„Когато Господ реши да накаже някого, най –напред му взима акъла.”
Народна мъдрост
Силвена СТАНИЛОВА
Шега с историята или историческа шегичка
Доживяхме нов култ към личността!
„Понеже е министър-председател, в това си качество Бойко Борисов е историческа личност”, заяви тази седмица министърът на образованието Сергей Игнатов.Той гордо добави, че „именно това е причината единайстокласниците от тази есен да изучават ролята и мястото на Бойко Борисов в историята”(?) Не! Това не е шега. За жалост е истина и заедно с него децата ще учат уроци за „велики личности”, като Росен Плевнелиев и Сергей Станишев например.
Ако това го беше изтърсила видинската фризьорка и правистка по хазарта Нина Чилова, министър на културата от кабинета на Сакскобургготски, нямаше да се чуди целокупният български народ какво става с образованието. Чилова беше пословична с ниската си култура. Нейни са изцепките, че изключителният художник Златю Бояджиев е любимият й композитор и че пиесата на Александър Островски „И най-мъдрият си е малко прост“, е от Оскар Уайлд.
Едва ли обаче някой е допускал, че сериозен учен и историк-египтолог, като министър Игнатов (също от Видин), би се втурнал да говори кой е историческа личност и кой не е, кой трябва да влезе в учебника по история и кой – не. Според Игнатов учебниците не били осъвременявани от 2001 година и ако това не бъде направено сега, то учениците нямало да знаят, кои са действащите ръководители на държавата.
Според учените, в историята има златно правило – тя започва да анализира събития и проблеми 30, дори 50 години след като те са се случили. Освен това, историята не се занимава с факти, а с анализи. Тя не е справочник или енциклопедия като Уикипедия. История на гръцки означава „проучване, познание, придобито чрез изследване“. Тя е систематичен разказ, излагащ и анализиращ поредица от събития от миналото, като се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят. Кой и какъв анализ се е наел да прави на действащото в момента недоразумение, наречено „управление на ГЕРБ”, е въпрос без отговор.
Лошото е, че никой не си дава сметка, че Борисов е на служба, че той е просто държавен служител. Думата министър е латинска, идва от ministerium – служба, длъжност. В Древния Рим министрите, за разлика от магистратите, са били слуги на народа, сиреч на суверена на държавата. За какви личности и за каква история сътворена от тях става въпрос, в случая с учебника за XI клас? Според директора на издателство „Просвета” Никола Кицевски в новия учебник за управлението на ГЕРБ щяло да има само 30 реда от общо 430-те страници в учебника. Добре, но знанията на учениците не се измерват в брой редове и страници. Те трябва да имат фундаментални познания по история, защото това е част от родолюбието. Човек трябва да познава историята си, да стъпи здраво върху миналото, за да строи настоящето и бъдещето си. Това са доказани истини.
Как ще се мъдрят в един учебник истинските исторически личности Раковски и Левски до Станишев и Виденов? Каква историческа оценка и какъв анализ могат да се направят в момента за управлението на Бойко Борисов като министър-председател, като вече 89 години такива не са направени за най-големия реформатор и републиканец, министър-председателят Александър Стамболийски? Днешните деца не знаят, че земеделският кабинет на Стамболийски прави най-радикалните реформи – в образованието, пенсионното дело, здравеопазването, земеделието и правосъдието. За три години земеделското управление успява да изведе България от следвоенната икономическа криза.
Само една от реформите на Стамболийски да беше провел през последните три години кабинетът на Борисов, България щеше малко да се отлепи от дъното на икономическото блато, в което е затънала.
В новата ни история има личности – земеделски водачи като Стамболийски, като д-р Г. М. Димитров и Никола Петков, за които не се пише. За Стамболийски имаше само страница и половина в досегашния учебник по история за X клас. За д-р Г. М. Димитров, основал българска рота в НАТО и запазил стол за България в Обществото на европейските народи няма дори ред в учебниците, въпреки че от време на време го споменават по електронните медии, във връзка с влизането ни в НАТО и членството ни в Европейския съюз.
А името на водача на Обединената опозиция Никола Д. Петков, възпитаник на Сорбоната, не се споменава никъде и по никакъв повод. Това са истински личности, творили историята ни!
Точно те вече трябва да бъдат в учебниците, а съвременните ни управници е редно да почакат поне 30 години и ако са заслужили, нека да ги изучават в училище. Другото ме кара да се питам – това шега с българската история ли е или историческа шегичка?
Паисийе, Паисийе, май станахме за резил по случай 250-годишнината от написването на твоята книжица „История славянобългарска”…
