В края на българското европредседателство страната ни се разтресе от скандал с европейски отзвук – умъртвяването на хиляди животни в Странджа и Ямболския регион. От Българската агенция по безопасност на храните и земеделското министерство обясниха ефтаназията като крайно необходима с оглед установената чума по дребните преживни животни и настояването на Брюксел. Европейските власти са безкомпромисни и не искат заразата да се разпространи и в други страни от общността. И последва масово ликвидиране на животни у нас, което доведе до ответна реакция от стопаните и силен обществен отзвук с протести и искания за оставки.
Политическото заиграване по темата не помогна на хората там, а доведе до ескалация на напрежението. Много въпроси останаха без убедителен отговор:
Защо стопаните не бяха предупредени за ефтаназията и бяха принудени да наблюдават безпомощно умъртвяването на собствените им животни ?!
Достатъчно надеждни ли са резултатите от френската лаборатория, която потвърди наличието на заболяването и на практика даде „карт бланш“ за смъртоносните инжекции?!
Кой носи отговорност за липсата на превантивна политика, за неефективните оградни съоръжения, за неадекватната комуникация с животновъдите?!
Какво следва след поредното умъртвяване на животни в Странджа – каква ще бъде съдбата на този граничен регион?
Животновъдството ни е в критично състояние от години. Умъртвяването на животните в Странджа е крайна мярка, която отнема поминъка и на малкото останали дребни стопани в този граничен регион. Изплащането на компенсациите на стопаните за убитите животни не решава дългосрочно проблемите на хората в този край. Няма гаранция, че след година-две ситуацията няма да се повтори…
И, за да не се превърне ефтанизирането на животните в „ефтанизиране“ на цял едни регион и то граничен, днес са необходими конкретни стъпки, сред които превантивна политика и засилен контрол от институциите по отношение на движението и търговията с животни.
Обединени земеделци от години настояваме за прилагането на дългосрочна стратегия за развитието на регионите в България, която да е съобразена със спецификите и нуждите на всеки район. Необходими са подкрепата на фамилното фермерство чрез средства от националния и европейския бюджет, инвестиции в инфраструктурата в тази гранична територия, както и насърчаване на развитието на алтернативния туризъм в партньорство с местната власт…Време е за алтернативни решения в подкрепа на родното земеделие и селските райони у нас!
