Несломимият дух на апостолите и съидейниците
Земеделската летопис започва да се пише преди 115 години. Стотици българи, вдъхновени от „Възванието” на апостола Цанко Церковски, полагат основите на Земеделското движение в България. Обнадеждени земеделски труженици пътуват с часове в декемврийския студ, в навечерието на XX век. В дните от 28-30 декември на паметната 1899 г., натъпкани в товарни вагони и каруци, дори пеш, хиляди хора пристигат в Плевен за своя Първи конгрес. Там тези сърцати българи вземат съдбоносното решение да бъде учреден Българския земеделски съюз (БЗС).
От плевенската гара преди 115 години множеството поема с развети знамена към някогашното читалище „Съгласие”, където полагат основите на земеделското движение.
Трябва да се знае и помни, че земеделската идея е автентична, българска и с дълбоки корени в обществено-политическия живот у нас.
Словото на Цанко Церковски от онези паметни за историята дни и днес вълнува със силата си:
„Братя, земеделци, отдадохме най-милото на лошите безплодни години и живеехме с надеждата, че идущите нямат да бъдат такива, че те ще ни спасят от немотията.
Но много идущи години дойдоха и минаха, а берекета все още го няма, беднотията се е в къщите ни. Тогава ний лоши станахме, из криви пътища тръгнахме. И Бог ни дигна берекета!
Пестеливий сиромахо, с това Възвание ний, потиснатите, каним всички ония наши братя по занаят, гдето и да са те в отечеството ни, на каквато и партия да принадлежат да си подадем ръка и да се съединим в един Български земеделски съюз – в името на своите интереси, да поведем борба с всичко онова което ни задушава и не позволява правилно да се развива нашият живот и задружно, със собствените си сили.
Съединяват се всички хора с еднакви занаяти: борят се заедно за подобрение на своя хал, на своя занаят! Само ний, от които всички очакват и които сме най-осиромашелите, стоим още със скръстени ръце, дремем и чакаме друг някой да се заеме с нас!
Земеделци, Съединявайте се! Съединението прави силата, сговорна дружина планина разбива, съгласни врани орел гонят… Съединявайте се, в съединението е нашето спасение!”
На Учредителния конгрес на Земеделския съюз присъстват около 700 делегата и 800 гости. Най-многочислени са групите от Плевенско, Великотърновско и Варненско. В дневния ред са включени изнасянето на реферати за положението на българското земеделие, приемане на устав и избор на ръководство.
В началото земеделската организация си поставя икономически и просветни цели и се обявява срещу въведения натурален десятък – данък, който е непоносим за хилядите дребни земеделски производители.
Конгресът на Българският земеделски съюз избира осем членен Централен управителен комитет начело с Янко Забунов.
След масовите селски бунтове през 1900 г. срещу десятъка, членската маса на новосъздадената организация бързо се увеличава. Янко Забунов справедливо отбелязва: „Върху гробовете от Дуранкулак и Шабла израсна земеделското сдружаване”.
Особено важна роля за утвърждаване на Съюза има редактирания от Янко Забунов весник „Земеделска защита”, който се превръща в негов официален печатен орган. Той пропагандира идеите на новата организация, помества съобщения за основани нови дружби, публикува вести от съюзния живот на БЗНС, разпространява агрономически и ветеринарни знания.
На Третия конгрес в София, през януари 1901 г., е приета поправка в Устава, която превръща Земеделският съюз в „политикоикономическа организация”.
Така Съюзът на съидейниците заема своето достойно място в политическия живот на България. Важен идеологически принцип на БЗНС става селското стопанство. Според него, дребното земеделие е определящ фактор за икономическото и политическо развитие на страната.
Сдружените земеделци се обявяват за всестранно развитие на кооперативното дело и за разгръщането на широка просветна дейност. Новаторска е идеята на БЗНС за народовластие, за конституционно-парламентарно управление и ограничаване пълномощията на монархията, за широки граждански и политически свободи.
В началото на XX век Съюзът се изявява като радикална политическа партия, с важна икономическа роля в обществения живот на страната, като се поставя основен акцент върху проблемите на българското село.
Миналото и настоящето на Земеделския съюз има своите върхове и падове. 115-годишната му история е изпълнена с достойнство и героични постъпки, защото и по време на царската, и по време на комунистическата диктатури Земеделският съюз дава много жертви.
Миналото е това към което се връща българинът винаги когато изпитва съмнения в настоящето. Там търси той корените си и началото, за да черпи сили, знания и вдъхновение „за дела народу полезни”. Така е и със земеделците. Повече от столетие земеделската памет съхранява идеите и принципите на Съюза, написани от първоъпостолите Цанко Церковски, Янко Забунов и идеологът Александър Стамболийски.
Силвена СТАНИЛОВА

СН. Земеделската чешма в центъра на Плевен, издигната по повод 100-годишнината от основаването на Земеделския съюз. (скулптор Руси Дундаков)
СН. Земеделската чешма в центъра на Плевен, издигната по повод 100-годишнината от основаването на Земеделския съюз. (скулптор Руси Дундаков)





