земеделци, от години полагаме усилие нашето земеделие да стане по-устойчиво и обърнато към бъдещето, с фокус към подкрепата за дребните и средните земеделски производители, които са гръбнакът на сектора.” Това заяви председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева при откриването на конференция, посветена на европейската перспектива за развитие на земеделието и регионите в България.
Форумът се проведе на 24 и 25 септември 2022 г. в Пазарджик с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер”. На събитието присъстваха земеделски производители, представители на браншови организации, кметове и общински съветници.
Гости на събитието бяха г-н Норберт Диркес – ръководител на Бюрото на фондация „Конрад Аденауер” – България и почетният председател на ПП Обединени земеделци д-р Анастасия Димитрова-Мозер.
„И искам да благодаря на г-н Диркес, че е с нас на този форум, защото сътрудничеството ни с фондация „Конрад Аденауер” винаги е било ползотворно.”, каза от своя страна Анастасия Мозер. Тя изтъкна, че знанието е много важно, защото светът се променя много бързо и хората трябва да бъдат информирани и в крак с новото в Европейския съюз, от който сме част.
От своя страна г-н Норберт Диркес поздрави участниците във форума и изрази убеденост, че ползотворното сътрудничество между фондация „Конрад Аденауер” и Обединени земеделци ще продължи и занапред.
Земеделието е бъдещето на Европа. Членството на България в ЕС промени драстично условията за правене на аграрен бизнес у нас. Основният двигател на тези промени е Общата селскостопанска политика на ЕС и финансовата подкрепа от държавата под формата на национални доплащания, каза Петя Ставрева. Тя представи темата „Общата селскостопанска политика в подкрепа на развитието на устойчиво земеделие и региони Еuropean rural pact”.
Анализът на усвояването на средствата от еврофондовете за земеделие показва, че около 20 на сто от фермерите получават около 80 % от всички плащания. Това, по думите й, означава, че „в настоящия си вид ОСП допуска изкривяване”.
Респективно, малък процент от субсидиите стигат до дребните фермери, които на практика имат най-голяма нужда от подкрепа, отбеляза Ставрева.
А едни от основните цели на ОСП след 2023 г. са именно гарантирането на справедливи доходи за земеделските стопани и повишаване на тяхната конкурентоспособност.
Възстановяването на баланса на силите в хранителната верига, действията за борба с изменението на климата и грижата за околната среда са също сред приоритети на ОСП. Следват опазването на ландшафта и биологичното разнообразие, както и подпомагането на смяната на поколенията в сектора. Друг акцент е създаването на жизнеспособни селски райони и запазване на качеството на храните и здравето.
Има сериозно разминаване между очакванията на фермерите и решенията, които институциите предлагат. През последните години много се говори за опростяване, а на практика сме изправени пред въвеждането на повече изисквания и повече бюрокрация, отбеляза Пета Ставрева. Това води до отлив от земеделския сектор на фермери, които не могат ефективно да се възползват от финансовата подкрепа на ОСП.
Сред предизвикателствата пред ОСП в периода до 2027 г. са разработването на инструменти за управление на кризи и справянето с нестабилността на пазарите, дисбалансите в хранителната верига и дългосрочната устойчивост на доходите на фермерите, подчерта тя.
Петя Ставрева акцентира на необходимостта от набор от инструменти за управление на риска, Този нов елемент в бъдещата политика за развитието на селските райони трябва да спомогне за по-добро справяне с несигурността на пазара и нестабилността на доходите – сред тях са застраховане на насажденията и животните и солидарни фондове при неблагоприятни климатични промени.
За реализирането на целите на ОСП в нейния бюджет до 2027 г. са заложени 387 млрд. евро, каза Ставрева. О тях за Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) са заложени 291,1 млрд. евро. А средствата от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) ще възлизат на и 95,5 млрд. евро.
В бюджета за селските райони са включени 8 млрд. евро от инструмента за възстановяване NextGenerationEU. Те ще бъдат насочени за осъществяване на структурни промени, необходими за постигане на целите на Европейската зелена сделка и цифровия преход в селските райони, посочи Ставрева.
Държавите членки ще имат възможност да прехвърлят до 25 % от своите средства по ОСП между Първи стълб – подпомагане на доходите – и Втори стълб – развитие на селските райони.
Те са задължени да гарантират най-малко 35 % от бюджета за развитие на селските райони и най-малко 25 % от преките плащания за мерки в областта на околната среда и климата.
За подпомагане на малките и средните земеделски стопанства ще се използват най-малко 10 % от директните плащания.
Около 2,9 млрд. лева са средствата за българското земеделие през 2022 г. От тях около 2,6 млрд. лева са осигурени от ЕС, а останалата част – от държавния бюджет. Около 1,6 млрд. лв. са предназначени за директни плащания по схемата за единно плащане на площ, както и за обвързано с производството подпомагане на животни, плодове, зеленчуци и други, а 731 млн. лв. за инвестиции в развитие на селските райони, каза още Петя Ставрева.
Тя акцентира на дългосрочната визия за селските райони на ЕС, представена от Европейската комисия. Нейната цел е преодоляването на предизвикателствата и набелязването на пътищата за подобряване на качеството на живот в селските райони, постигане на балансирано териториално развитие и стимулиране на икономическия растеж в тях.
Ковид-19 и войната в Украйна са пагубни за българското земеделие, каза в дискусията след това Зара Клисурова – председател на Националния клонов съюз за етерично-маслени култури. Тя подчерта, че над 200 на сто са се повишили цените за препарати и торове, което води и до драстично увеличение на себестойността на продукцията.
Участията в международни изложения са възможност за земеделските производители да рекламират продукцията си зад граница. За да стане това обаче, от производителите се изисква да имат износ в поне 3-4 страни, което е нонсенс, каза Клисурова.
Тя отбеляза и, че помощите за българските фермери са крайно недостатъчни. Според нея, ако има нарушения фермерите трябва директно да сигнализират в Брюксел, както и да правят там презентация на продукцията си.
Във връзка с това Петя Ставрева отбеляза, че изпълнението на проектите с европари ще бъде проследявано не 5 години, както досега, а 10 години назад.
Кметът на село Радилово Благой Харизанов изтъкна, че в малките населени места се чувства остър недостиг на европейски средства. В община Пещера например 8 млн. евро са били усвоени само от общинския център. Аргументът е, че селата не могат да кандидатстват. Това трябва да бъде променено със закон, смята той.
Петя Ставрева коментира забавянето на Стратегическия план за земеделието, което може да бъде фатално, както и изваждането на напоителните системи от Националния план за възстановяване.
Анастасия Мозер от своя страна посочи, че за да се върнат хората в селата, трябва да имат поминък там. Обезлюдяването им не е само наш, но и европейски проблем и една от причините за това е модернизацията, добави тя.
Кметът на село Граф Игнатиево Нестор Чочев каза, че преди година е завършен европейски проект за цялостна подмяна на водопроводната мрежа и изграждане на първата пречиствателна станция за питейна вода в селото. Дължината на мрежата е 32 км със 180 сградни отклонения.
Според него обаче общините в Южна България нямат равен старт с тези в Северозападна.
Във връзка с това Петя Ставрева каза, че трябва да се настоява да има няколко програми за развитие на селата и селските райони, съобразени с особеностите на отделните региони. Децентрализацията е другият начин повече средства да достигат до малките населени места.
Финансистът на община Пазарджик Георги Гайдаров каза, че селата в общината не получават ресурс по ПРСР и затова се разчита основно на местно финансиране и на ресурси, генерирани през данъците.
Община Пазарджик е осма по големина с 31 населени места, безработицата е под 4 на сто. Чрез оперативна програма „Региони в растеж” общината е реализирала редица проекти на стойност десетки милиони.
Други оперативни програми (ОП), по който общината е реализирала проекти са „Добро управление”, „Развитие на човешките ресурси”, „Морско дело и рибарство”, „Храни”.
Чрез експертите в Дирекция „Европейски финансови програми” Община Пазарджик има капацитет да печели и да реализира европейски проекти, изтъкна Гайдаров.
Темата „Европейските проекти в подкрепа на българския бизнес и регионалното развитие” представи експертът Георги Ташев, член на Постоянното присъствие и директор „Производство” във Винарска изба „Брестовица”.
Проектът е целево финансиране на дадена дейност, той има конкретни цели, съпроводен е от бизнес план, в който се отчитат неговите силни и слаби страни, както и срокът за откупуване на инвестицията.
Реализирането на проекти за бизнеса има за цел разширяване на производството, въвеждане на нови производства и машини, подобряване на качеството, както и подобряване на условията на труд. Проекти за реализиране на екологични подобрения като саниране, поставяне на фотоволтаици за собствени нужди, осветление и вентилация имат за цел подобряване на качеството и условията на труд и разкриването на нови работни места, каза Георги Ташев.
При земеделските проекти средствата се влагат в машини, но проблемът там е работната ръка, подчерта той.
Цели за общините при реализирането на проектите са цялостното подобряване на условията на живот. Водещи тук са проектите за изграждане на пътища, улици и прилежащата инфраструктура. Следва построяването на детски градини, стопанисването и поддръжката на административни сгради, музеи, театри, читалища и други културни институти. Друг акцент е развитието на спортната инфраструктура, която включва стадиони, спортни площадки и зали, фитнес на открито. Екологията изисква реализиране на проекти за водоснабдяване, канализация, пречиствателни станции, ВЕИ и възобновяеми източници.
Туристическите мерки пък се реализират чрез проекти за екопътеки, поддръжка на хижи, заслони, изграждане на лифтове. За морските населени места – достъп до плажовете, пристанищна инфраструктура.
Озеленяването изисква проекти за поддържане на паркове и градини, уличното озеленяване и на междублоковите пространства.
Когато проекти за реализирането на тези цели се правят от бизнес, той може да се финансира със собствени средства или заем от банка. Но винаги има риск, при срив, да се стигне до фалит на фирми, посочи Ташев. Той подчерта, че малките общини нямат потенциала да изработват големи проекти. Освен това, по думите му, конкуренцията е неравнопоставена.
Друг проблем е, че Законът за обществените поръчки позволява условията да бъдат предпоставени в полза на определен кандидат, за да спечели той даден проект.
Ташев даде пример с т. нар. „Къщи за тъщи”, които бяха правени по европроекти. Тогава много хора си направиха малки хотелчета, но за частно ползване, в които гости не идват, посочи той.
Друг пример са лозовите масиви. Насажденията са много, но и голяма част след приключването на проекта и неговото осребряване са запуснати. А, по думите му, проверки не се правят.
От тук и винарските изби у нас – на книга са 260, но поне 150 от тях не работят, а също са били изградени по проекти, усвоени са пари. Последващ контрол обаче няма.
Регионалните аспекти на енергийната независимост – тема, болезнено актуална днес, представи Симеон Стоилков, член на Постоянното присъствие и управител на търговско дружество.
От Обединени земеделци винаги сме защитавали децентрализирания регионален подход за решаване на редица обществени проблеми, подчерта той. Стоилков припомни предложение на организацията от 2012 г. във връзка с проблемите на столичната топлофикация за включване на свободно течащите термални води в общата отоплителна система. Според него подобни решения могат да се приложат на много места в страната. Само в района на София са документирани 72 находища на минерални и термални води. От тях са каптирани 31, а се използват само 10. Две са най-близките и подходящи възможности за Топлофикация София, аргументира твърдението си той.
Първото е находището Казичене-Равно поле. Там са правени сондажи през 1980 -1987 г. и на дълбочина около 600 метра са открити води с температура 81° и дебит 56 литра в секунда, или 4830 кубически метра на денонощие. Този сондаж е затворен и не се използва. Разстоянието от там до ТЕЦ София – Дружба е около 6 км, тоест температурната загуба ще е само 2-3 градуса. Останалите 10 каптажа в района на Казичене-Равно поле са изоставени, или почти не се използват, и водата се излива в полето.
Стоилков изтъкна, че в България са описани около 12 000 извора с температура на водата от 30 до 100 ° по Целзий. От тях в момента се използват около 450. След Исландия нашата страна е с най-голямо наличие на минерални и термални води в Европа, а гейзерът в Сапарева баня е с най-висока температура на водата на целия континент – 103 градуса.
Над 50 000 кв. км. от територията на България е разположена върху термални водоносни пластове. Същевременно у нас използването на този ресурс на глава от населението е най-ниско от европейските държави, сочи статистиката.
Войната в Украйна постави акцент върху енергийната независимост на страните н Европейския съюз и в частност у нас. Във връзка с това лекторът припомни обявена от предходното правителство мярка, по която български компании ще получат 200 млн. лв. за собствени ВЕИ мощности и съоръжения за производство и съхранение на енергия до 1 MWh за бизнеса. Така ще бъдат подкрепени малки и средни предприятия и малки дружества със средна пазарна капитализация от целия икономически спектър с изключение на секторите „Селско, горско и рибно стопанство“ и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“. С въвеждането на вътрешни системи за производство на електроенергия за собствено потребление ще се постигне по-голяма енергийна независимост на компаниите, каза Стоилков. Той даде за пример казанлъшкия оръжеен комплекс „Арсенал“. Дружеството започва изграждането на фотоволтаичен парк с мощност 35 мегавата. Инвестицията е в размер на 40 млн. лева и е най-мащабната в съоръжение през последните години.
Очаква се фотоволтаичният парк да бъде изграден до пролетта на следващата година изцяло със собствени средства. Според ръководството, след изграждането на фотоволтаичния парк, произведената от него електроенергия ще покрие през зимните месеци ноември, декември, януари и февруари нуждите на дружеството на 40 %, а през останалите месеци на годината той ще задоволява напълно нуждите от електроенергия на дружеството и дори ще се връща част от произведеното количество на свободния пазар.
Каквито и предложения и решения да са давани и приемани те не променят монополната среда, в която се развива българската енергетика, посочи той. Тези отношения могат да бъдат ограничени по пазарен път. Това може да стане, като се създаде програма (по подобие на програмите за саниране), подпомагащи създаването на малки и микро електроинсталации. На практика това може да бъде всяка къща или жилищен блок, върху който могат да се монтират ФЕЦ, за задоволяване на нуждите на домакинствата. Ако се произведат излишъци те могат да се връщат обратно в мрежата, каза Стоилков. Интерес при презентацията предизвикаха керемиди с фотоволтаично покритие, които на практика превръщат един покрив в микро електроинсталация, която да задоволява нуждите на даден дом.
Средногодишният ресурс слънчева радиация за България е 1 517 kWh/m2. Това означава, че всяка еднофамилна къща с покрив около 100 кв. м. може да произведе електрически ток с мощност около 15 киловата. Това е повече от средната консумация за едно домакинство. За многофамилните сгради може да се учреди съсобственост, каза Стоилков.
Други източници на енергия са парковете с вятърни генератори, които у нас има в различни райони на страната.
Общоевропейска концепция е децентрализацията и даване на приоритет на развитието на регионите. Отрасъл „Енергетика” обаче винаги е бил с централизирано развитие и управление. Но днес, съвременното развитие на технологиите дава възможност за създаване на регионални енергийни центрове. По такъв начин може да се създаде пазарна среда за ограничаване на зависимостта от изкопаеми горива, както и за общото понижение на цената на еленергията, посочи Симеон Стоилков. Той се спря и на проблема с енергийната бедност. Един от начините за преодоляването му е потребителската (съ)собственост върху източници на възобновяема енергия, което е ключово и за цялостния успех на енергийния преход.
Една от целите е да се улесни придобиването на (съ)собственост върху ВЕИ за потребители и домакинства с ниски доходи. Привличането на тези недостатъчно обхванати групи, които чрез финансово овластяване могат да се превърнат в “просуматори”, т.е. потребители, произвеждащи част от енергията, която консумират, е основен елемент в борбата с енергийната бедност, подчерта Стоилков.
В дискусията след това Лъчезар Вълев – председател на Експертния съвет, постави въпроса за начина, по който се определят терените, където да бъдат разположени ветрогенераторите. И тук акцентът е върху екологичната оценка. Във връзка с това отрицателен отговор получи и въпросът – изгаря ли земята, върху която са разположени фотоволтаичните паркове. Изтъкнато бе също, че 70 на сто от консумацията на енергия е на домакинствата. Петя Ставрева коментира от своят страна, че постигането на енергийна независимост ще доведе до политическа и икономическа независимост на страната ни.
Проф. Людмила Лозанова – член на Постоянното присъствие и експерт от Селскостопанската академия, представи темата ”Проблемите и предизвикателствата пред развитието на българското земеделие. Кооперациите и сдруженията като алтернатива”. Българското земеделие трябва да бъде секторът, с който да се гордеем. Българите са учили на градинарство половин Европа, техни потомци и днес има в Унгария. Земеделието е вдигнало на крака икономиката ни след Втората национална катастрофа по времето на Александър Стамболийски. Днес у нас са най-големите латифундии на Стария континент. Едрите земевладелци, т.н. зърнари, които са 5 на сто от земеделците у нас, прибират 80 % от директните плащания от ЕС.
За да се компенсира изкривяването, през миналия програмен период ЕС сложи таван за плащанията на площ от 300 хил. евро на стопанство. Много от едрите земеделци обаче, раздробиха най-големите стопанства на отделни дружества, така че всяко да получава отделна субсидия, а ефективен контрол за свързаността на фирмите така и не бе приложен, подчерта проф. Лозанова.
Това води до ограничаване на субсидиите както и за средните и дребни зърнопроизводители, така и за всички от интензивните сектори -овощарство, зеленчукопроизводство, лозарство, етерично-маслени култури, животновъдство и др.
Поради това българският земеделски износ се състои все повече от зърно и все по-малко от зеленчуци, плодове, месни и млечни продукти. Фермерските продукти с висока добавена стойност почти отсъстват в общата картина на българското земеделие, което генерира бедност и обезлюдяване в много райони на страната.
По думите й това се вижда ясно в Северна България, чиито показатели на развитие са три пъти по-ниски от тези на Южна България. Лозанова даде пример със села в северната част на страната, чиито землища се държат от един арендатор. Това трябва да бъде забранено, категорична е тя.
Договорите за аренда трябва да бъдат най-малко с 50 на сто от наследниците, но в много от случаите те са само с един наследник. Освен това са подписани за срок от 30 години, което означава, че земята е взета на концесия, подчерта експертът. Людмила Лозанова е категорична, че трябва да има сериозен натиск върху институциите, за да бъде променено това положение.
Експертът припомни също, че от 2023 г. таванът на директните плащания става 100 хил. евро на стопанство. Досега държавата позволяваше таванът за плащането да важи, след като се приспаднат разходите за заплати на работещите в стопанството, а подозренията бяха, че собствениците използват тази вратичка, за да запишат огромни суми уж за заплати към административен персонал (например месечна заплата за управителя от по 1 млн. лв.). За да се избегнат злоупотреби, сега ще могат да бъдат приспадани само заплатите на селскостопанските работници. Лозанова отново призова за ефективен надзор на новите правила.
Тя акцентира и на необходимостта от приемане на Закон за браншовите организации, както и на Закон за земеползването.
От Обединени земеделци трябва да настояваме следващото правителство да определи земеделието като приоритет на държавата, призова проф. Лозанова. Тя каза още, че, ако се развива интензивните сектори в земеделието, ще има преработвателни предприятия.
Проф. Лозанова напомни, че в България е създадена една от първите земеделска кооперация в Европа („Орало“, 1895 г., с.Мирково). В следващите десетилетия кооперативното движение у нас се развива неимоверно. Кооперациите осигуряват снабдяването, кредитирането, застраховането, преработването и пласмента на продукцията на земеделските стопани и не са свързани с „обединяване“ на обработваемите земи на кооператорите. До 1943 г. кооперациите са 4096 с 1 523 932 члена. В момента 82 % от обработваемите земи в ЕС се стопанисват от кооперативи, а у нас истинските кооперации (наречени от МЗХ „организации на фермери“ или „сдружения на фермери“ се броят на пръсти. Основната причина е липсата на адекватно законодателство. В България работят около 900 кооперации (т.н. „орсовки“, наследници на ТКЗС), някои от които постигат много добри резултати. Въпреки че не са типични кооперации те допринасят за развитието на селата, в които се намират.
При дискусията членът на Постоянното присъствие адвокат Красимир Вълев коментира, че в Закона за земята през годините са направени 106 изменения и допълнения. Затова, по думите му, „в земеделието е такава какафония”.
Петя Ставрева изтъкна важността на чистотата на храните, които достигат до потребителя.
Дамян Клисуров разказа за водния ад, който са преживели хората от карловските села след наводнението. Той подчерта и тук ролята на човешкия фактор, неизчистените дерета и незаконната сеч, които са в основата на щетите от бедствието.
Вторият ден на форума започна с разговор за необходимите промени в аграрната политика на България. Темата беше представена от Димитър Стоянов – началник отдел в Областната дирекция по безопасност на храните, Велико Търново.
Експертът се спря на административни проблеми у нас, които трябва да бъдат преодолени. По думите му методите и принципите на контрол у нас са останали същите от влизането ни в ЕС до днес. Земеделският производител обаче се сблъсква с много бумащина. „Той трябва да има по един дневник за ветеринарите, за Съвети в земеделието, за Държавен фонд земеделие, за Дирекцията по безопасност на храните и т. н. Това натоварва фермерите, защото те трябва да декларират всичко и да го предадат. Това обаче не изпълнява изискванията, заложени в регламента – за по-здравословна храна, по-добри условия на живот и опазване на животните, за повече екологични продукти в нашите магазини и по-добро здраве за настоящето и бъдещето поколение. Това е част от Зелената сделка, която изисква и използването на по-малко пестициди и торове.
Пълното отказване от тези химични продукти, поне на този етап е невъзможно, смята експертът. Дори и в едно биологично производство има определени продукти за растителна защита, които могат да бъдат ползвани, посочи той. По думите му, според приетите методики се набляга на препарати, които са по-малко токсични за хората.
В ЕС земеделските производители се оплакват, че ползват все по-малък брой ефективни препарати за борба с вредителите. Употребата обаче на едни и същи активни вещества, продавани под различни наименования, прави болестите по растенията устойчиви на тях и така ефективността на тези препарати намалява.
В ЕС има механизми за справяне с този проблем. Ако земеделски производители имат нужда от ефективен продукт, който е одобрен в друга европейска страна, те могат да заявят това пред министерството и да получат разрешение да го използват, каза Стоянов.
Най-голяма липса на препарати за борба с вредителите има при овощарите и зеленчукопроизводителите. И този механизъм им позволява да получат необходимите препарати.
Стоянов акцентира на разликата при директните пращания у нас и в други държави от ЕС. В България те са 32 лв. за декар обработваема земя. В Словения – 89 лв., а в съседна Гърция – 118 лв. За да достигне производителят у нас печалбата на колегата си от Гърция, той трябва да обработи три декара повече земя, да вложи три пъти повече енергия и т.н. Стоянов определя това като нелоялна конкуренция. По думите му субсидиите изкривяват пазара. Те са силен инструмент, който трябва да бъде използван много прецизно. И ние, от Обединени земеделци, трябва да изискваме това, призова Димитър Стоянов.
По темата „Малките земеделски стопанства и необходимостта от опростяване на законодателството” говори Валентин Митков, главен инспектор в Областната дирекция по безопасност на храните – Велико Търново.
Според Директивата за услугите на ЕС държавите трябва да опростят законодателството си с цел улесняването на действията на страните в обществените отношения. Това обаче закрива понякога цели производства, каза Митков. Той даде за пример видимата липса на квартални магазини за месо. В страната има общо 45 кланици, от над 200 при влизането ни в ЕС. Тази бройка е достатъчна за едрия и дребен рогат добитък, който има у нас. Причината е, че с наредби общините ограничиха отглеждането на животни за частно ползване на своята територия, посочи той. По думите му законодателството е разхвърляно в различните нормативни актове, което пречи на работата в даден сектор. Необходимостта от опростяване на законодателството е свързана с въпросите, които всеки ден възникват във връзка с процесите в едни или други обществени отношения и с конкретни факти, събития или обстоятелства, отбеляза експертът.
Ако има инцидент, свързан с внос на хранително продукти от трета държава или с взрив на хранително отравяне например – ролята на контролния орган не е да намери кой е виновен, а да следи спазват ли се нормативните изисквания на всички етапи на производството, съхранението и разпространението на продуктите.
Опростяването на законодателството е необходимо, защото постоянно се развиват нови и се обновяват стари дейности. При демократичните промени у нас е преодоляна негативната практика от миналото с година и повече да се бави правилника за приложение на даден закон, каза Златев. По думите му обаче днес в преходните и заключителните разпоредби на даден закон се вмъква член, който препраща този въпрос към ресорния министър. Обикновено измененията в един закон, водят до изменения в друг.
Валентин Митков предложи Обединени земеделци да инициират дискусия за опростяване на законодателството и наредби, които противоречат на закон или неправилно уреждат дадена материя да бъдат отменени. Също така материя от една и съща област да се урежда с един акт. Валентин Митков смята, че трябва да бъде създаден Кодекс за земеделието, който да обедини законите и така да улесни дейността на заетите в сектора. И Обединени земеделци могат да формулират идеята и концепцията за неговото изработване.



















