“Защо е този път, щом не води към храма?”

Законопроектът за детето възражда срамните табута на комунизма

 

Татяна АТАНАСОВА

“Защо е този път, щом не води към храма?” Това е незабравимата финална реплика във филма „Покаяние” (1984 година) на грузинския режисьор Тенгиз Абуладзе. Лентата, която преди 28 години се оказа предвестник на промените в Източния блок, днес отново е с актуален прочит по българските географски ширини.

Тази тъжна констатация е предупреждение, че демокрацията е завоевание на обществото ни, което трябва да пазим и да отстояваме. И неразделна част от същата тази демокрация е свободата на вероизповеданията и защитата на религиозните права, записани в чл.6, и чл. 13 на българската Конституция.

Припомням това, защото преди повече от 20 години у нас храмовете бяха забранена територия за българските граждани. Вярвахме, че с промените сме изтрили срамните табута, които безпогрешно характеризираха   уродливостта на комунистическата система.

Оказва се обаче, че въпросът за пътя и храма е като лайтмотив за законотворческата дейност, в случая – на социалното министерство. Явно е също, че подопечното ведомствдо на Тотю Младенов е неспособно да напише зоконопроект за детето, който да не роди скандал и да не предизвика обществено напрежение.

Краят на миналата и началото на тази седмица са белязани  от

 

остро недоволство срещу проектозакона за детето,

 

подготвян от социолното министерство. Този път срещу скандалните, меко казано, текстове, се обявиха заедно синдикатите и Българската православна църква.

В проекта е предвидена глоба до 5000 лева за родители, които водят децата си на църква, на политически митинги и събрания и на синдикални протести . “Всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности”, е посочено в законопроекта.

“Това означава, че всеки, който иска да си кръсти детето в църква, попада под ударите на тези текстове“, заявиха от Синода миналата седмица.

В проектозакона за закрила на детето трябва да се уточни срещу какъв точно тип религиозни дейности детето има право на закрила, каза  богословът Десислава Панайотова-Пулиева, цитирана от Фокус. Формулировката в проектозакона е много обща и неизбежно включва всички дейности – молитвени, просветителски, културни, които развива Българската православна църква в работата с деца, каза тя.

Потенциално, ако попаднем на държавен служител, който чете закона по този начин, и прехвърля тълкуванието на този член и върху Българската православна църква, а не само върху сектите, както твърдят създателите на закона, то тогава ще се стигне до

 

дискриминация спрямо религиозния живот

 

на българските родители и техните деца, коментира Панайотова.

Преди комунизма у нас бабите и дядовците на днешните родители се пеели като ученици в църковните хорове. Вместо това сега да бъде възродено, има вероятност децата да останат пред портите на храма, и некръстени дори…

След църквата и от КТ «Подкрепа» остро разкритикуваха проектозакона. Според синдиката той ще задълбочи бездуховността, арогантността и липсата на гражданско образование при възпитанието на българските деца.

„Третирането на синдикатите и църквата като нещо опасно и дистанцирането от тях е терор срещу нуждите на детето да се превърне в равностоен гражданин на Европа. Вероятно законотворците не са анализирали, че синдикатите учат хората на граждански права и позиции, а църквата въвежда християнските добродетели, жизнено важни за утвърждаване на истински духовни ценности в детския мироглед”, се посочва в позиция на синдикалистите, изпратена до медиите.

„Вероятно законотворците се надяват българските родители – без да въвличат своите деца в религиозни и синдикални дейности, да успеят да изградят силни личности с позитивна вяра и граждански отговорности, но никъде в света родителите не са се справяли сами”, се казва още в изявлението.

От синдиката подчертават, че в този законопроект не е отбелязано, че за възпитанието на детето и ученика е необходима „държавна цензура” в културния и обществен живот. Защото

 

„лошите примери”,

 

видени в порнографски канали, в изпълнения на фолк „звезди”, в поведение на „невъзпитани” политици и неосъдени престъпници възпитават негативно и са в дисонанс с говореното в училище.

Никъде в законопроекта нямало текст, който въвежда цензура към лошите примери на обществото, за да запази крехкия детски мироглед.

„Досега българското общество далече не помагаше за възпитанието на децата с визуализиране на чутото в училище и децата виждаха как не се спазват правила и закони и как изключението е правило. Сега с текстовете в проектозакона за детето със забрани към синдикати и църква се гарантира изграждането на деца без християнска вяра и без гражданска позиция”, пишат още в позицията си синдикалистите.

Според тях в проектозакона

 

задълженията на родителите

 

се свеждат предимно да отглеждат физически децата си, „да изпълняват” техните желания и нито дума за това да ориентират децата си религиозно, да ги възпитават в дух на толерантност, да бъдат партньори на учителите при тяхното духовно изграждане.

Синдикат „Образование” към КТ „Подкрепа” ще предложи на социалното министерство да оттегли този законопроект и преосмисли концепцията на закона в интерес на българските деца.

За сравнение, проектът за закон за детето в началото на годината влезе в аналите на парламента с други стряскащи текстове.  Както НЗЗ ХХІ век писа тогава, депутатите от Синята коалиция алармираха, че проектозаконът за детето “застрашава и нарушава правата на родителите и излага децата на опасни за тяхното развитие практики”. От десницата заявиха, че той противоречи и на Конституцията, където в чл. 47. е посочено, че “отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата”.

„Този законопроект ни връща във времето на Троцки, който е казал, че по времето на социализма ролята на семейството ще отпадне и грижата за децата ще бъде поета от държавата. Той е рестриктивен спрямо родителите, защото възстановява практиката на анонимните доноси” категоричен е депутатът Ваньо Шарков.

Тогава основната критика на различни инициативни родителски комитети бе, че законът “на практика предвижда национализация на децата у нас”.

През юни на дебат в Червената къща бе заявено още, че законопроектът няма да влезе в парламента до края на мандата на това правителство. По думите на Валентина Симеонова – един от авторите на закона и представител на социалното министерство, дискусията продължавала, тъй като вносителите искали да са наясно кои са спорните моменти и да ги изчистят, за да се получи консенсус.

Няколко месеца по-късно обаче отново нищо добро не се е случило. Напротив,

 

пак стигаме до времето на социализма,

 

което предизвиква несимпатични асоциации у българите, когато става дума за вяра и свобода.

Днешният остър обществен дебат е само още едно доказателство, че експертите в “работилницата” за закони на ГЕРБ могат смело сами да си пишат “Слаб 2” за законопроекта, който са изработили.

Иска ми се да вярвам, че законопроектът за детето и спорните текстове в него няма да имат съдбата на Закона за горите, чиито лобистки промени отпаднаха едва след гражданските протести на Орлов мост и “последната дума” на премиера. Ако пак се стигне дотам, не ни остава друго освен да направим препратка към поговорката: “Лошата работа – срам за майстора”.