Татяна АТАНАСОВА
Клеймото на сиромашията е факт и в предстоящата надпревара за нов български парламент ще блесне като “алена буква” на ревера на родната политика.
В анализ на социалната ситуация в България партньорите ни от Брюксел
направиха тежкото заключение, че сме най-бедни в целия Европейски съюз!
Така за пореден път страната ни пак е първа в негативна класация.
Красноречивият език на цифрите е безпощаден – “49 на сто от населението, 52 на сто от децата и 61 на сто от пенсионерите са застрашени от бедност и социално изключване. Тези нива са два пъти над средните за общността.”
Казано иначе – близо половината от българите са бедни като църковни мишки. И ако искат нещо, то това не са щедри популистки обещания, с каквито някои крайно десни политици вече заливат публичното пространство.
Протести
В няколко поредни мандата хората разбраха, че за “800 дни” никой, па било то и царски син, не може да вдигне стандарта на живот. След като страната стана член на ЕС пък, при управлението на Тройната коалиция, оглавена от БСП, стана ясно, че Европа както дава пари, така може да “спре кранчето” на еврофондовете заради корупция. През последните четири години, напротив – големи инфраструктурни обекти станаха факт именно с европейски пари. Това обаче не промени положението на българите. Те хем понасяха негативите на световната икономическа криза, хем финансовият министър Симеон Дянков изскачаше като кукувичка от часовник и кажи речи през седмица им сервираше “новината”, че кризата свършва.
първия свободен митинг след промените у нас
Всъщност, от 23 години страната постоянно излиза от някаква криза и неусетно влиза в друга. А сега краят й хич не се вижда. Наивно е да се мисли, че Дянков не е бил наясно с това. Когато обаче една власт иска от данъкоплатците единствено да затягат колана, да търпят лишения и да чакат по-добри дни, бумерангът на обещанията се връща върху нея. Така се случи и сега – внушенията и празните приказки не напълниха джоба на българина, а само увеличиха дистанцията между политическата класа и обикновените хора. Както показва безпристрастният анализ на ЕС, на везната натежават българите, докарани до просяшка тояга – “85 на сто от месечните доходи на домакинството в България отиват за покриването на основни нужди, а 44 на сто от хората търпят сериозни материални лишения”.
Така стигаме до констатацията на Брюксел, че “крайните мерки за икономии са подобрили значително бюджетните позиции, но на цената на растящо социално недоволство в България”.
То изригна, защото не е нормално заплатата да ти стига само, за да си платиш сметките, а през останалото време да работиш, да стискаш зъби и да чакаш следващата заплата, която пак ще излети през комина. Такава е простата истина.
Обикновените хора у нас и действащите политици в България от години живеят в паралелни светове и вторите се сещат за първите, само когато наближат избори.
Хората искат народни избраници, а не народни изедници. Искат да застанат зад политически партии, които да им дадат реално политическо представителство.
Този път изпитът за политическата класа е с повишена трудност. За по-малко от месец хората сами написаха дневния ред на държавата, назоваха проблемите и чакат реални решения.
И 12 май ще е само първата бариера по пътя към народното доверие. Голямата проверка на политиците започва след това.
