Шести септември – ден на националното единство
Паметникът „Съединението на България” в Пловдив
Съединението прави силата! Ние, българите вярваме, че този девиз олицетворяващ националната ни независимост, e свързан с легендата за снопа пръчки на хан Кубрат, с който той нагледно показал на синовете си, че ще бъдат силни, когато са единни.
Вярвайки в това на 6 септември 1885 г. българският народ извършва едно от най-забележителните дела в своята нова история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Предисторията на това събитие започва от 1878 г., когато Берлинският договор разпокъсва българските земи и издига бариера пред тяхното икономическо и политическо развитие. Затова борбата за пълно национално освобождение и обединение започва скоро след освободителната за България Руско-турска война. Българското население не се примирява с несправедливите решения на Берлинския договор и незабавно повежда борба против тях. Първоначалният замисъл е присъединяването на южната област да стане заедно с присъединяването на другите откъснати от Княжеството български райони. След като това се оказва невъзможно, главно поради неподходящата международна обстановка, на преден план излиза задачата да се реализира поне присъединяването само на Източна Румелия.
Първите опити се предприемат още през 1880 г. А през 1884 г. въпросът за присъединяването на Източна Румелия към Княжество България отново завладява духа на българите. Борбата взема организиран характер след учредяването в Пловдив, през февруари 1885 г., на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК). Той решава с революционни средства, по примера на дейците на Априлското въстание от 1876 г., да осъществи мечтата на народа за единение. През лятото на 1885 г. е избран нов състав на БТЦРК, който, без да се отказва от подготовката на масова революционна борба, прокламира за обединение на Южна и Северна България. Решено е акцията да се проведе към средата на септември 1885 г., но започналите големи демонстрации в някои села и градове стават причина тя да се ускори. Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия.
Уникалното в този всенароден бунт е, че той е желан от всички и, че е преминал без кръвопролития. И макар Берлинският конгрес да разпокъсва земите на България, той не успява да прекъсне онази духовна нишка, която свързва Княжество България с Източна Румелия, но която, за съжаление, не се оказва достатъчно силна да ни върне и Македония.
„Съединението на България”, литография от худ. Николай Павлович, 1886 г.
Съединението на България на 6 септември 1885г., е истински празник и триумф на обединения български народ. Такъв, какъвто трябва да бъде и днес. Нека на този ден да загърбим различията и да усетим как в жилите ни тече една кръв – българската.
Съединението на 6 септември 1885 г. определя съдбата на България за векове напред. На тази дата българският народ е показал сила, воля, дух и сплотеност такава, каквато хан Кубрат ни е завещал.
Когато ние, българите, сме обединени в мисъл, в дума и в дело, сме постигали много. „Съединението прави силата” е девиз, който ще остане и за поколенията, важно е да имаме волята да следваме верния за нацията ни път. Защото само обединени ще бъдем силни да се противопоставим на всичко онова, което иска да ни разедини. Защото няма нищо по-силно и истинско от сплотеното семейство, което като сноп здрави и жилави пръчки устоява на бурите и превратностите на живота.
Честит празник!
Силвена СТАНИЛОВА
