След бурни дебати, хиляди предложения и много лобиране от различни нива и посоки, в Брюксел започна реална промяна на Общата селскостопанска политика.
Депутатите в Европейския парламент подкрепиха въвеждането на горна граница на евросубсидиите в размер на 300 000 евро за фермер. По този начин обединена Европа се противопоставя на тенденцията на концентрацията на близо 80% от плащанията в ръцете на под 10% едри фермери в общността.
„Позеленяването” на аграрната политика също получи подкрепа от евроинституцииите. Това е ясен сигнал за насърчаване на биоземеделето и агроекологичните практики в производството.
За първи път ще има възможност за субсидиране, обвързано с производството. Така на практика държавите-членки ще могат да подкрепят специфични за регионите си култури и браншове в трудно положение.
Петя СТАВРЕВА:
Европа променя аграрната политика, а България?!
Лошата новина е, че представителите ни в Брюксел не успяха да се преборят за по-бързото нарастване на размера на субсидиите за българските фермери. На европейския терен остава договореното от тройната коалиция – едва през 2016 година родните производители ще получават 100% плащания.
Промяната на ОСП засега не отговоря на очакванията и нуждите за по-сериозна подкрепа на малките стопани в ЕС, които все по-трудно оцеляват, притиснати от кредити, ниски изкупни цени и конкуренцията на „октоподите” в земеделието. Еврокомисията предвижда мерки, но засега те не са обвързани с осигуряване на необходимата финансова помощ за най-малките и най-многобройните стопани в ЕС.
Какви са изводите?
Европа задава нова посока на развитието на земеделието в общността чрез промяна на механизмите за подпомагане на производството и развитието на селските райони. Този процес обаче налага адекватно продължение и в националните аграрни политики на страните-членки.
Ако съдим от противоречивите сигнали, които идват от земеделското министерство, България все още се лута из дебрите на новите европосоки. А това означава, че ощетени отново ще бъдат родните фермери, за които парите от Брюксел често остават мираж…
