Инициативата е на ПП Обединени земеделци по повод 70-годишнината от зверското й убийство от червения режим
Улица в столичния район „Изгрев” носи името на земеделката Мара Рачова. Това стана с решение № 583 от 28 юли 2016 г. на Столичния общински съвет.
Инициативата е на ПП Обединени земеделци и бе подкрепена от ръководството на Столичната община. Тя е по повод 70 годишнината от зверското й убийство на 28 май 1945 г. от комунистическите тайни служби.
„Този акт е една заслужена почит към саможертвата на Мара Рачова в името на демокрацията в България”, се казва в благодарствено писмо до кмета на София Йорданка Фандъкова от почетния председател на Обединени земеделци д-р Анастасия Димитрова-Мозер и председателя на партията Петя Ставрева.
Архивите в Държавна сигурност за садистичното убийство на 24-годишната Мара Рачова, секретар на земеделския лидер д-р Г. М. Димитров, са унищожени, а комунистическият режим прикрива ликвидирането й през 1945 г. като „самоубийство”.
Мъченическата й смърт е доказателство за кървавия режим, управлявал страната ни 45 години.
Коя е Мара Рачова?
Мара Петрова Рачова е родена на 29 май 1920 г. в София.
Отрано се включва в земеделското движение.
Следва право, а през 1943 г. защитава докторат на тема: „Проблемът за ненамесата в гражданската война от международно правно гледище”.
Тя става секретарка на д-р Г. М. Димитров, а след неговата оставка през януари 1945 г., и на Никола Д. Петков.
За последните й дни се знае от разказите на нейните близки и на съидейниците й.
На 23.05.1945 г. д-р Г. М. Димитров, който е под домашен арест в апартамента си на ул. „Граф Игнатиев”, успява да го напусне и търси убежище в апартамента на семейство Рачови. Посрещат го майката Ружа, а по-късно се прибират дъщерята Мара и леля й, които му предлагат пари и готовност за помощ. Д-р Г. М. Димитров помолва Мара да го придружи до жилището на един британски дипломат.
Мара Рачова е арестувана още на следващия ден – 24 май 1945 г. Това показва, че комунистическата държавна сигурност много бързо е била информирана за нейната роля. От кого? От нейни съседи, от срещнали ги на улицата познати, или от следящите д-р Г. М. Димитров? Възможно е и самата тя вече да е била под наблюдение? И досега този въпрос не е изяснен.
Четири дни след арестуването на Мара Рачова, на 28 май 1945 г., от Дирекция на милицията съобщават на семейството й, че тя се е самоубила, хвърляйки се от прозореца на четвъртия етаж на сградата…
Майката на убитото момиче след молби и заявления получава тялото на дъщеря си.
По повод убийството на секретарката на земеделския водач д-р Г. М. Димитров, Мара Рачова в Дирекция на милицията в столицата, служителят на Британските тайни служби в София полковник С. В. Бейли изпраща съобщение до Министерството на външните работи на Великобритания, в което пише:
„ … Уведомен съм от лекаря, който е обслужвал майката на момичето, че когато е бил отворен ковчегът, освен рани от куршум и нож, са били установени и следните наранявания: /1./ Всички нокти и на двата крака са били изтръгнати. /2./ Трите пръста на лявата ръка са били отрязани до втора става. /3./ Двете уши са били отсечени. /4./ Дясната гръд е била нарязана. /5./ Езикът е бил раздран и всичките зъби извадени. /6./ Одрана е била ивица кожа с ширина от около два инча на кръста…”
Завинаги се запечатват в съзнанието на съвременниците й думите на земеделския лидер Никола Д. Петков: „Виждате ли как героично умря за свободата едно нежно и слабо момиче? Няма ли да се намерят в тази страна и мъже, които да умрат като нея, ако това се наложи?”
