Трифон Кунев (третият вдясно), чиито фейлетони “Ситни, дребни като камилчета” го превърнаха във “Враг на народа”
Татяна АТАНАСОВА
“България трябва да прочете истината за своето тоталитарно минало.” Това послание към съвременните българи отправят организаторите на мултимедийната изложба “България 1944-1989 г. Забранена истина”, открита на 15 октомври т.г. в сградата на Държавната агенция “Архиви”. Експозицията проследява в хронологичен ред събитията между 1944 г. и 1989 г. Показани са документи за репресиите от първите дни, когато хиляди хора са били избити без съд и присъда, както и свидетелства за започналата “съветизация”, отнемането на земята от селяните, насилствената колективизация, ликвидирането на частната собственост, индустрията и търговията. Специален акцент е поставен върху съпротивата на българския народ срещу диктатурата.
‘’Мъчително е 22 години след падането на Берлинската стена България да продължава да бъде квалифицирана като “най-верния сателит на бившия Съветски съюз”, посочи президентът (1997-2002 г.) Петър Стоянов в своето изказване при откриването на изложбата.
Осветляването на истината не може да мине само през отварянето на досиетата. Трябва да има
пълно разобличаване
на комунистическия режим, категоричен е той. Това по думите на Стоянов обаче е изключително трудно, защото “героите на българския комунизъм се възпроизведоха в герои на днешното време. Това са хората, които в най-голяма степен днес имат влияние върху икономическите и медийните процеси в България. ‘’
“Важно е да знаем имената на агентите. Но два пъти по-важно за нашата национална памет е да знаем кой е вербувал тези агенти, кои са били генералите от Държавна сигурност (Д С), членовете на Политбюро, давали генералните указания за дейността на най-мощния апарат за налагане на комунистическия терор в България”, подчерта той.
Стоянов изтъкна като малко известен факт признанието на бившия министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев, че 280 000 души – предимно интелектуалци, представители на духовенството, цветът на българската интелигенция – са преминали през концентрационни лагери в страната. Точна цифра за това, колко хора са били убити без съд и присъда по времето на комунизма в България обаче няма.
Преди това президентът Росен Плевнелиев заяви, че ще работи в България скоро да има музей, който да отдаде почит на жертвите и на репресираните от комунистическия режим.
„Музеят трябва да покаже фактите
за тоталитарната държава – за нейните институции, за Държавна сигурност и за начина, по който са вземани решенията тогава”, каза още президентът.
„Никой не може да реабилитира тоталитаризма и никой повече не може да държи в ръцете си власт, която забранява истината”, допълни той. Плевнелиев коментира, че истината за съпротивителните движения срещу тоталитарната държава и нейните престъпления не трябва да се забравят и трябва да бъдат показвани на следващите поколения.
В откриването на експозицията участваха също посланикът на ФРГ у нас Матиас Хьопфнер, както и Марко Арндт – директор на Фондация “Конрад Аденауер” в България, с чиято подкрепа се реализира проявата. Тя е факт благодарение и на Възпоменателната библиотека за почит на жертвите на комунизма – Берлин, Федералната фондация за изследване на диктатурата на ГЕПС, творческия екип “Забраненото минало”, дирекция “Архиви” и Гьоте институт, София.
Замисълът на организаторите е изложбата да достигне до широк кръг от хора, затова тя ще бъде показана и в други градове, обясни Стоян Райчевски – депутат от СДС в ХХХVI, ХХХVII и ХХХVIII Народно събрание. Целта е повече хора да видят “мрачната епоха”, която по думите му започва с окупацията на страната ни от Съветската армия и с преврата на 9 септември 1944 г.
След откриването на изложбата в Гьоте институт беше прожектиран съпровождащият я едноименен документален филм на Ирена Даскалова.
Лентата показва истинското лице на тоталитарната държава чрез разказите от първо лице на наши съвременници – жертви на комунизма, или на техните наследници.
Осмислянето на миналото и
трудният обществен консенсус
за който на едно тоталитарно общество обикновено са необходими десетилетия, беше обект на форума след това.
Д-р Анна Камински говори за значението на изследването на диктатурата на ГЕСП за помирението в Германия. Тя изтъкна, че във Федералната република е постигнат консенсус за методите, използвани от стария режим. Създадена е институционална рамка и не на последно място – осмислянето на втората диктатура е залегнало в плановете на училищата в Германия.
Камински припомни думите на сегашния президент на страната Йоахим Гаук, че “без наличието на правова държава не може да бъде постигната справедливост”.
“За повече от 20 години у нас не се е състоял дебат за тоталитарната система, която създаде фундаментални дефекти в обществото”, заяви от своя страна проф. Георги Фотев. Сега по думите му в България се наблюдава
“настъпателна реставрация”
започнала с припомнянето на авторитарния режим на Тодор Живков. (Седмица след откриването на изложбата в СУ се проведе конференция посветена на годишнина от рождението на Людмила Живкова. В отговор Синята коалиция излезе с остра декларация, в която заяви, че това е опит за реабилитация на комунистическия режим.) Целта според него е така да се внуши на обществото, че вината се корени именно в този режим, а не в комунистическия идеал. Този “идеал”, който ликвидира свободата на словото, който следеше хората, изселваше ги…
Затова трябва да има музей на жертвите на ДС – едно от многото отвратителни лица на системата, призова проф. Фотев.
“Ние сме в началото, а не в края на изследването на дейността на комунистическия режим”, каза в експозето си юристът Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на Програмата “Достъп до информация”. Той говори за законодателството и практиката, свързани с изследването на червения режим у нас.
Неговото правно измерение включва няколко компонента – съдебен процес, лустрация, компенсация на жертвите на режима и достъп до информация, до документите. Без последния компонент не може да ги има първите три. А само така ще знаем какво наистина се е случвало през времето на режима, отбеляза юристът.
От стр. 3
При дебата не бяха подминати и
гоненията срещу църквата
и последствията за българското общество.
“БКП обяви за свой враг №1 църквата”, заяви пастор Христо Куличев. Днес, 23 години след кая на тоталитарната система, всички следи от лагерите в Белене, в Ловеч са заличени, посочи той. Целта е да бъдат потулени престъпленията на тази партия и всичко да бъде забравено, каза Куличев. Затова по думите му “трябва да се срамуваме, че тази изложба не е показана много по-рано”.
Пасторът направи сравнение между надгробния камък, където се изписват датата на раждането и датата на смъртта на един човек, и герба на България по време на тоталитаризма. На него също имаше две дати – 681 г. – на създаването на българската държава, и 1944 г. – на ликвидирането на нейната независимост, каза Куличев.
”Ние живеем в атеистична държава и всеки, който проповядва вярата в Бог е наш враг”, припомни си пасторът думите на следователя към него, веднага след като е бил арестуван.
Комунистите видяха, че не могат да победят църквата, затова решиха да я покорят, подчерта Куличев. Това стана с премахването на всички усърдни служители на Бога и поставянето на тяхно място на партийно послушни хора, съгласили се да заменят Бог с партията, посочи пасторът.
В дискусията след това бе отбелязано, че няма чуваемост в обществото по тази тема, за която се говори само в тесен кръг. Като грешка бе отчетено, че младите хора не знаят какво е ставало през мракобесното време. Затова е изключително важно тази страница да бъде прочетена. Само така ще бъде създаден имунитет срещу тоталитаризма и пораженията, които са нанесени върху няколко поколения българи, бе единодушната позиция на участниците във форума.
За необходимостта от музей, който да покаже на младото поколение какво е ставало в страната ни през 45-годишния период на комунизъм, говори и юристът Красимир Вълев, зам.-председател на първата комисия по досиетата у нас.
Той даде за пример Германия, където създаденият музей на ЩАЗИ прави възможен прочита на историята и от младите хора.
Досието не ни казва само името на доносника, там са затворени факти – за отношението на ДС към църквата, за ДС и смяната на имената и още, и още бели петна в историята ни, отбеляза Вълев.
Юристът припомни, че тогава комисията е
изнесла имената
на 230 сътрудници на ДС
и дейността й е събрана в 10 доклада. Фактът, че при проверките се стига до имената на главни редактори, до действащи агенти е една от причините правителството на Сакскобургготски да закрие комисията по “парадоксален правен начин”, смята Красимир Вълев.
Той изтъкна, че в Германия за граждани има 5 милиона и 400 хиляди досиета, от които 4 милиона за Източна Германия, милион и двеста хиляди за Западна и 200 хиляди за други лица. Сигналите от ДС към ЩАЗИ пък са били за около 3 800 души, а от ЩАЗИ към ДС – за 1500. Това е огромна работа, която по думите му се е вършила по-лесно в Германия, където разследването е било за държава, която не съществува вече в правния мир – Източна Германия.
Друг важен факт е непоколебимостта на гражданското общество там да прочете историята. След падането на режима в Германия служителите на ЩАЗИ започват да унищожават документите, тъй като не им позволяват да ги изнесат. В един момент обаче машините за рязане прегряват и те започват да ги късат.
юристът Красимир Вълев представи ПП Обединени земеделци на форума
Дори и това не е попречило на Германия да прочете историята. Унищожените архиви са събрани в над 120 хиляди чувала. Днес съдържанието на един от тях се възстановява от трима експерти в рамките на шест месеца в лаборатория до Берлин, разказа Красимир Вълев, който представи ПП Обединени земеделци на форума. Това, убеден е юристът, се прави, защото обществото не иска тази истина да бъде потулена.
Така трябва да направим и ние, в България – да прочетем досиетата и историята, скрита в архивите на ДС. Защото само ако изречем истината на глас и я направим достояние на нашите съвременници и на бъдещите поколения, тоталитарното безвремие няма да се повтори и България ще бъде занапред правова и демократична държава.
