Тодор Георгиев:
Бюрокрацията в МЗХ не решава проблемите, а ги създава
В Кресненския регион масово фалират дребни фермери, казва животновъдът
Тодор Георгиев:
Визитка
Тодор Георгиев е роден на 25 май 1970 г. в Кресна.
Завършил е Югозападен университет “Неофит Рилски” в Благоевград, специалност “Екология и опазване на околната среда”.
В момента е главен специалист “Контрол и охрана” в национален парк “Пирин”.
Тодор Георгиев се занимава с животновъдство, както и целият му род. Отглежда около 250 животни – смесено стадо каракачански овце и планински дългокосмести кози.
Член е на ПП Обединени земеделци от създаването й. Бил е общински председател на местната земеделска дружба в Кресна.
– Г-н Георгиев, кризата промени ли ситуацията в Кресна, бягат ли хората или намират перспектива, за да останат?
– За жалост не можем да се похвалим. В момента населението на Кресна се стопява. Хората масово емигрират в Гърция, Италия, Испания, особено през летния сезон. Основна причина е липсата на поминък и работа за местното население. Превръщаме се в малък резерват, където хората намират препитание единствено в земеделие и животновъдство. И разчитаме само на субсидиите, макар че много от стопаните са санкционирани. Не виждам как ще се оправят нещата, тъй като по-голямата част от населението е от възрастни хора. Младите бягат в големия град… Проблеми, които са характерни за цяла България.
– Министърът на земеделието каза, че ще бъдат увеличени субсидиите на глава добитък – за овце и за крав.
– Това едва ли нещо ще промени. През годините, особено в нашия район така се случват нещата, благодарение на това министерство, че всички истински животновъди по някакъв начин стоят настрани и не взимат субсидии. Взимат ги отделни ферми, на подставени лица, или организации. Докато местните фермери не са обучени и не са в крак с нормативните изисквания.
– А как може да бъде преодолян този проблем?
– Проблемът, според мен, е много отдавна и се задълбочава. Смятам, че хората трябва да разберат едно – само обединението в браншови организации ги прави силни и не на последно място трябва да имат желание за промяна на тази ситуация.
– А колко животновъди има в Кресна и региона?
– Точната бройка не мога да ви кажа. Имаме сдружение на животновъди и земеделци, в което членуват около 50 души. Това са средни и малки ферми. Истината е, че в последните три – четири години броят на домашните животни в Кресна рязко се увеличи. Това създава реална предпоставка хората да намират препитание в отглеждането на животни.
– Доколкото знам във Франция например и за една крава стопанинът получава субсидия, а в България не е така?
– Точно така е, за съжаление. Освен това нашият район е много труден, с малко обработваема земя, която недостига. Към днешна дата ние, животновъдите, водим борба с институции, борба със земята, за да оцелеем…
– В предварителния ни разговор казахте, че предстои учредяването на асоциация на фермерите. Каква позиция ще отстоявате чрез нея?
– Аз лично участвам в няколко сходни организации на животновъди – Организацията на овцевъдите в Югозападна България, Сдружението на животновъдите и земеделците „Пирин 2009”. Скоро учредихме нова асоциация на местни породи кози. По принцип участвам в сдружения, където смятам, че има смисъл да се обединяваме и заедно да се борим в защита на своите интереси. Предстои, както казахте, да се случи още едно ново обединение, в Сандански, на национално ниво. То ще събере животновъди и земеделски производители. И там за пореден път отиваме с надеждата, че стопаните, които участват в създаването на тази организация, най-накрая ще имат правото на глас и ще могат да отстояват интересите си в Министерството на земеделието.
– А защо има толкова животновъдни асоциации?
– По принцип всяка порода има своя специфика. Аз мога да говоря за опазването на редките породи кози и овце в България и ще кажа, че проблемът е много тежък. Затова правим и това ново сдружение, целта ни е да отстояваме нашите интереси, които са свързани и с ползването на земята.
– Какво искате да кажете на Министерството на земеделието и храните (МЗХ)?
– Основен проблем за нас, животновъдите, с това ведомство е бюрокрацията. Огромна бюрокрация, която не решава проблемите, а ги създава. През последните няколко години съм свидетел как абсолютно необучени кадри в агроведомството решават съдбите на хора. В нашия планински район, където местното население отглежда животни, е необходима компетентна работа на експерти. А не експерти в кавички, който идват и буквално зачеркват субсидиите, които един стопанин трябва да получи за вложения труд. В нашия район нещата са много тежки.
– От думите ви разбирам, че от една страна трябва да се преодолее неумението на хората да кандидатстват по проекти, а от друга да се борите със слабата администрация.
– Подходът на това ведомство е изцяло погрешен и трябва да бъде променен час по-скоро. В момента животновъдите от Пиринския район са третирани буквално като виновни. Според мен трябва да има обучение на фермери, свързано с начина на отглеждане на животни, на обработване на земята, на опазване на околната среда. Само така ще можем да сме в синхрон с изискванията на ЕС.
– А какво се случва сега?
– Показателно е, че към нас се тръгва директно със забрани и наказания.
– По-конкретно?
– Миналата година например имахме събиране в Благоевград на животновъдите от региона. Там ни запознаха с едно от изискванията, а именно – Агенцията по генетика и репродукция на базата на европейски изисквания прехвърля своите дейности в сектора при развъдни дружества. Те се обединяват и работят върху развитието на дадена порода. Оказа се обаче, че за да стане това, ние, фермерите, трябва сами да се обединим и да развъждаме дадена порода. Но към момента тогава това се оказа неизпълнимо, тъй като самата работа е специфична и изисква познания в областта и време. Междувременно стана ясно и това, че има хора, отдавна запознати с тези документи. Те, възползвайки се от нашето незнание и неопитност в конкретния случай, вече се бяха организирали и бяха създали такива организации. А ние, обикновените животновъди, бяхме просто поканени да подпишем заявление за членство, вместо сами да се организираме. Какво да кажа? Това е лош пример, който не трябва да се повтаря. След това се създаде голяма конфронтация между животновъдите.
– Какъв е изводът от този лош пример, както го нарекохте?
– Изводът е, че в сектора се създават проблеми, а не се решават. Смятам, че министерството, контролирайки своите подразделения, трябва да работи ръка за ръка с нас, животновъдите. В момента ние сме две воюващи страни. Това е грешка.
– Миналата зима на среща с председателя на съюза Петя Ставрева фермери от региона на Кресна алармираха, че са пред фалит.
– В нашия район масово фалират дребни фермери. Няма да издържим през зимата. Фуражите и сеното поскъпват неимоверно от ден на ден, спекулацията в сектора расте. Това ще ни създаде проблеми през идната година. Фалитът на фермите сега е свързан с изхранването на животните. Това пък ще доведе до намаляването на броя на животните, които отглеждаме. А много от нас са подписали пет годишни договори по различни схеми…
– Спекулата може ли да бъде пресечена?
– Според мен е твърде късно за това. Процесът е започнал и не е овладян.
– Пак ли агроминистерството не си е свършило работата?
– Не мога да кажа от кое министерство зависи да спре спекулата, а оттам нарастването на цените и фалита на дребните фермери. Виждам обаче, че нещата оттам тръгват.
– Няколко пъти беше повторено от земеделския министър, че фуражите поскъпват в световен мащаб и това ще се отрази на животновъдството, както и на цената не месото.
– Според мен ставащото у нас, в България, не трябва да се оправдава със ситуацията в Европа и в света. Първо трябва да видим проблема локално, в отделните региони, след това в държавата и т.н.
– Да, но светът се глобализира, и цените на световните борси неминуемо ни засягат.
– Лошото е, че подобни новини винаги са в наш ущърб. Защо светът не ни оказва влияние, когато става въпрос за ползи? Като човек, който се занима с животновъдство, не помня година, в която да не сме в криза. Въпреки субсидиите, които получаваме, постоянно има някаква тежка ситуация, някой не си е свършил работата.
Не се работи спокойно и това се отразява както на животните, така и на хората, които ги отглеждат, на семействата им, а оттам и на цялата държава.
– След всичко казано до тук, как според вас земеделските производители могат да припознаят ПП Обединени земеделци като свой политически представител, който да защитава техните интереси?
– Лично за мен земеделските производители трябва да припознават земеделската идея. Нашата организация е създадена от хора на земята, които работят. И неминуемо за мен този момент идва. Времето показва, че случайно създадени политически формации са временно явление. А хората на земята имат нужда от своя партия, която да защитава техните интереси.
– А оптимист ли сте, могат ли Обединени земеделци да привлекат земеделските производители?
– Въпреки тежката ситуация съм оптимист, че нашата партия, Обединени земеделци, ще успее и хората ще признаят, че това е единствената политическа организация в България, която милее за земеделието и за земята.
– Разкажете повече за организацията на Обединени земеделци в Кресна.
– В миналото бяхме много, бяхме организация, която имаше сериозен организационен живот, участвахме активно в изборите, бяхме основна движеща сила в община Кресна. Днес не можем да се похвалим с такива резултати. Положителното обаче е, че в организацията останаха хора – по призвание земеделци, които не са предявявали някакви интереси към постове и облаги, и аз се гордея с това.
