Петя СТАВРЕВА
Преди 143 години един велик син на България увисна на бесилото и пое своя път към безсмъртието.
Апостолът на българската свобода остава единствен, неповторим и вечен!
Днес, 143 години след неговото обесване, себеотрицанието на Левски и безсмъртните му слова отекват все по-силно.
Тефтерчето на Апостола пази много мъдрост, сила, вяра и воля…
„Дела трябват, а не думи”, казва Левски.
А какво се случва днес в отечеството ни – празните думи и фалшивите обещания са навсякъде, изричани и повтаряни от „героите на нашето време”. Много от тях са посредствени като съдържание и потенциал, но имат лъскава визия и са с високо самочувствие. Родолюбието се е превърнало в криворазбран национализъм или в тотално отричане на „всичко българско и родно”.
Задкулисието и сенките от миналото създават все по-зависими хора, които безцеремонно „разделят и владеят” българския народ. Подмяната на историята за миналото продължава, но никой не може да заличи светлата диря, която оставиха героите, дали живота си за свободата и независимостта на България! Те са ярък пример за всички нас как се отстоява „чиста и свята република” и как се служи на България!
Какво би казал Левски за боричкането за власт днес, може би щеше да добави още въпросителни след „НАРОДЕ????”…
