Анастасия Димитрова-Мозер: Законът трябва да бъде “твърдата ръка”

В една демократична държава винаги има алтернатива,

казва почетният председател на ПП Обединени земеделци

–           Добре дошли отново в България, г-жо Мозер. Каква е равносметката ви за организацията година след конгреса на ПП Обединени земеделци?

– Организацията продължава да води политиката, която е водила и преди –  на консолидация и на обективно отношение към събитията. Най-хубавото е, че въпреки всичките проблеми, нападки и опити за дестабилизация Обединени земеделци съществуват и ще продължат да съществуват, защото България има нужда от една почтена, работеща организация. И това, независимо от факта, че ни се налага едно много сериозно информационно затъмнение, но и това ще се преодолее…

– Справя ли се според вас новото ръководство на съюза с политическите предизвикателства? 

– Определено се справя. Смятам, че Петя Ставрева много добре ръководи организацията – непрекъснато е във връзка с членовете в различните региони на страната. Тя пътува много и се среща с хората по места, което е  важно. Освен това с нейния опит в Европейския парламент Петя Ставрева е много полезна на Обединени земеделци. И аз се надявам, че това ще продължи и занапред.

– През този месец се навършиха три години от управлението на ГЕРБ, което получи острите критики на опозицията заради отказа от реформи. Какво е първото ви впечатление от България сега?

– Опозицията е абсолютно необходима в едно демократично управление и винаги трябва да е конструктивна в своите позиции.  Но това, че реформите не вървят както трябва е нещо, от което страда  България. Впечатлението ми е, че тук хората живеят доста бедно. Финансовата стабилност, с която се хвали това управление, е съчетана с най-ниския стандарт на живот в Общността. Пенсиите и заплатите  са най-ниските в ЕС, а цените са европейски. Много тъжно положение, което не би трябвало да бъде  20 години след старта на реформите. В България обаче имаме обичая да започваме все отначало и да стигаме някъде до под кривата круша, особено напоследък. На това трябва да се сложи край. Да се надяваме, че в бъдеще реформите наистина ще се провеждат – не само на книга, но и на дела.

– Дано, защото отново имаме критичен доклад от Брюксел, според който България не се справя с организираната престъпност и има пропуски в съдебната система. От друга страна управляващите едва ли не се надяват ЕС да вдигне мониторинга от страната ни. Как ще коментирате?

– Не може да се надяваме, че те (б. р. управляващите ) ще имат друга позиция, защото винаги твърдят, че вършат всичко, което е необходимо.

Искам да вярвам, че наблюдението над страната ни ще продължи, защото е още рано то да бъде прекратено. Жалко е обаче, защото престъпниците от миналото сега са на позиции в икономическата власт и за край на организираната престъпност едва ли може да се говори. Както разбрах, законопроектът за лустрацията, внесен от СДС,  е бил отхвърлен и в трите ресорни комисии в парламента. Това значи, че отговорност на престъпниците от миналото няма да се търси. А миналото пречи на настоящето и опорочава бъдещето, затова не може и не трябва да остане непрочетено. Твърдата ръка трябва да бъде законът, а не диктатурата.

– А как оценявате обществено-политическата ситуация в страната?

– Като не особено добра. Не виждам хората да са много доволни от икономическото положение. Така че не мога да дам висока оценка на обществено-политическата ситуация в страната.

В България няма средна класа. Има много богати, които си позволяват всичко. Другите, струва ми се, каквото препечелват го харчат, защото няма в какво да инвестират. Нали, за да си вложиш парите, трябва да имаш надеждата, че ще получиш  добри дивиденти. Засега това тук не е така, което не е добре за България.

– Перманентната криза, в която живеем, според вас в каква степен ще се отрази на резултатите от изборите за парламент догодина?

– Още е рано да се каже. Но хората сякаш не искат да мислят и им се струва, че алтернатива няма. Алтернатива в една демократична държава винаги има. Дали я търсиш и дали я намираш там, където трябва, е друг въпрос. Струва ми се, че отново има лъжедемократи, които се появяват на българската политическа сцена… Но тези, които вярват на лъжи, остават излъгани.

– Състоянието вдясно е твърде динамично  – СДС вече е с нов лидер – кметът на Карлово Емил Кабаиванов, след като Мартин Димитров подаде оставка заради отхвърлената коалиция с ДСБ за следващите избори.                                                                                                                     

Как ще коментирате тази ситуация от позицията на вашия политически опит и означават ли тези събития, че десницата е изправена пред неразрешими дилеми?

– Няма неразрешими дилеми. Всичко, което зависи от хората, може да се направи при добро желание. Без намесата обаче на управляващите, които явно се бъркат в политическия живот на всички партии, включително и на нашата, и определено на СДС. Защото имам чувството, че премиерът иска в България да остане само една партия, което няма да стане. Той трябва да разбере, че сме необратима демокрация, което е много важно, както и че собствеността си има нови собственици. Мисленето на някои хора обаче все още не се е променило и те не искат да си дадат сметка за тези неща. Поздравявам избора на Емил Кабаиванов, когото не познавам. Беше почтено от страна на Мартин Димитров да подаде оставка, което той и направи, защото неговото виждане не беше прието от СДС. В такава ситуация е нормално да се оттеглиш, тъй като да се работи е много трудно. Била съм изправяна пред подобни ситуации и много добре го разбирам.

Положението в СДС е много критично и вероятно и там ще протекат процеси, които няма да бъдат лесни. Надявам се обаче, че партиите в център-дясното пространство ще се заздравят и ще се консолидират. Моето желание е да ги видя всички заедно, защото моментът е много труден. Колкото повече се разделят, толкова по-малки са шансовете тази част на обществото да бъде представена в следващия парламент. И много хора точно това ми казват –  ако в следващия парламент няма СДС, няма ДСБ и няма Обединени земеделци, демокрацията в България наистина ще бъде в опасност.

– Какво според вас най-много пречи на десницата за постигане на разбирателство? Казват, че и авторитарни методи също пречат…

– Да, има нещо такова, защото и ние сме я яли тази попара. И тук е     голямата отговорност на ръководителите на тези партии и организации – да намерят разумния компромис, за който се говори и в ЕС. Там казват, че политика се прави с разумни, а не с безпринципни компромиси. Постигането им е задължение на лидерите на център-десните сили, защото ако тази политическа част от обществото отпадне, тогава България ще се върне много назад.

– Г-жо Мозер, в тази връзка, каква е перспективата за център-десните сили у нас? Появяват се и нови партии, например тази на Меглена Кунева, които също имат апетити към десните избиратели.

– Пак ще кажа, че който вярва на лъжи ще остане излъган. Хората не бива да си затварят очите пред фактите и да мислят, че това, което виждат не е така и да си правят някакви илюзии. В политиката не може да се работи с илюзии. Работи се с факти и документи. Хора, които са били част от неудачните правителства на миналото, както и от комунистическа България преди 1989 г., трябва ясно да бъдат посочени и лъжите да бъдат разобличени.

Нямам големи надежди, че това ще стане, защото хората се лъжат, че има нещо ново. А ново няма, тъй като всичко вече е казано.  И лозунгите за нов морал, за нови партии, за нов подход не бива да заблуждават хората. Иначе колкото повече се правим, че не виждаме, толкова по-лесно ще ни водят за носа.

– В тази ситуация къде според вас е мястото на ПП Обединени земеделци и какво трябва да се направи, за да не бъдат разочаровани хората, а напротив – да бъдат мобилизирани?

– ПП Обединени земеделци трябва да остане на своите принципни позиции и да търси съюзници и консолидация с партии и организации, които също са верни на своите принципи, а да не са конюнктурни и  търсят само подкрепата на правителството. Ако са съгласни с управляващите, нека го заявят открито. Ако пък имат критики, нека работят така, че тези критики да станат тяхна платформа и да поведат разочарованите. Хора са ми се оплаквали и когато съм ги питала в коя земеделска дружба членуват, те ми отговарят – никъде. Е, така не става. Само ако членуваш някъде, работиш и даваш своя принос, тогава имаш право и да критикуваш, и да даваш съвети.

ПП Обединени земеделци могат да мобилизират хората само с идеите и с позициите си, с разумното си отношение към проблемите. Защото само големите критики също не помагат. Не е достатъчно само да критикуваш, а трябва да кажеш какво предлагаш. Най-често обаче се стига само до критиката, а така не може да се върви напред.

– Г-жо Мозер, в последно време отново има опити за притопляне на темата за земеделското обединение. ПП Обединени земеделци заяви категорично в декларация своята позиция за неучастие в подобно псевдообединение. Как ще коментирате това, че хора, които са разцепили организацията, днес пак говорят за събиране?

– Какво да коментирам, вие го казахте – тези, които разцепиха организацията, сега говорят за обединение. Освен това през годините ние сме направили такива огромни усилия за консолидация на земеделските сили – говорили са, обещавали са ни, подписвали сме разни споразумения, на които другите обаче не останаха верни.

Сега ние сме членове на Обединени земеделци и искаме да видим по-голяма консолидация на тази организация, тъй като много хора са разочаровани от всичките тези псевдоземеделски организации.

Щом искат, нека се обединяват. Ние вършим нашата работа и се стремим да консолидираме хората, които искат да работят за земеделската идея. За тази идея, определено има място в България, тъй като тя не е компрометирана, въпреки че се тиражира колко много БЗНС-та има. Тук пак бих попитала: кажете ми кои са техните ръководители? Познават се по име някои и то, защото сме били заедно, а не защото отделно са направили нещо особено.

Освен това, ние не можем да се обединяваме с хора, които тръгнаха на съюз с БСП, с Георги Първанов. Не можем да се обединяваме и с хора, които сега правят проруски партии и искат да вървят заедно с Путин. Познаването на нашата история ни предупреждава, че подобни съюзи са нетрайни и са в ущърб на Земеделския съюз и на неговата истинска същност. Затова пак ще кажа, че съм доволна от пътя, който е поела нашата организация Обединени земеделци и искам да вярвам, че тя ще продължи по този път.

Интервю на

Татяна АТАНАСОВА

Снимка

Елисавета РАДЕВА