„Още преди месеци поискахме дебат във връзка с изтичане срока на мораториума върху продажбата на българска земя от чужденци. В него трябва да се чуят гледните точки на всички заинтересовани страни – на собствениците, на ползвателите, на търговците и на институциите. Вместо това станахме свидетели на прибързани решения“, заяви на пресконференция днес, 30 октомври 2013 г., Петя Ставрева – председател на ПП Обединени земеделци.
В брифинга участваха още проф. Проф. Трифон Дарджонов, експерт по аграрна политика и Зара Клисурова, председател на Националния клонов съюз на производителите на етерично-маслени култури.
Петя Ставрева: С промени в законодателството ще защитим националния интерес при продажбата на земя
Докато страстите „за” или „против” мораториума се разгарят, без отговор остана важният въпрос: Как да направим така, че българските граждани да обработват земята си и да печелят от нея, смята Петя Ставрева. Тя отбеляза, че „седем години след приемането ни в ЕС проблемите, поради които беше наложен този мораториум, остават нерешени. Няколко български правителства не са си свършили работата и не са направили необходимите промени в нормативната база, касаеща собствеността и ползването на земеделските земи. Всяка страна сама изгражда своя „успешен модел” по отношение на пазара на земя. За нас е важно да намерим баланса между европейските ангажименти и защитата на българските интереси.
Ставрева подчерта, че е „необходимо създаването на законодателни, организационни и финансови предпоставки за преструктуриране и управление на поземлените отношения. Една от възможностите е въвеждане на горна граница на собственост на земя, която да е диференцирана по региони. Според нея трябва да последваме европейския пример – там ограничават субсидиите на площ при плащания над 150 000 евро.
„необходимо е създаването на законодателни, организационни и финансови предпоставки за преструктуриране и управление на поземлените отношения.
Във връзка с продажбата на земя на чужди граждани от Обединени земеделци предлагат да има ограничение – в землището на една община не повече от 30% от земеделската земя да може да бъде закупена от чужди граждани и компании. Необходим е и специфичен разрешителен режим за закупуване на земя в граничните региони.
Чужди граждани, които закупуват земеделска земя у нас да бъдат обвързани с ангажимент с фиксиран минимален срок за земеделско производство върху закупените терени. В някои европейски страни този срок варира от 3 до 5 години, каза Ставрева.
От Обединени земеделци предлагат също към Министерството на земеделието и храните да бъде изградена структура, която да създаде и поддържа единен регистър на земеделската земя и в него да бъдат включени всички земи от държавния, частния и общинския фонд. Необходимо е да има ясно регламентиране и контрол на закупуването на земя от чужди и български граждани, за да не допускат злоупотреби. Тук важна роля имат областите и общините, отбеляза председателят на Обединени земеделци.
От партията настояват за стартиране на гаранционен фонд, който да осигурява финансов ресурс по европейски програми за дребните стопани и за семейните земеделски стопанства, които произвеждат традиционни сортове плодове и зеленчуци и отглеждат традиционни за България породи животни.
За да бъде атрактивна българската земя трябва да бъде решен и проблемът с трагичното състоянието на хидромелиорациите. Напояването е важна предпоставка за рентабилно производство и качество на продукцията. Това налага в новата Програма за развитие на селата и селските райони (ПРСР) да има мерки за възстановяването на хидромелиорациите, отбеляза Петя Ставрева.
Според нея има интерес към земеделската земя в България. През последните 10 години близо 10 млн. декара са с нови собственици. Данните на Евростат сочат, че страната ни попада сред първите десет страни в ЕС с най-висок дял обработваеми земи – 32%.
Проф. Трифон Дарджонов каза, че „връзката между купуването и продаването на земеделска земя е много тясна“. Според него „безконтролните продажби на земя ще узаконят безконтролното арендуване“. Той заяви, че е радетел за свободен пазар, но „у нас все още няма такъв, за да разчитаме на неговите регулиращи механизми“. Дарджонов също настоя за определяне не горна граница за собствеността на земята, както и за ограничаване на собствеността на един собственик до 1/3 от площта на даден район. Професорът смята, че е „необходим строг контрол върху произхода на парите на кандидат-купувачите и наличието на професионален ценз за работа в агросектора“.
Той заяви, че е радетел за свободен пазар, но „у нас все още няма такъв, за да разчитаме на неговите регулиращи механизми“. – проф. Проф. Трифон Дарджонов
От Националния клонов съюз на производителите на етерично-маслени култури настояват за приемане на Закон за защита на розопроизводителите. Чрез него ще бъде гарантирана защитата на производството и реализацията на продукцията. Зара Клисурова, председател на съюза, поиска осигуряване на допълнителен финансов ресурс за бранша от националния и европейския бюджет. Целта е ефективна подкрепа на розопроизводството, което е традиционно за България.
30 октомври 2013 г., София
