Срещата на върха “ЕС – Западни Балкани” е голяма стъпка напред и показва, че България е реален лидер в региона, казва председателят на Обединени земеделци
– Г-жо Ставрева, България от няколко месеца председателства Съвета на Европа. Успяха ли, според Вас, българските и европейските приоритети да надделеят над провокациите, обедини ли ни тази важна роля, която страната ни има днес?
– Председателството на Съвета на ЕС е голям шанс и голяма отговорност за страната ни. Получихме възможността да бъдем лидер на Европа в едно изключително динамично и напрегнато време, да поставим българските приоритети в европейския дневен ред и да предложим отговорни решения, свързани с бъдещето на обединена Европа.
От страна на опозицията имаше опити за проваляне на българското председателство чрез скандали и провокации. Смятам обаче, че България се оформи като регионален лидер и участва активно в чертаенето на европейския дневен ред. Това показват и посланията, които идват от различните преговори и срещи, както и от събитията, които се провеждат в София и в Брюксел.
Разбира се, важно е как всеки един български гражданин усеща европредседателството, как то стига до него, на какъв език му говори. Факт е, че в малките населени места европейската тематика стои малко далечно и не съвсем разбираемо. Затова извън активната програма на председателството през тези 6 месеца, след тях правителството, институциите трябва да продължат важния разговор за пътя на Европа и за мястото на България в общността. Важно е европейската перспектива да достигне до всеки български гражданин.
– Социологическите проучвания сочат, че българите са еврооптимисти, което е един добър знак.
– България е една от държавите-членки, където има най-голяма подкрепа за европейското членство. Важно е обаче и институциите, и всички ние, като активни граждани, да бъдем част процеса на интеграция в ЕС, защото той продължава и днес. Предстоят отговорни решения за въвеждане на еврото, както и важни стъпки за влизането ни в Шенген. Перспективата за разширяването на ЕС в посока Западни Балкани създава за нас нови предизвикателства и възможности.
– На 16-и и 17 май се проведе срещата на върха на лидерите на държавите членки на ЕС и Западните Балкани. Разширяването към Западните Балкани се превърна в основен приоритет на българското председателство и премиерът Борисов получи адмирации от своите европейски колеги. Става ли страната ни лидер в региона и оптимист ли сте за разширяването на ЕС към Балканите?
– Искам да припомня погледът към бъдещето на идеолозите на Земеделския съюз, на Александър Стамболийски, на д-р Г. М. Димитров, които още в началото на миналия век говорят за Обединени балкански щати и, че европейският проект е свързан с реализацията и на един Балкански съюз. Днес виждаме реални стъпки за консолидацията на Балканите. И не е случайно, че точно по време на нашето председателство се заговори за интеграцията на региона и разширяването на ЕС към Западните Балкани. Това винаги е била една от важните теми в дневния ред на Земеделския съюз и аз се радвам, че правителството я постави като приоритет по време на българското председателство. Защото ние, тук, на Балканите, вместо да воюваме по между си и да бъдем конкуренти, каквито примери имаме в историята, можем да бъдем добри партньори и взаимно да се допълваме. А страната ни, със своето геополитическо положение, е естествен център на региона.
Българският премиер и правителството направиха знакови срещи в тази посока. Виждаме, че разговорът между страните на Балканския полуостров вече е различен и споразуменията придобиват реални измерения с конкретни ангажименти от страна на ЕС за продължаване на интеграцията и разширяването. И тук България има важна роля, която се надявам да продължи и след председателството. За мен това е голяма и знакова стъпка, която правим като член и председател на Съвета на ЕС по отношение на лидерство в политиката на Балканите.
– В рамките не председателството е в ход и работата по бюджета за следващия програмен период на ЕС. България отчете тази седмица 96% усвояване на средствата от ЕС в сектор „Земеделие“. От друга страна вече е ясно, че аграрните субсидии ще бъдат орязани с 5%. Как ще се отрази това на българското земеделие?
– По време на българското председателство един от основните акценти е разглеждането на бюджета за следващия програмен период 2021-2027. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер вече анонсира, че с предстоящия Брекзит намаляването на бюджета за земеделие ще е с 5 на сто. Разговорите ми с колеги от Европейския парламент показват, че намаляването на финансирането може да бъде и с по-големи стойности, в зависимост от окончателните параметри, които ще приеме Eврокомисията. Не трябва да забравяме, че това решение все още не е гласувано от ЕК и от ЕП. Предложението да се увеличи делът на националното финансиране при земеделските субсидии дойде от големи държави-членки, което означава, че има голям шанс то да бъде прието. Тоест, всяка страна ще трябва да дофинансира плащанията за земеделие от бюджета на ЕС.
Другата важна промяна е предложението един земеделски производител да получава максимално 60 хил. евро директни плащания. Това е по-справедливия подход, защото благодарение на огромните субсидии у нас се създадоха латифундрии, а до дребните фермери достига много малка част от европарите. В България продължава тенденцията 80 % от директните плащания да отиват в около 10 % от фермерите. Ако тази мярка бъде приета, големите земеделски стопанства у нас ще бъдат изправени пред предизвикателството да се трансформират. Но за мен е положителен фактът, че ЕК предлага фокусът да бъде насочен повече в подкрепа на дребните и средните производители. Също и, че държавите ще имат повече свобода да определят кои от мерките в бъдещите Програми за развитие на селските райони (ПРСР) да включат в националните си програми, тоест да ги съобразяват с нуждите на производителите си.
– Как ще коментирате предложението на КНСБ да се въведе национален регистър на неформалната заетост в земеделието?
– Предложението на КНСБ е повод за дебат, в който да се чуят всички гледни точки за необходимите законодателни промени, които да регулират т. нар. неформална икономика.
– Темата за продажбата на земя на чужденци отново е на дневен ред. Идеята е чуждестранните инвеститори да могат да купуват българска земеделска земя при условие, че са сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите и се ангажират в 3-годишен срок да осъществят планираните вложения. Оптимист ли се за подобна идея?
– От Обединени земеделци винаги сме подхождали изключително отговорно към тази тема. Ние направихме много разумни предложения за законодателни промени, които да защитят националния интерес при продажбата на земя на чужди граждани. За нас е важно да бъде засилен контролът и да не се допускат злоупотреби, защото въпросът за българската земя е част и от националната сигурност. Трябва да създадем условия, с които да мотивираме хората да я обработват, а не да бъдат притискани да я продават заради ниските си доходи. Предложението на Министерството на икономиката, преди да бъде прието, трябва да се дискутира. Аз лично смятам, че ще е много трудно да се контролира осъществяването на планирани вложения. И към момента, съгласно изискването на ЕС, чужди граждани имат право да купуват българска земя.
– Г-жо Ставрева, искам да поговорим и за положението вдясно. Традиционната десница, земеделците не са представени в парламента. Защо се получава така?
Вие винаги сте смятали, че успешната консолидация в център-дясното пространство е възможна само при взаимно зачитане и толерантност. Но сякаш те отсъстват от политическите взаимоотношения вдясно.
– Позицията на Обединени земеделци винаги е била за широка коалиция в център-дясно, основана на равнопоставеност, взаимно зачитане и на диалог. За съжаление въпреки пораженията, които понесе десницата, един от най-важните уроци остава ненаучен, че “Съединението прави силата”.
Ние участвахме в различни формати на преговори и разговори и бяхме част от различни коалиции през годините. На последните парламентарни избори положихме много усилия да бъдем част от една консолидирана десница, но обединението на се случи. И ние решихме да не участваме в разделението в център-дясно.
Днес ситуацията не е много по-различна. Виждаме сериозна раздробеност и отсъствие на истински диалог и на желание за партньорство. Част от лидерите вдясно говорят за консолидация и обединение, но с делата си на практика чертаят разделителни линии. А този разнобой донесе голямо разочарование за избирателите на десницата.
От Обединени земеделци продължаваме да водим разговори с партии от демократичното пространство и търсим възможности за обединение на силите.
– А в контекста на земеделското движение?
– В рамките на земеделското движение Обединени земеделци винаги поставяме като свой основен приоритет продължаването на процеса на консолидация на принципна основа. И в момента говорим с представители на различни земеделски формации за необходимостта от обединение около една идейна платформа, като направим съвременен прочит на принципите на Земеделския съюз и да отговорим на очакванията на българските граждани.
– След по-малко от месец, на 9 юни, земеделците отново ще се съберат на Янини грамади, за да отдадат почит пред Стамболийски? Какво ще им кажете в навечерието на това знаково за организацията събитие?
– Искам да призова нашите съидейници да следваме завета на Стамболийски и да работим за консолидация на земеделското движение, както и да отстояваме демократичния път на България. Нека направим всичко възможно, за да възродим земеделското движение и то да стане център на консолидацията в демократичното пространство.
Вярвам, че днес България повече отвсякога има нужда от силен, единен и обърнал лице към бъдещето Земеделски съюз на обединените земеделци.
Интервю на Татяна АТАНАСОВА
