Обединени земеделци работят за консолидацията на земеделското движение и на демократичната общност и отстояват европейския път на България, казва председателят на партията
– Обединени земеделци се подготвяме за предстоящите европейски и местни избори. За нас те са изключително важни. Сред приоритетите ни са също възраждането на Земеделския съюз в България и продължаване на процеса на консолидация. Не на последно място е и активното ни участие в обществено-политическия живот на страната. Организацията ни винаги е била активна и последователна в отстояване на принципите и идеите на земеделското движение. А днес, в навечерието на изборите, има много предизвикателства по отношение на пътя на страната и на дългосрочните приоритети.
– Г-жо Ставрева, с какви приоритети влизат в 2019 г. Обединени земеделци?
Ще участваме в различни дебати за посоката на развитието на България. Подготвяме актуалните приоритети на земеделското движение, които ще обявим пред българското общество в хоризонта на предстоящите европейски и местни избори. Също така подготвяме различни форуми на национално и регионално ниво. Престоят и много срещи с нашите структури по места.
– “Избори” е ключовата дума за тази година. В социологическите проучвания обаче традиционната десница засега попада в т. нар. статистическа грешка. Означава ли това, че тя вече е част от историята или може да се върне на политическата сцена?
– За нас, от Обединени земеделци център-дясното пространство винаги е било нашето политическо семейство. Затова полагаме много усилия да продължи консолидацията на демократичната общност. За съжаление, въпреки събрания негативен опит и претърпените изборни загуби през последните години, за десницата останаха ненаучени много важни уроци. Продължава да властва принципът “Разделяй и владей”, а той води до разочарование у избирателите и намаляване на политическата тежест. А това е изключително опасно.
Партиите от демократичното пространство имаме голямата отговорност да държим България на европейския път и да проправяме пътя за необходимите промени. Има много нерешени проблеми, които изискват реформаторски подход и визия за бъдещето, която не свършва с края на един мандат, а обхваща хоризонт от 15-20 години. Смятам, че в това отношение мястото на нашата организация и на партиите от десницата е ключово.
– Изборите за европарламент през май се определят като “референдум” за Европейския съюз и са белязани от Брекзит. В каква степен бъдещето на Европа зависи от този вот и ще надделеят ли, според Вас, проевропейските партии над противниците на общността?
– Изборите за Европарламента са изключително важни за бъдещето на Европейския съюз (ЕС) и за бъдещето на Европейския континент. Те ще се проведат в условията на една напрегната, раздирана от противоречия Европа, в условията на много популизъм и полагането на усилия от противниците на европейската идея за отслабване на ролята и позицията на ЕС.
Като бивш евродепутат и като човек, който подкрепя европейската идея, аз вярвам в бъдещето на европейския проект. Но ЕС има нужда да се развива и променя. Недоволството и разочарованието от сегашното състояние на Европа, от една страна дойде поради липсата на визионерство у лидерите на общността. Свидетели сме на прекалената бюрокрация и власт на администрацията, която започна да взима решения и да ограничава, без да има реална представа какво се случва след с това с нарастващия брой нови евростандарти и изисквания… Всички ние, европейските граждани, искаме да видим силна и реформирана Европа, която е близо до хората и която проправя пътя към устойчиво и балансирано развитие на държавите и регионите.
Брекзит е една голяма тема и предизвикателство пред всички нас. Смятам, че вотът в Британския парламент, който отхвърли предложеното от премиера Тереза Мей споразумение с ЕС, е много негативно стечение на обстоятелствата. Виждаме, че Великобритания завива ту прави качка крачка напред, ту две назад по темата „Врекзит“. Все още не е ясно каква ще е следващата им стъпка. Но като цяло смятам, че референдумът и последиците от него, показват много противоречиви и необмислени решения на политиците в Лондон.
В края на март 2019 г. Великобритания би трябвало да напусне общността. Но ако няма споразумение с ЕС, нещата ще се променят и за българите там, и за гражданите на Обединеното кралство, които няма да имат привилегиите, които досега ползват. Не трябва да забравяме, че досега Великобритания получаваше едни от най-големите агросубсидии общността. И ползите от членството за нея са повече от вноската, която тя прави в бюджета на ЕС. Смятам, че Лондон трябва да се вземе мъдри решения, защото Брекзит рефлектира в се отразява на всички държави-членки и води до разочарование у много европейски граждани.
– Разочарованието води до недоволство. Свидетели сме на нестихващите протести на “жълтите жилетки” във Франция, която е една от водещите страни в ЕС. Означава ли това, че хората в Европа не са разбрани от своите управници?
– Особено след Брекзит гласът на Франция има нова тежест на европейската сцена. Но и там има сериозно недоволство и се усеща дистанция между лидерите и хората. Президентът Макрон дойде със заявката за сериозни реформи, ползваше се с много сериозна подкрепа и популярност сред гражданите. Сега ситуацията е различна, има отстъпление от заявени позиции и разочарование. Протестите във Франция имат много измерения, но основната мотивация е промяната, която хората искат да видят и усетят. Въпреки трудностите и предизвикателствата съм убедена, че и за в бъдеще Франция ще продължи да играе важна роля в ЕС. В този контекст искам да посоча, че основният преговарящ по темата “Брекзит” е Мишел Барние – бивш еврокомисар и един от големите политици на Франция. Затова смятам, че в страната на Виктор Юго и Генерал Де Гол има достатъчно мъдрост за разумен диалог и негативните настроения ще еволюират в конструктивен разговор за бъдещето, не само на Франция, но и на голямото европейско семейство.
– Според проучване на Европарламента близо 62 на сто от хората одобряват членството на страната си в ЕС. От друга страна обаче много хора гледат с подозрение на законодателите в Брюксел и обръщат поглед към националните личности. Как може да бъде постигнат баланс за силна национална идентичност в една сплотена европейска общност?
– Днес сме свидетели на сблъсъка на две концепции за развитието на Европа. Едната е Европа на нациите, другата на регионите и на силните държави, които обаче са част от голяма общност. Смятам, че успешният път на Европа е продължение на голямата европейска идея на обединение в посока на една бъдеща европейска конфедерация. Има противници на тази теза, но аз смятам, че ЕС трябва да се променя в посока, която отговаря на очакванията на европейските граждани и на предизвикателствата на съвремието ни.
Отново ще посоча, че всички европейски граждани искаме да видим ключови реформи за намаляване на бюрокрацията и опростяване на процедурите за достъп до финансиране, строги мерки срещу корупцията на всички нива и коригиране на неефиктивни програми и политики. От друга страна, създаването на общност, в която членуват 28 сега или 27 държави в бъдеще, е дълъг процес, който през годините претърпява различни трансформации. Но въпреки трудностите Европа оцелява като общност и като идея. Смятам, че Европейският парламент (ЕП), който ще бъде избран през май месец, ще има голямата отговорност не само да продължава досегашните си функции на регулиране на законодателството, но и на необходимост от сериозно реформиране на ключови сфери по взимането на решения. Една от тях е свързана с общата отбрана и общото опазване на границите на ЕС. Друга е свързана с финансовите параметри и защитата на европейската валута като сериозен играч на световния пазар. Голямо предизвикателство е разпределението на бюджета на ЕС след 2020 година.
По време на българското председателство на Съвета на ЕС България беше част от взимането на важни решения. Имахме възможност да се чуе нашият глас за приоритети на ЕС, като бяха поставени и нови цели за разширяването на ЕС към Западните Балкани. Това за мен е гореща и ключова тема за продължаване на процеса на интеграция и за намаляване на различията между регионите като път към бъдещето на европейската общност.
– За евроизборите от Обединени земеделци водите ли разговори с други партии от демократичното пространство?
– Да, водим разговори с партиите от демократичната общност и търсим възможности за широко обединение в център-дясното пространство. За нас е много важно Обединени земеделци да бъдем част от консолидирана демократична общност и да изграждаме мостовете между партиите в център-дясно, за да можем заедно да постигнем добри резултати на предстоящите избори. Виждам, че отново се лансират публични обещания за съвместна робота и обединение, но когато се стигне до важния момент за подписване на споразумение и създаването на реални коалиции има несигурност и колебания. Смятам обаче, че един от най-важните европейски уроци е, че обединението прави силата. Европейските избори ще са тест за това дали партиите от център-дясно са направили своите изводи от миналите поражения, за да се обединим и заедно да създадем необходимата алтернатива за българските граждани. По този начин ще можем да изпратим в Брюксел активни и подготвени евродепутати, които ще отстояват националните интереси, но и ще работят за по-силна, по-справедлива и по-успешна Европа.
– През есента у нас предстоят и местни избори. С кои политически сили ще търсят контакт за вота Обединени земеделци, как ще се регистрира партията?
– Обединени земеделци традиционно на местните избори дава възможност на регионалните структури да преценяват в каква конфигурация да участват. Ние се регистрираме самостоятелно в Централната избирателна комисия и нашите общински структури се консултират с Постоянното присъствие за формата на участие – самостоятелно или в коалиция с други политически партии.
Основен приоритет за нас е, когато се създават местни коалиции, те да бъдат с партии от демократичната общност при равнопоставеност и взаимно зачитане с партньорите ни в изборите.
