ПП Обединени земеделци се обявиха за спиране на търговете и разследване за изтичане на информация от МЗХ
„Необходима е дългосрочна стратегия за използване на Държавния поземлен фонд, като част от общата стратегия за развитие на земеделието и селските райони в България.” Това се казва в позиция на ПП Обединени земеделци по повод обявените търгове за продажбата на земи с компенсаторни бонове (пълният текст четете на стр. 1). Тя бе представена на пресконференция на 30 август в агенция София прес от председателя на партията Петя Ставрева, от зам.-председателят Георги Каркъмов, зам.-министър на земеделието в правителството на ОДС, и Валя Колева – член на националното ръководство на съюза.
„Рязкото повишаване на цената на компенсаторните бонове и концентрацията им в определени кръгове провокират въпроси, на които Министерството на земеделието и храните трябва да даде отговори”, се каза в документа. Затова от ПП Обединени земеделци питат: Има ли изтичане на информация за предстоящите търгове и кого облагодетелства тя? Както и защо се аргументира като антикризисна мярка продажбата на земи от ДФЗ при условие, че липсва ясна стратегия за използване на Държавния поземлен фонд?
„Българската земя е голямо национално богатство и стратегически ресурс на държавата. Затова и при най-малки съмненията за нагласени търгове, продажбата трябва да бъде преустановена и да започнат проверки от страна на ресорните институции”, каза Петя Ставрева.
От ПП Обединени земеделци настояват да бъдат прекратени обявените търгове в 26 области на страната и компетентните органи да направят разследване за евентуално изтичане на информация от Министерството на земеделието и храните. От партията смятат, че тези търгове обслужват олигархични интереси.
Обединени земеделци са категорични че агроведомството трябва да изработи и представи за обсъждане дългосрочна стратегия за използване на Държавния поземлен фонд, като част от общата стратегия за развитие на земеделието и селските райони в България.
Мотивите за позицията на съюза представи Георги Каркъмов, който е един от авторите на промените в Закона за земеделски земи в правителството на ОДС. Тогава беше въведено обезщетение на земеделските собственици с поименни компенсационни бонове. Тяхната цел беше собствениците да бъдат възмездени за земи, които не могат да им бъдат възстановени реално, посочи Каркъмов. Той припомни, че тогава средна цена от 450 лв. за един декар е определена след проучване на средните цени в другите европейски държави. Вместо да бъдат използвани максимално добре от собствениците обаче, тези бонове бяха съсредоточени в ограничена номенклатура, която ги изкупуваше с различни инвестиционни намерения, в което няма нищо лошо.
„За нас беше странно обаче, че в последните месеци цената на тези бонове нарасна три пъти. Това ни дава основание да се съмняваме, че има предварително изтекла информация от Министерството на земеделието, която е в услуга на приближени до ведомството с цел конкурентоспособност на търговете”, посочи той.
Затова от ПП Обединени земеделци са категорични, че търговете трябва да бъдат спрени, а процедурата да бъде осмислена отново с цел по-голяма прозрачност и участие на повече претенденти за купуване на земи от ДПФ.
Основната цел на земите от ДПФ беше
оземляване на малоимотни и безимотни граждани,
както и решаване на част от проблемите за комасацията на земеделски земи в страната, подчерта Георги Каркъмов. Не на последно място тук са и стратегически цели на държавата за разумно използване на поземления фонд с цел на решаването на икономически, социални и урбанистични проблеми, отбеляза Каркъмов. Земите могат да бъдат използвани както за построяване на магистрали и изграждане на инфраструктура, така и за нуждите на научни изследвания в областта на земеделието. Всичко това може да бъде изпълнено единствено, ако има ясно изразена стратегия за ползването на този фонд, подчерта зам.-председателят на съюза. Конкретният търг според него не е достатъчно аргументиран, няма яснота какво печели държавата. Затова ПП Обединени земеделци настояваме да има дългосрочна стратегия за ползването на земите както от държавния, така и общинския поземлен фонд, каза Каркъмов.
Държавността отстъпва пред икономически интереси на определени групировки, което не е в интерес на българските граждани, подчерта той и припомни опита на други страни в т. нар. поземлено банкиране. Унгария например изкупува доброволно земи от пенсионери, срещу което им гарантира повишаване на пенсиите.
В контекста на настоящите търгове от земеделската партия изразиха съмнение, че държавата ще спечели от тях, както и от това, че на тезгяха е сложена малоценна и неизползвана земя.
Необходим е национален консенсус по приоритети в земеделието, защото проблемите на земеделските производители нямат цвят и тяхното решаване не трябва да зависи от политическата конюнктура на деня, заяви от своя страна председателят на съюза Петя Ставрева. Тя каза, че
много български производители са оставени на произвола
и са изправени пред непосилната задача да се справят сами с проблемите си и да оцеляват в условия на хаотична политика и временни решения.
Сред големите проблеми Ставрева посочи – грешките при очертаването на земеделските земи, санкционирането на производителите, прекалената бюрокрация и грешките в администрацията на Разплащателната агенция и структурите й по места. Честите промени в нормативната база също объркват производителите, добави тя.
Председателят на Обединени земеделци отбеляза, че непрекъснато расте броят на заведените дела срещу ДФЗ „Земеделие” заради забавяне, орязване или неизплащане на субсидии. Все повече български фермери търсят помощ от Брюксел, констатираме срив на доверието в администрацията на агроведомството, каза Ставрева.
„Управляващите се хвалят, че са изсипали милиарди в земеделието, но въпросът е къде отиват тези пари, попита тя. Другите горещи въпроси са -какъв процент от земеделските производители у нас са реализирали проект по програмата за развитие на селските райони? Защо всяка година намалява броят на регистрираните земеделски производители, които имат достъп до подпомагане от еврофондовете?
Отговорите на тези въпроси очертават трудната ситуация в агросектора на България, в който дребните производители са на ръба на фалита, заявиха от Обединени земеделци.
Затова е важно България аргументирано да защити в Брюксел приоритети, които са съобразени с интересите и възможностите на българските фермери. Да не се окаже утре, че нашите производители ще работят в условия на ОСП, съобразени с нуждите на фермерите в други европейски държави, апелира Ставрева.
От Обединени земеделци алармираха, че успешното развитие на земеделието в ЕС, в това число и в България, налага не намаление, а преструктуриране на разходите – директни плащания и политики за развитие на селските райони. Също и замяна на неефективните мерки с нови, съобразени с нуждите на производителите, както и по-малко бюрокрация и улеснен път на парите от Брюксел до фермерите и селата в ЕС.
Необходими са и повече средства за биопроизводствата, младите фермери и необлагодателстваните райони, заявиха от съюза.
Валя Колева коментира
нерешените проблеми с арендните отношения,
предизвикани от пропуски в нормативната уредба, които касаят както ползвателите, така и собствениците на земеделски земи.
Ако собственик на земеделска земя е сключил договор за аренда, но по някаква причина собствеността на земята е променена и съответно новият собственик също сключва договор за аренда, това не се отразява в регистрите. Тоест, оказва се, че никъде по веригата имотът не се проверява. Това трябва да става в Агенцията по вписванията, но не се прави, отбеляза Колева. В резултат в някои случаи става така, че
един имот е с 3 или 4 договора за аренда за различен период от време
Друг съществен въпрос е, че може да се сключи безсрочен договор за аренда. А това означава, че няма начин той да бъде развален без желание от двете страни.
Не може да не бъдат защитени правата на собствениците на земеделски земи, които, отдавайки ги за ползване, да не могат да прекратят договора, посочи Колева.
Тя апелира още, че всяка промяна, касаеща даден имот, достига до Общинските служби по земеделие. Те обаче я отразяват, само ако новият собственик го поиска. Това от своя страна е пречка за възможността ползвателят да заяви даден имот за комасация и да го обработва.
НЗЗ ХХІ век
