Документална изложба “България 1944-1989 г: Забранена истина” бе открита в парламента
Истината за комунистическата диктатура е част от българската история и трябва да стане достояние на младите поколения. Около това послание се обединиха организаторите на изложбата „България 1944-1989 г: Забранена истина”. Документалната експозиция беше представена в Народното събрание на 14 март по инициатива на ГЕРБ.
Изложбата е проект в памет на жертвите на комунизма в Берлин, реализиран с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер” и Федералната фондация за изследване на диктатурата на германската единна социалистическа партия в партньорство със Съюз „Истина”, Държавна агенция „Архиви” и Комисията по досиетата.
Организатори и съставители са Фана Коларова, Стоян Райчевски и Радостина Георгиева.
„Изключително радостен съм, че можем да почетем паметта на жертвите на комунизма и да направим призив за национално помирение, базирано на истината такава, каквато е. Тя не е нито лява, нито дясна, нито може да бъде използвана за политически цели и не би трябвало да бъде идеологизирана. Младите поколения трябва да растат с истината за това какво се е случило”, заяви председателят на групата на ГЕРБ в Европарламента Андрей Ковачев. Негова заслуга е и представянето на “Забранената истина” в Брюксел.
Една от целите на изложбата е да даде тласък на дебата за по-цялостно и обективно представяне на комунистическото минало в учебните програми“, посочи Ковачев.
“Истината за комунизма, за фашизма, за историята, дължим не заради себе си, а на тези след нас”, заяви президентът Росен Плевнелиев при откриването на изложбата.
“Няма нищо по-опасно за една нация от това да манипулира историята си, да замита проблемите и да си казва, че най-лошото за България от времето на комунистическата тоталитарна държава е, че Тодор Живков е бил човек от народа”, каза държавният глава.
По думите му миналото е мост към бъдещето и няма нито една нация, която да е успяла, ако е скрила миналото си, манипулирала го е, ако не знае кои са нейните фундаменти и устои и ако не ги заздравява, най-малкото чрез отговорното отношение към следващото поколение, като разкаже истината.
Необяснимо защо, този път традицията бе нарушена и вместо в Кафенето на народния представител, изложбата бе разположена в тясно кулоарно пространство в западното крило на Народното събрание.
На откриването не дойде никой от ръководството на парламента, както и нито един редови депутат от БСП, ДПС и Атака, въпреки, че то се състоя по време на почивката.
Събитието уважиха председателят на ПП Обединени земеделци Петя Ставрева. Тук бяха поетът Едвин Сугарев и председателят на Движение 22 Евгени Михайлов и шефът на първата комисия по досиетата Методи Андреев.
“Историята трябва да бъде представена в този автентичен вид, в който са съхранени архивите на бившата „Държавна сигурност”, заяви от своя страна зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той отбеляза, че при предишното управление всички информационни единици, касаещи този период са предадени на Комисията по досиетата.
“Бившите елити са се приспособили към новата ситуация и затова нямат интерес истината за тоталитарното минало да бъде прочетена”, заяви от своя страна д-р Марко Арндт, ръководител на регионалното бюро на фондация „Конрад Аденауер” в България.
Той посочи, че в Германия има сериозен опит с диктатурите. Но за разлика от България, там се издават учебници, тази история се изучава в училищата, има музеи за жертвите на репресиите и това не се забравя.
Амбицията на организаторите е експозицията да бъде представена във всички общини в България.






