Живка ТАНЧЕВА
Думата кооперация не е изхабена дума или пропаднало дело, както в днешно време за някой хора е такава, напротив, тя винаги е олицетворявала борбата на милиони хора против едрия капитал. В съдържанието и е събрана човешката самопомощ, взаимопомощ и човеколюбие.
Напредъка на един народ зависи от условията, в които е поставен. Още по времето на нашето Възраждане, във Франция Шарл Фурне /1772-1837/ изразява идеята за кооперациите. В книгата си „За домакинско-земеделско сдружение” той излага идеята си за потребително-земеделски дружества, като основа на обществената уредба в бъдеще.
По късно Роберт Оуен /1771-1858/ подема идеята за кооперативно сдружаване в Англия. Херман Шулце-Делич създава първите занаятчийски стокови кооперации и първото заемодатлено (кредитно) дружество / т.нар. Volksbank – народни банки/ в Германия. Той успява да наложи в немското народно събрание да бъде гласуван и първият закон за кооперациите в Германия. През 1890 г. в Германия имало вече 1072 популярни банки.
Кооперациите
Според проучване на Международния кооперативен институт до 1940 г. всички кооперации били обединени в множество съюзи. В целия свят е имало 700 хиляди кооперативни сдружения, които са били бетонната крепост на трудовите хора срещу едрия капитал. Тия кооперации обединявали 159 милиона член-кооператори, което тогава съответствало на 700 милиона население или по тогавашните мащаби – на една трета от населението на земното кълбо.
В Германия е имала силно развито земеделско кооперативно движение – 37 000 кооперации с 3 400 000 член-кооператори. В Италия е имала 6806 земеделски кооперации с 1 363 000 член-кооператори.
Англия е страна на силни кооперации на работниците. Във Франция е имало 1145 потребителски кооперации, 27 518 земеделски с 1 412 000 членове, производителни – 439 и занаятчийски – 554. Всички те обединени в съюзи. Чехословакия е била със 11 583 земеделски кооперации, с близо 2 милиона членове, селски кредитни – с 6 151, градски кредитни – с 944 и потребителски – с 769 члена. Дания е била почти кооперативна държава. Земеделските кооперации са 5 261 с 610 хиляди член-кооператори, млекарски – 1394 с 190 000 членове и потребителски – 1894. В Гърция кооперативното движение било слабо развито.
В България първата кооперация е била създадена на 26 октомври 1890 г. (Димитровден) в с. Мирково – Пирдопска околия, по идея на българския писател, общественик и политик Тодор Г. Влайков и под председателството на Тодор Йончев, с название: „Взаимодавно, спестовно земеделческо дружество – Орало”.
През 1897 г. е била основана кредитна кооперация в с.Червена вода, след това в селата Щръклево, Басарбово, Пиргос, Тръстеник и др. Клонът на земеделската банка в Русе приел идеята за кооперациите и я подкрепил. Малко след това и други клонове в страната също сторили това, както и централата им в София. Земеделското кооперативно движение започнало да расте. По-късно кооперативното движение е навлиза и в други области на живота в България.
Особено развитие кооперативното дело получава по време на самостоятелното земеделско управление на Александър Стамболийски.
Създава се Общ съюз на българските земеделски кооперации (ОСБЗК). Това вече е мощен фактор в нашия икономически живот. През 1939 г. в него са членували 1654 земеделски кредитни кооперации и 39 районни кооперативни съюза. Дяловият капитал възлизал на 10 888 000 лв., оборотът на Съюза е 8 милиона лева, доставките са на стойност 133 579 000 лв., а общата продажба е за 1 093 000 000 лв. Съюзът тогава е продал 27 трактора, вършачки, редосеялки, много плугове, окопвачки и др. на обща стойност 22 млн. лв., минерални масла за 70 млн. лева и други за 37 млн. лв. Събрал е 2 707 000 000 кг. храни на стойност 706 млн. лв.
Изнесъл е плодове и зеленчуци за 58 млн. лв., 32 млн. бр. яйца на стойност 49 млн. лв. и млечни продукти за 18 600 000 лв.
И ето сега равносметката от кооперативното дело :
След 9 септември 1944 г. въпреки сериозната съпротива на Обединената опозиция, оглавена от лидера на БЗНС – Никола Петков, комунистическата власт разруши всичко, което беше създал българския народ и започна насилственото коопериране на земята по руски колхозен образец.
Така е било от панти века. Иде нашественик, унищожава местните икономически и традиционни, битови порядки, като насила налага своя начин на живот. Така стана и у нас.
Хубави или лоши ТКЗС-та у нас вече бяха факт. Хората така или иначе ги приеха. Започна период на трудов подем. И ето краят дойде. Тези, които строиха, градиха и одържавяваха земята изведнъж разбраха, че комунизмът е утопия и трябва да се простят с него. Но приеха девиза „в мътна вода риба се лови”, разграбиха и унищожиха всичко онова, което българският народ близо половин век беше градил. Партията „ръководителка” побърза от своя електорат да направи едър уродлив, капиталистически и олигархически елит.
Ето защо ПП Обединени земеделци, в своята предизборна кампания, трябва да застане твърдо зад идеята за кооперативно движение, за изграждане на обслужващи земеделски кооперации, кредитни земеделски банки и възстановяване на бившия Съюз на българските земеделски кооперации.
