Интервю за в. “Демокрация”
ПЕТЯ СТАВРЕВА
Г-жо Ставрева, как Ви откри политиката?
Политиката винаги е била тема в нашето семейство. Дядо ми беше човекът, който пося зърната за продължаване на земеделската кауза. Той е бил в лагера в Белене. Разказвал ми е много за изпитанията през които е преминал, за силата на човешкия дух. И дори в най-тежките години на комунизма вярваше, че ще дойде демокрацията, че режима ще се смени. Но истината е, че беше и разочарован от началото на българския преход към демокрация.
Той не е бил единствен, в това отношение. Какво не приемаше от „началото“ на демокрацията?
Дразнеше то липсата на справедливост, на ясна посока на промените. И това, че много фалшиви герои искаха да бъдат в първите редици. Смяташе, че се само се говори за промяна, а всъщност се осъществява подмяна.
Вие споделяте ли тази позиция?
Аз се опитвам да гледам напред. Защото пред нас е една перспектива – да направим така, че България да се превърне в уютно място за живеене. Да я превърнем в просперираща държава. Хората да повярват, че това зависи от тях.
Вие сте все още млада, а вече извървяхте един сложен път в политиката. Погледнато отстрани, наистина впечатлява Вашата активност.
Винаги съм била част от активните млади хора. Такава беше и нашата земеделска младежка организация. Тя ме зареди с енергия за сериозната политика. Влязох в националното ръководство на партията. А след това дойде и подкрепата на г-жа Мозер. Извървях пътя от редови партиен член до председател. Но винаги за мен е било важно нещата, които мисля, че са правилни и необходими, да ги проверявам при срещите си с хората в страната.
След като имате вече този опит, как си обяснявате факта, че не само в земеделските среди, но и в цялата демократична общност, трудно се постига разбирателство?
Вярно е, че в демократичната общност има прекалено много напрежение и конфронтация, междуличностни сблъсъци. Обяснявам си го с факта, че за разлика от комунистите ние сме по-открити, готови сме да спорим, да подчертаваме различията си. При комунистите има по-голям фалш и лицемерие. Те бяха тези, които развяха демагогския лозунг: „ Всички са маскари“. Направиха го още в началото на демокрацията и с това обезвериха много хора. Оцапаха и честните хора, които работеха за промените. В демократичния спектър, за съжаление продължава да действа един лош принцип: разделяй и владей. Има лица, чиято „мисия“ е такава. Защото е очевидно, че ако демократите и земеделците заработим заедно, ще се превърнем в сериозна заплаха за социалистическата партия. Но междуличностните конфликти направиха така, че това реално не стана и продължава да не се случва. Затова е много важно да започнем да разговаряме един с друг, да търсим общото, което може да ни обедини, а не да демонстрираме неприязън един към друг.
Да приема ли, че това е един мъдър народен съвет от лидер на земеделска партия към цялата демократична общност?
Съветът наистина е мъдър и изстрадан от хората. Може би проблемите ни идват от това, че ние никога сами не си обяснихме прехода. Действията или бездействието на едни или други политици от нашата демократична общност. На ключови позиции в редица партии се оказаха лица, които не оправдаха доверието на хората. Но въпреки това не трябва да им лепим етикети. Трябва да гледаме напред. Като си извлечем поуките.
В какво е ключа на успеха за вашата партия, за СДС, за другите демократични организации?
Успешният път е консолидацията чрез изработването на политики за развитие на България. Свидетели сме как в момента, няколко месеца преди изборите, отново се отвързва торбата с лъжите. Затова е важно ние да се обединяваме .Ето ние имаме каузата за обединение в самото име на партията.Но нашия опит също показва, че обединение не означава механичен сбор на лидери в центъра. Успешният начин е през обединението по места. Ние така работим за възраждане на земеделското движение. Целта ни е да бъдем готови за едно успешно реформаторско управление, от което България има нужда. Не е лесна мисия, но с усилията и с искреното желание на партиите от демократичния спектър, това може да се случи. Демократите искат да бъдат водени от политически личности, които не са загубили тяхното доверие.
Проведеният наскоро референдум не беше ли една „генерална репетиция“ за изборите и възможност демократичната общност да постигне обща позиция?
Всяка партия носи сама своята отговорност. .Но същевременно по такива въпроси като опорочения референдум, обществото се ориентира и за истинските и скритите мотиви на действие на партиите. Ние, СДС и Радикалдемократическата партия ясно заявихме, че референдума е червен сценарий, бягство от отговорност на управляващите. Обяснихме, че в него играя сериозни енергийни лобита, които искат да прикрият истината за откраднатите стотици милиони. Голямо е моето разочарование, че някои партии от уж демократичната общност всъщност влязоха в играта на комунистите, позволиха референдума да бъде използван като политическа игра. Но българите разкриха тази „игра“ и в огромното си мнозинство не взеха участие в нея. Но случилото се на референдума ни кара да си направим изводи особено за хора, които се надяват маските на демократи, а всъщност с участието си в референдума помогнаха на партията на Станишев.
Говорите за ДСБ, предполагам.
Ясно е, че за тях става дума. И не само това. Говорилнята около референдума отклони обществото от редица други съществени въпроси – за заплати, за срива на доходите, за фалитите на земеделските производители, за тежката ситуация в Европа. , Ето ние почти изпуснахме темата за новия бюджет на ЕС. А това би трябвало най-много да ни интересува. Лошото е, че това подпиране на комунистите на референдума от някои от „старата десница“, ще направи така, че той ще се превърне до изборите в политическа дъвка. И тук е мястото да се каже, че България има нужда от държавници, а не от политикани.
Заслужават ли днес българските политици своята Родина? Какво трябва да се направи, за да може страната ни да върви напред.
За успешното развитие на България е необходимо да имаме дългосрочна стратегия с ясно изведени приоритети около които да има национален консенсус. Националният интерес не може да зависи от смяната на поредното правителство. Важно е политиците да работят за каузи, а не да преследват лични интереси. Необходим ни е елит от държавници, а не от политикани. Трябва да се осъществят решителни стъпки за ускорено развитие, за децентрализация, за поминък в селските райони. Ето ние говорим, че не искаме Европа на две скорости, а същевременно сами сме подкарали държавата си на две скорости. Задаваме ли си въпросите, какво е бъдещето на хората в малките населени места.Там няма ръст на доходите, а ръст на имиграцията. Младите търсят перспектива зад граница.Демографската картина е притеснителна. Хората които управляват трябва да разбират своята отговорност към съдбата на всеки човек. Ето говорим непрестанно за европейските пари, но примерно сме изплатили само 18 % по програмите за околна среда. Следователно тези европейските пари за нас продължават да бъдат виртуални пари. Те не са стигнали до фирмите, до гражданите, до регионите.Изобщо – у нас си я караме на бавната скорост. И точно това трябва да се промени, за да няма двоен стандарт – един за Европа, един за „родна употреба“.
Разговора води: Даниел Александров
