Татяна АТАНАСОВА
Историята не прощава на продажните политици
Страхът от историята е тежък воденичен камък, който може да преобърне политическото битие както на отделни личности, така и на цели партии.
Той върви ръка за ръка с гузната съвест и фалшивата искреност, проектирани, за срам и жалост, в настоящото политическо статукво, което управлява България.
На сюжет, маркиран с тези характеристики, станаха свидетели граждани, общественици и депутати от опозицията, дошли на откриването в Народното събрание на изложбата „България 1944-1989 г: Забранена истина”. Представянето на експозицията се проведе в паралелна реалност, извън която останаха настоящите управляващи от БСП и ДПС.
Въпреки че събитието бе на метри от кабинета на председателя на парламента Михаил Миков, нито той, нито пък редови червен депутат дойдоха на събитието. За секунди, нервно потропващ, отстрани се застоя само социалистът Георги Кадиев. Зам.-шефката на парламента Мая Манолова пък мина подтичвайки покрай събралите се хора.
Докато ги наблюдавах, се сетих за онзи организиран “всенароден” митинг в подкрепа на управляващите, където БСП се извини на ДПС за възродителния процес. Тогава Станшев каза, че това “му дошло отвътре”, като видял “хилядите граждани от турски произход, дошли да подкрепят правителството”.
Питам се, защо на никое от знаковите лица на БСП не му “идва отвътре” да сведе глава пред жертвите на комунистическия терор?! Докога същата тази партия, която хем се назовава столетница, хем се прави, че не е приемник на БКП, ще се държи лицемерно и позорно с българските граждани и избирателно ще чисти съвестта си.
Истината е, че днешните социалисти са бившите комунисти. И партийният им елит, удобно “влязъл в обувките” на политиката и бизнеса, умишлено бяга от истината за тоталитарното минало и комунистическия терор.
Затова и досега никой от тях не се извини на малкото останали живи концлагеристи и на наследниците на жертвите на комунизма.
Искат обаче любовта на народа и, сигурна съм, смятат, че имат запазено място в неговата памет.
А историята е като река. Народът го е каза просто и ясно – никога не можеш да преминеш през една река два пъти, защото водата й всеки миг е различна.
И както времето тече, така и историята разобличава продажните политици и диктаторите. Така ще се случи и с родните социалисти, които мълчат за престъпленията на собствената си партия.
Покаянието не е за всеки…
