Необходима е консолидация на силите в демократичното пространство на принципна основа, каза председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева
“На 12 май българските граждани не избраха разумна алтернатива на популизма и политическата олигархия. Голяма част от нашите сънародници гласуваха за партиите на статуквото, които са част от поредица неуспешни управления.
Новоизбраният парламент лишава от представителство немалка част от българите. Традиционната десница не влиза в 42-то Народно събрание. Конфликтите и дълго прилаганата политика на принципа „разделяй – владей” остави без представителство партии и коалиции, които получиха подкрепа от земеделците и демократите. Това налага консолидация на силите в демократичното пространство на принципна основа, без подмолни игри и вождистки амбиции.” Така председателят на ПП Обединени земеделци Петя Ставрева коментира за в. НЗЗ ХХІ век резултата от предсрочните парламентарни избори.
Успешният път за България е демократично и реформаторско управление, но на хоризонта се задава нова тройна коалиция, маскирана като експертно правителство. Това предвещава нови трусове в политическото пространство, прогнозира тя.
Резултатът от изборите е красноречив – политическото статукво отново ще управлява България. Трудно е да се повярва, че партиите, които влизат в новия парламент – ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака, ще предложат нещо ново и градивно на българите през следващите 4 години.
Голямата въпросителна е дали мандатът ще издържи, освен заради конфигурацията в парламента и защото е
миниран от звучните скандали
в предизборната кампания. Освен че ще отекват още дълго в общественото пространство, те ще предизвикват и силни вторични трусове в същите тези партии, чиито представители ще запълнят пленарната зала.
Тази кампания повече от всякога беше белязана от компрометиращи факти, които могат само да подкопаят доверието на хората в политиката.
И резултатите от вота доказват това. Въпреки че на 12 май гласуваха 51% от българите, съставът на парламента не дава политическо представителство на десетки хиляди граждани у нас. Гласуването и този път бе опетнено от търговията с гласове, доказана в не едно и две журналистически проучвания. Дори и фактът, че има подведени под отговорност и осъдени по бързата процедура „търговци”, не може да спре ерозията на общественото доверие.
Сагата със СРС-тата, която е запазена марка на досегашното управление на ГЕРБ, продължи с нови сюжетни линии, в които главната роля бе за „автомобила за подслушване”. Впоследствие се оказа, че возилото с многото антени не е едно, а има цял автопарк от 12 коли, купени година след началото на управлението на ГЕРБ.
След проверката Цветан Цветанов официално бе обвинен от прокуратурата заради скандала с незаконното подслушване на президента, министри, опозиционни лидери, журналисти и еврокомисаря Кристалина Георгиева. Лично главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че ще поиска имунитета на Цветанов. Бившият МВР-министър декларира на 16 май, че сам ще се откаже него. Партийният му шеф пък заяви, че няма да го включва в бъдещо правителство.
Другият безпрецедентен скандал – с намерените 350 000 бюлетини в печатницата “Мултипринт” в Костинброд, беляза деня за размисъл и постави нови въпросителни. Акцията на държавното обвинението и ДАНС предизвика бурна реакция сред политическите сили.
Лидерите на партиите от коалиция СДС заявиха, че подкрепят категорично действията на Прокуратурата и ДАНС и настояха да се стигне докрай в разследването на скандалите с подслушванията и незаконно отпечатаните 350 000 бюлетини за изборите.
„Недопустимо е задкулисните играчи да решават каква ще е съдбата на България с фалшификации”, заяви по този повод председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева.
Няколко дни след изборите прокуратурата изнесе нови скандални факти и обеща пълни разкрития по казуса “Костинброд”. (Стр. 2)
И незаконното подслушване, и бюлетините, които упорито от печатницата искаха да представят като брак – намалиха подкрепата за партията на Борисов.
Така на 12 май ГЕРБ вече показа целия си потенциал и оттук нататък ще свива, а няма да разширява влиянието си. Затова още по-необяснимо изглежда заявката от партията за касиране на изборите.
Освен казаното дотук, тези демократичните избори в България бяха белязани от
недемократични призиви
към хората да гласуват за големите, а не за малките партии, за да не отиде гласът им напразно. Така спечели конформисткият вот и загуби демокрацията. За това помогна с непрестанните изявления в този дух по всевъзможни медии и проф. Михаил Константинов. Въпросът е кога бившият шеф на “Информационно обслужване” бе искрен – когато обясняваше на протестиращите, че многопартийната система е в основата на демокрацията, или когато, карайки хората да гласуват „правилно”, всъщност правеше опит да манипулира мнението ми.
Другата черна точка в тази кампания бе
подмяната на политическото представителство
което остави без представители в секционните и районните изборни комисии СДС, Обединени земеделци, РДП и БСДП.
Причината да стане това бе желанието на ДСБ да „приватизират”
за тези избори участието, освен на СДС чрез изключения от сините редици Мартин Димитров, и на останалите три партии в Синята коалиция – ПП Обединени земеделци, РДП и БСДП. След категоричния отказ на трите формации това да се случи, те бяха лишени от представителство в районните и секционните избирателни комисии. Решението бе предшествано от отказа на ЦИК да впише председателя на СДС Емил Кабаиванов като представляващ „Синята коалиция”.
В отговор СДС внесе днес жалба във Върховния административен съд срещу решението на ЦИК. Въпреки че магистратите отсъдиха в полза на четирите партии обаче ЦИК остави като представляващ изключения вече от СДС Мартин Димитров.
„На практика на четири партии, които направихме през 2009 г. тази коалиция, беше отказана възможността, отнето беше правото, да имат свои представители в секционните и районните изборни комисии, което смятаме, че е
недемократично и противоречи на принципите
за провеждане на честни избори в България”, коментира тогава казуса председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева.
Политологът Емил Кошлуков коментира фактът, че традиционната десница остана извън парламента така: „Самоунищожителният процес започнат от Костов още като премиер, когато направи от СДС една партия и изгони други, продължи и след това. Довеждайки до разцепление, разпад, прогонване на млади хора, намаляване на електоралната база, загубвайки лица. Вътрешнополитическите ежби, генерирани от Костов и другите лидери вътре в партията, нямаха край”.
Всички приказки и опити да се възстанови Синята коалиция бяха, за да се задържи и да запази Костов своята лидерска позиция и да си остане с депутатски имунитет. Видяхте, че при последните преговори успя да преметне дори Мартин Димитров и Надежда Нейнски, казва още политологът пред „Телеграф”.
Фактът, че традиционната десница не присъства в 42-я парламент с нова сила поставя въпроса за “реална консолидация на силите в демократичното пространство без бе подмолни игри и вождистки амбиции”, както бе казано в началото.
