Крайно време е да бъде приет Закон за браншовите организации, казва земеделецът
Тодор Георгиев е роден на 25 май 1970 г. в Кресна. Завършил е Югозападен университет “Неофит Рилски” в Благоевград, специалност “Екология и опазване на околната среда”. В момента е главен специалист “Контрол и охрана” в национален парк “Пирин”. Тодор Георгиев се занимава с животновъдство, както и целият му род. Отглежда около 1000 животни – смесено стадо каракачански овце и планински дългокосмести кози. Член е на ПП Обединени земеделци от създаването й. Общински председател е на местната земеделска дружба в Кресна.
- Г-н Георгиев, вие сте представител на Асоциацията за опазване и развъждане на местна дългокосместа коза. Отглеждате и каракачански овце. Какво ви накара да се занимавате с овцевъдство и козевъдство?
- Аз съм потомствен животновъд, трето поколение, от Пиринския край. Баща ми и тримата ми братя, преди това дядо ми и неговият брат са били пастири и стопани на едни от най-големите бачии. Бачия е организация на животновъди, които отглеждат голям брой овце заедно. Не помня от каква възраст се занимавам с животни – овце, кози, кучета. Когато бяхме деца, всички от махалата помагахме на по-възрастните овчари в планината. И не считахме това за различен труд от другия. Участвахме в доенето, стригането на овцете, прекарването им в дълги преходи. Това беше част от ежедневието в онези времена на децата.
- България е уникална с автохтонните породи животни. Какво е характерно за тях?
- Уникалното е в това, че носят в себе си белезите на дивите свои предшественици и по естествен път запазват най-ценните им качества и породни характеристики. Няколко породи – каракачанската овца, дългокосата планинска коза, са много ценни със своето месо и мляко. Те съдържат вещества, които хората няма откъде да си набавят по друг начин. Затова сме длъжни да ги опазим и за бъдещите поколения. Днес сме изправени пред проблеми с промяна на климата. А това са породи, които, доказано на терен, просъществуват, като не само оцеляват при трудни условия, но и дават необходимото количество храна за хората.
- Има ли приемственост при отглеждането на тези животни, колко стопани в Пиринския край отглеждат такива породи?
- Картината в страната е много различна в отделните региони. Мага да потвърдя, че в моя край се отглеждат пасищни животни. Те изискват познаване на природата, особеностите на отглеждането им, което е много по-трудоемко.
- В това ли се коренят проблемите при тяхното отглеждане и помагат ли и доколко субсидиите на животновъдите?
- Именно, тъй като парите, които ни се предоставят от Министерство на земеделието, са общо за големи и малки животновъдни стопанства, за стационарни и пасищни животни. Всички сме в един кюп. Въпреки че години наред получаваме субсидии, нещата все още са хаотични.
- Казахте за ценното месо, мляко и млечни продукти от тези уникални животни. Дават ли добра възможност за предлагането им фермерските пазари?
- За мен фермерските пазари са един от начините продукцията от афтохтонни породи животни, произведена в планината, да достигне до потребителите. Преди промените имаше правила за тази продукция, които бяха добри. А щом нещо е добро, не трябва да го премахваме, а да надграждаме. Защото в момента в страната ни има всякакви животински продукти от други държави. Докато ние, които даваме качествена продукция, не можахме да се реализираме на нашия пазар. Разбира се, като производители сме съгласни да отговаряме на определени условия. И правим това сами, докато се разминаваме с държавните органи, от които трябва да получим подкрепа. Например, ние не можем да сме конкурентоспособни на една стационарна ферма, която отговаря на условията и е по-близо до големия град. Ферми като нашите, отдалечение от големия град, влагат много повече средства, за да постигнат необходимите условия. От там идва и голямата разлика в цената. През годините се отваряха мерки за мандри, но стопаните от нашия район не беше възможно да отговорят на тези изисквания. Има случаи, в които с много труд отделни хора пробиват. Но е факт, че повечето производители работят за големите мандри. Продаваме си на тях млякото на безценица и реално ние сме губещите. По този начин не стимулираме младите хора да се занимават с животновъдство.
- Животновъдни организации настояват от тази година да бъдат възстановени всички премахнати площи за паша в Националните паркове „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“. Какво е искането на бранша за пашата на автохтонни породи?
- Като служител на Министерството на околната среда не мога да взимам отношение по този въпрос. Но като собственик на автохтонни породи животни и като фермер, който познава цялата територия на Пирин планина мога да споделя следното: Има разнобой между държавните институции и фермерите и фермерските организации. Обикновените хора, които имат животни и отговарят на определени условия, имат право да пашуват в националните паркове. По мярката „Пасторализъм”, което регламентира традиционни практики за сезонна паша, отделни хора си превишиха правата, не спазиха правилата за паша в националните паркове и оттам се създаде конфликт между самите фермери. Собствениците на едър рогат добитък се конфронтират с тези на дребен рогат добитък. Бяха констатирани нарушения на терен от притежателите на едър рогат добитък. За да се излезе адекватно от тази ситуация, според мен, трябва да има диалог между експертите и фермерите, които пашуват животните си в националните паркове. Това е необходимо, защото става дума за различни национални паркове, всеки от които има своя специфика. Тук искам да уточня, че в националните паркове има територии, които трябва да бъдат запазени, дори да останат недокоснати. Друг проблем е свободната паша в тези паркове на кравите, чиито изпражнения замърсяват реките, езерата. Това е негативен процес, който трябва да бъде регулиран. И тук отново стигаме до необходимостта от диалог на институциите с фермерите, за да бъде запазена и природата, и да пашуват животните. Национален парк „Пирин” например е със стръмен терен и отглеждането на автохтонните породи е заложено в плана за управление. Това трябва да се спазва. Едър рогат добитък също може да пашува, според мен, но след като бъде направена внимателна експертна оценка – в кои райони, колко броя животни и т. н. Доколкото знам е имало няколко работни срещи между фермери, представители на министерствата на земеделието и на околната среда и водите.
- Браншови представители в животновъдството алармират, че се затварят ферми и секторът никога досега не е бил в по-тежко положение. Има ли фалити на фермери от региона на Кресна?
- Това е процес, който трае от доста години. В момента, в който стана възможно да се получават субсидии за отглеждане на животни, много хора решиха да променят начина си на живот и да станат фермери. Бързо стана ясно обаче, че този сектор е много труден и фермите на хора без опит фалираха. Друга причина за отказ от животновъдството е, че субсидиите, които получаваме не са достатъчни, за да може една ферма да съществува. Още през първите години, когато започнаха стопаните да получават първите субсидии, респективно започнаха да се вдигат наемите на пасищата в горския, в общинския фонд, всички такси. Държавата много бързо се организира, за да отиват парите, които тя дава на фермерите, обратно в хазната. Не беше създадена предпоставка за устойчиво развитие на земеделието, за да могат хората да намерят сигурен поминък в планината чрез животновъдството и да произвеждат качествени продукти. И защо ферми като моята да не дават прясно мляко и млечни продукти за социалния патронаж например. Така и стопаните ще имат пазар, и хората ще получават храна с високо качество, която е ценна за здравето им.
- Проблемите принудиха животновъдите да искат среща в Брюксел. Какви са очакванията ви от такава среща, ще помогне ли за решаването на проблемите?
- Според мен тази среща може да постигне добри резултати, ако в нея участват истински, реални фермери. В България не се направи досега дори опит да бъде създаден строен контрол върху браншовите организации. Сега са налице много организации, които правят срещи в Министерство на земеделието, но без полза за обикновения фермер. Ако в тези срещи бяха представени реалните фермери, много неща нямаше да изглеждат по този начин. Тези хора, които сега отиват на среща в Брюксел, трябва да са истински фермери, които знаят проблемите и имат качествата да ги решават.
- А защо смятате, че не са истински?
- В последните няколко години много проверки извършени от органите на реда констатираха, че някои от водачите на тези т. нар. браншови организации не са реални фермери. Доказано, някои от тях използват имената си и организациите си за свои лични цели. А това не е редно. В тези организации трябва да членуват истински животновъди, които разбират сектора, работят и знаят реално за проблемите. Аз съм реален фермер и не мога да отделя време да отида на една такава работна среща. В момента доим овце, ваксинираме, отбиваме агнета. Това са много тежки, трудоемки процеси. И се чудя как всеки ден едни и същи хора стоят в Министерство на земеделието и знаят коя мярка се отваря днес, коя утре. Пак ще кажа, че връзката между институциите и реалните фермери е скъсана.
- Какво искате да кажете на Министерството на земеделието?
- Първо, трябва да бъде приет Закон за браншовите организации. Не на последно място, всички доказано работещи ферми трябва да имат собствена земя, на която да развиват стопанствата си, а да не бъдат под наем.
- А ще може ли всеки да си купи земя?
- Тя трябва да се продава на преференциални цени. Не мога аз 15 години да плащам наеми за общинска земя и парите да отиват някъде, неизвестно къде. Ние ползваме пашата на тази територия. До моята паша например няма нито път, нито прокарана вода. Много пъти са ми давали за паша чиста гора. Аз съм еколог и никога не бих отсякъл дърво. Водил съм и дела по тази причина. Общината ти дава пасище, което не отговаря на тази категория, но ти имаш животни и трябва да имаш пасища и да ги поддържаш. Ето това е конфликт. Общината има определени пасища, но по тях не се работи, не се правят подобрения. Затова и фермери фалират.
- Г-н Георгиев, ви сте и председател на общинската организация на Обединени земеделци в Кресна. Какви са акцентите в дейността й?
- Откакто съм член на Обединени земеделци винаги целта ни винаги е била да правим добро за хората. Участието ни в местни, в национални избори винаги е с желанието земеделските производители да бъдат представени в управлението на страната, за да се чува гласът на хората на земята. За съжаление сега земеделците не са представени в парламента. А хората трябва да прозрат, че сектор „Земеделие” е стратегически за развитието на икономиката и на държавата ни. Трябва да работим за това народът да усети нуждата да бъде земеделец. Според мен трябва да развиваме чисто българско земеделие, което е в основата на нашето съществуване.
Интервю на Татяна Атанасова
