Международна конференция – 50 години Обща селскостопанска политика
„Днес ние отправяме поглед към утрешния ден на Общата селскостопанска политика (ОСП) и всички очакваме тя да бъде по-справедлива, по-ефективна и европейските средства чрез ОСП да стигат до все повече европейски граждани. Всички трябва да си дадат сметка, че от промените зависят съдбите и поминъка на милиони хора от общността, като производители и потребители на селскостопански продукти”, заяви Петя Ставрева – председател на ПП Обединени земеделци, депутат в Европейския парламент през периода 2007-2009 г. и бивш член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, пред участниците в международната конференция „ОСП – минало и бъдеще” и по повод 50-та годишнина от учредяването й.
Международната конференция „ОСП: минало и бъдеще” бе организира в рамките на кампанията „ОСП: Завръщане в бъдещето” по проект, финансиран от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” на Европейската комисия и със сътрудничеството на Информационното бюро на Европейския парламент в България, под патронажа на д-р Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните.
В конференцията участваха представители на българската, естонската, португалската и малтийската селскостопански общности: институции, браншови, граждански и неправителствени организации в сектора на земеделието, животновъдството и преработвателната промишленост.
Форумът се проведе на 26 и 27 юли в хотел „Шератон” в София.
При откриването на пленарната сесия за промените в ОСП и качеството на храните Петя Ставревя заяви: „Дискусията се провежда в един изключително важен момент – заключителният етап, в който трябва да се обобщят предложенията на всичките 27 страни-членки на Европейския съюз, касаещи реформата в Общата селскостопанска политика.” Ставрева подчерта, че от голямо значение е участието във форума на представители от различни национални институции, неправителствени организации и експерти от Португалия, Малта, Естония и България, които дискутират и представят своите гледни точки по проблемите на земеделието и които трябва да доведат до конкретни предложени в бъдещата ОСП.
На конференцията бяха пуснати и видеообръщения от министър Мирослав Найденов, министър на земеделието и храните и евродепутатът Мария Неделчева.
„Общата селскостопанска политика е една от най-силните на ЕС, защото тя дава отражението не само върху земеделската общност, но и влияе върху всички граждани на европейския съюз”, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Светлана Боянова при откриването на международна конференция. Тя подчерта, че българската позиция е за силна политика, но и за нейното добро финансиране, защото освен, че дава храна, тя осигурява заетост и пази околната среда. Зам.-министър Боянова обърна внимание на необходимостта от гъвкавост при
изискването за задължителен зелен компонент
на бъдещата ОСП, като се отчитат спецификите на всяка страна-членка. Въвеждането на подобно директно плащане изисква да бъде осъществено по начин, който да допринесе за оптимални екологични ползи, без да застрашава жизнеспособността на сектора. Според нея, „прилагането на „зелен” елемент има логична обосновка, но предложеният дял от 30% по първия стълб и 25% по втория е прекалено висок и трябва да се даде повече гъвкавост при определяне на дела му. Г-жа Боянова обясни, че така ще се постигне по-ефективно насочване на помощта и изразходване на средства.
„Очакваме един от основните резултати на реформата да бъде справедливото третиране на всички фермери на територията на целия Европейски съюз, независимо в коя държава се намират”, поясни Боянова.
Михаил Думитру, директoр на дирекция „Програми за развитие на селските райони”, Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони” на ЕК, подчерта, че се дебатира възможността ОСП да бъде опростена. „Стремежът ни е през идния период, правилата да бъдат опростени, както и системата за разпределяне на помощите, а и самият достъп до средствата”, заяви той. „Ние сме по средата на много динамичен процес на преговори за
опит за реформиране на една от най-старите политики
в Европейския съюз. „Времето ни притиска, тъй като много скоро трябва да разясним новите положения в ОСП, както на земеделските стопани, така и на националните администрации, какво се очаква в бъдеще.”, каза в заключение Димитриу.
Виолета Станичич, ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент, обяви, че дебатът по отношение на ОСП и нейното бъдеще, ще продължи активно и на 14.09.2012 г. в София, с участието на българските евродепутат, които ще представят последните новости по хода на дебата за 7-те проекторегламента, които се обсъждат в комисията по земеделие в ЕС и как отделните страни защитават своите интереси по отношение на ОСП. Станчич се спря обстойно на програмата за обучение на млади фермери и на проведения конкурс за есе на тема „Реформите в Общата селскостопанска политика на ЕС”, което се е провело в две категории – за ученици и студенти. Тя обяви, че победителите ще получат възможност да посетят Европейския парламент в Страсбург и да се срещнат с евродепутати и да обсъдят идеите си с тях. Роксана Асенова, ученичка от Професионалната гимназия по икономика в Перник и Албена Костова, студентка от Софийски университет „Св. Климент Охридски”, са големите победители в конкурса на Информационното бюро на ЕП в България.
Посланикът на Естония в България, Н. Пр. Томас Кук се спря на прилагането на ОСП в прибалтийската държава и развитието на животновъдството, зърно- и зеленчукопроизводството и опитът, който са придобили през годините.
Първият панел беше на експертите, ръководен от Снежана Благова, като представител на Министерство на земеделието и храните. Със схеми и таблици участниците в панела представиха развитието на отделните земеделски сектори в Португалия, Малта, Естония и България. Те направиха анализ на усвояването на европейските средства в съответните страни по години и на реализирането на тематичните подпрограми на действащата ОСП. Интерес представляваха и позициите на държавите, участващи в проекта, по отношение на визията им за ОСП.
Яанус Хейнсар, представител на Министерство на земеделието на Естония заяви, че страната вижда като голям проблем на ОСП
различията в размера на директните плащания
между държавите-членки, уточнявайки, че разликите достигат до 5 пъти. Основната позиция на правителството му е повишаване на директните плащания, които постъпват в Естония, така, че те да достигнат до 90% от средния размер за Европа. Той акцентира и върху факта, че поради климатичните особености на страната му, фермерите през зимата са заети в горското стопанство, като паралелна дейност.
Мария Агуас, представител на Министерството на земеделието, морето, околната среда и териториалното планиране на Португалия сподели, че ОСП е изключително важен инструмент за развитието на селското стопанство. Благодарение на него в страната й са създадени условия за спазване на всички, наложени от Европейския съюз регулации и за
внедряването на добри практики
както в областта на земеделието, така и в областта на рибарството и горското стопанство. По отношение на хранителната промишленост, г-жа Агуас отбеляза, че благодарение на ОСП и независимо от икономическите затруднения в момента, този сектор продължава да се развива доста успешно и да бележи ръст.
Мариса Мармара, оторизирана от Министерство на ресурсите и селските райони на Малта, представи позицията на страната по отношение на реформата на ОСП. Когато става въпрос за директните плащания по първи стълб, техният размер в сравнение с други европейски държави е прекалено нисък, отбеляза г-жа Мармара. Тяхната страна ще настоява за по-голяма гъвкавост и възможности за маневриране в двата отделни стълба, така че да може да се постигне по-голяма равнопоставеност между държавите-членки. Сред предизвикателствата пред Малта е как
младите хора да бъдат привлечени към фермерството
и как да се подсигури възможност за по-мащабни дейности при наличие на специфичен проблем, какъвто е силната фрагментация на земеделските площи в страната. Според малтийците добър вариант би бил разрешаване прехвърлянето на определен размер от средствата от Първи към Втори стълб на ОСП, с цел да се предвиди възможност за допълнителни стимули за младите фермери, особено в рамките на първите пет години от тяхната икономическа дейност.
Вторият панел на форума беше на браншовите организации в селското стопанство и поддържането на производствения капацитет на местните общности, както и ролята на науката в развитието на аграрния сектор. Ръководител на сесията беше проф. Димитър Греков, ректор на Аграрния университет в Пловдив. В своето обръщение към участниците в сесията той заяви, че земеделието и политиката вървят ръка за ръка, но е важно към тях да се включи и образованието, което в съвременния свят, с въвеждането на новите технологии, придобива все по-голямо значение.
Участниците от гостуващите страни и България представиха, как в реална обстановка се прилага Общата селскостопанска политика в отделните страни и какви трудности срещат браншовите организации при прилагането на регламентите в отделните сектори на земеделието.
От името на Националната асоциацията на зърнопроизводителите в България (НАЗ) презентация на сектора направи Наталия Тодорова, изпълнителен директор на асоциацията. Тя представи позицията на НАЗ по отношение на ОСП и се спря на новите законодателни предложения за периода 2014-2020 г. НАЗ включва над 2000 земеделски производители, обработващи площи над 7 млн. декара. Според НАЗ действащата в момента ОСП води дискриминационна политика и изкривява общия свободен европейски пазар, тъй като неравностойно подпомага фермерите в различните европейски държави. Това според НАЗ води до снижаване на конкурентоспособността на българските производители, защото в сравнение с производителите от другите страни-членки на ЕС, българското подпомагане като средства е доста по-ниско. Не се взема предвид, че цените на суровините са еднакви за всички в общността. Засега България запазва все още предимството си по отношение на цените на земята и на работната ръка, но тази тенденция се снижава, тъй като се наблюдава тенденция на повишаване на цените на тези два ресурса. От НАЗ са против новите законодателни предложения, тъй като
българските фермери отново ще бъдат ощетени
Това ще доведе до изоставане в нивата на плащанията и изравняването на отпусканите средства, а и до забавяне развитието на българското земеделие. От НАЗ са категорични, че целта на промените в законодателството трябва да е запазването на конкурентоспособността и оцеляването на отрасъла. Тодорова са спря на проблемите, които възникват при директните плащания, които са крайно недостатъчни и какъв процент от доходите на фермерите представляват те, като цитира, че през 2007-2008 г. те са били 25% , а с прилагането на директните плащания през 2012 г. този процент спада на 15 на сто, като продължава да се снижава. Това е така, защото успоредно с директните плащания се повишават значително разходите в производствения процес. Въпреки това
директните плащания са ключов фактор
при оцеляването на българския земеделски производител. Тодорова се спря и на модернизацията на селското стопанство, където България изостава значително. Освен това за референтна година на досегашните нива на подпомагане е взета 2002 г., когато българското земеделие не беше в добро състояние и страната не беше доказала пред ЕС за този период добри нива в земеделието. Това е причината за по-ниските нива на подпомагане, но то ще се отрази и през 2016 г., когато страната трябва да постигне своите 100% (на стара база), което означава подпомагане с 23 евро на дека. От НАЗ са категорични, че приемането на 2011 г. за референтна за следващия програмен период ще доведе до отдръпването на младите хора до 35-годишна възраст от земеделието, които в момента са едва 6 %. Друг проблем според НАЗ е, че каквито и обработваеми площи да заявим през 2014 г., то те ще останат като константна величина за подпомагане, а у нас все още не е разгърнат целият потенциал на обработваемите площи. От НАЗ са
против въвеждането на референтни години
тъй като те ощетяват фермерите и трябва да се използват други форми и инструменти за контрол и избягване на злоупотребите със средства в сектора.
Представителите на Португалия, Малта и Естония единодушно застъпиха становището, че отпусканите средства по Втория стълб от ОСП за подпомагане развитието на селските райони са много по големи, за разлика от тези, отпускани по Първия стълб на ОСП, касаещи директните плащания.
Третият панел бе да дейността на гражданските и неправителствените организации. Негов модератор бе Мъгърдич Хулиян от Европейския институт. Основните теми бяха прилагането на ОСП и развитието на земеделските стопанства и ролята на неправителствените организации при прилагането на ОСП. Естония представи неправителственото селско движение „Кодукант”, представителят на Португалия се спря обстойно на прилагането на националната мрежа „ЛИДЕР” в неговата страна и на предимствата на подхода за развитието на селските райони, където са реализирани над 400 проекта по тази програма. Малта представи дейността на фондация „Гал КСЛОК” и тясното й сътрудничество с местните общности за изграждането на по-добра среда, като паркове, спортни съоръжения и др. в малките населени места.
В момента в България стартира информационна кампания по подхода „ЛИДЕР” в Лясковец. Ще бъде направено представяне на добрите практики за прилагането на мерките по Ос- 4 „ЛИДЕР” от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) (2007-2013 г.)”. Целта е да се популяризира и подобри нивото на информираност на заинтересованите лица и групи относно възможностите, които дават мерките от Ос-4 „ЛИДЕР”. Събитието ще способства да насърчи хората да поемат инициативи, да помислят как и с какво може да се направят по-привлекателни живота и работата във всяко населено място. Участниците ще запознаят със значението на подхода „ЛИДЕР” за насърчаване на устойчивото развитие на селските райони и ще научат повече за това какво е местна инициативна група и как такива групи вече успешно работят в страната.
Основното от подхода „ЛИДЕР” е създаването на групи, за по-ефективна работа, като едно от водещите предимства е автономността.
От създаването му през 1991г ., подходът „ЛИДЕР” предоставя на общностите в селските райони на ЕС инструменти за
заемане на активна роля в изграждането на бъдещето им
Абревиатурата „ЛИДЕР” означава „Връзки между дейностите за развитие на селските райони”. Подходът вече е неразделна част от политиката за развитие на селските райони. Финансирането идва от общите финансови трансфери, получавани от всяка страна-членка от ЕС по новия Европейски Селскостопански Фонд за Развитие на Селските Райони (ЕСФРСР) за подпомагане развитието на селските райони.
Четвъртият панел беше на тема „Качество, разнообразие, здраве – европейската селскостопанска политика и продукция”. Модератор на дискусионната сесия беше Петя Ставрева, председател на ПП Обединени земеделици, бивш евродепутат и член на Комисията по земеделие и храни в Европарламента. Тя заяви, че през 50-те години, през които съществува ОСП, Общата селскостопанска политика на Европейския съюз претърпява различни процеси и реформи, и преминава през много етапи. От практиката, която Ставрева има като евродепутат е наясно, че всяка промяна дори на една дума в даден европейски регламент или доклад, е свързана със сериозни битки на мнения, дебати и дискусии. Тя каза още, че от начина по който се подпомага европейското земеделие, зависят
качеството, безопасността и цените на храните
Ставрева подчерта, че пред ОСП стоят значими задачи. Едни от най-важните са: подкрепа на преструктурирането и модернизацията на агросектора, насочването на повече ресурси към иновациите, които да станат част от процесите на земеделското производство. Разбира се,
най-важната мисия на ОСП е създаването на поминък
в селските региони на Европейския съюз, заемащи огромна част от територията на общността.
Пръв говори проф. Пламен Моллов, водещ експерт по управление на качеството и безопасността на храните и председател на Националната лозаро-винарска камара в България (НВЛК). Той се спря обстойно на развитието на винаро-лозарския сектор през последните години. Проф. Моллов заяви, че преди промените България е залагала на производството на големи количества вина, но с ниско качество. Днес условията са други и съгласно новите изисквания секторът се развива по друг начин. Вече има малки изби, които произвеждат вино с бутикови характеристики, къси серии и високо качество. Има и винарни тип „Шато” със собствени лозя. Съществуват и големи винопроизводители, които задоволяват нуждите на вътрешния пазар и изнасят известни количества. Проф. Моллов обяви, че досега не е имало промоция на български вина, но вече има спечелен проект и страната е получила средства за промотиране на наши вина в САЩ, Китай и Швейцария.
Представителите на Малта, Португалия и Естония, говориха затова, че качеството и здравословните, екологично-чистите храни се налагат все повече на европейския пазар, но до него се достига много трудно заради големите хранителни вериги. Те застъпиха становището, че
малките и дребни производители трябва да се обединяват
в кооперативи и по-големи кооперации, за да бъдат по-конкурентоспособни. Те споделиха и опита си в учредяването и ръководенето на кооперациите, които обединени имат по-големи възможности и за еврофинансиране.
В края на дискусията Петя Ставрева заяви:
„Общата селскостопанска политика има достатъчно инструменти, с които да отговори на нуждите и възможностите на всички земеделски производители. Голямото предизвикателство пред всички нас, които сме ангажирани с реформата в ОСП, е отстояване на интересите на всички земеделски производители. Факт е, че днес България прилага ОСП, която не отговаря на нуждите и възможностите на българските фермери. Сигурна съм, че в много държави-членки на ЕС фермерите споделят същото мнение, че голяма част от мерките, които са акредитирани по ПРСР не са адаптирани към техните нужди и възможности.”
Тя подчерта, че говорейки за бъдещата ОСП е необходимо, когато се пишат нормативните документи, страните да настояват да се зачитат националните специфики. Освен това в дебата за бъдещето на ОСП е необходимо да се чуят всички гледни точки – не само официалните позиции на правителствата, а позициите на неправителствените и на браншовите организации, които са по-близко до практиката и могат по-добре да оценяват реалната ситуация.
Ставрева обобщи в края на дискусията, че участниците от четирите държави във форума са се обединили около общи приоритети като намирането на баланс и гъвкавост при прилагането на ОСП, справедливо разпределение на субсидиите, опростяването на правилата и процедурите, прозрачността, насочването на повече средсктва към младите фермери и към местните общности.
„Смятам, че успехът на ОСП и добрите резултати през следващият програмен период 2014-2020 г. ще зависят от разумните решения, защото ОСП не касае само производителите, а цялото европейско общество”, заяви в заключение Петя Ставрева, председател на ПП Обединени земеделци.
Форума отрази Силвена СТАНИЛОВА
Снимки Елисавета РАДЕВА
Наистина доста интересно четиво за което благодаря 🙂