Псевдообединители разбиха Земеделския съюз

Успешният път е консолидация на принципна основа

 

Петя СТАВРЕВА,

председател на ПП Обединени земеделци

 

През последните 20 години много търговци влязоха в земеделския храм.

Всички те говореха за промяна, а направиха подмяна на ценности, принципи и идеи. На заден план отиде земеделската кауза, а на преден бяха изведени личните интереси, облагите и пазарлъкът за политическо и икономическо оцеляване.

Могъщото някога БЗНС, което е обединявало стотици хиляди българи, се раздели на различни фракции и загуби позиции на политическата сцена. Много „приятели” на Земеделския съюз отляво и отдясно помогнаха за разбиването на земеделското единство, защото видяха в него сериозна конкуренция на политическия терен. Но най-голяма заслуга за това имат земеделски деятели, които бяха обсебени от лидеромански амбиции и жажда за власт на всяка цена.

 

Отляво и отдясно имаше удари върху земеделското движение. През годините цепенето на най-българската организация стана с помощта не само на външни фактори, но и на хора, които бяха внедрявани с мисията „разделяй и владей”.

Традиционно, наближат ли избори, темата за земеделското обединение се претопля наново. И този път сме свидетели на патетични слова, изречени от хора, които през годините на думи искаха обединение, а с делата си рушаха единството на съюза и спасяваха кожата си, бизнеса си, лобитата…

На практика опитите за обединение на БЗНС-тата продължават повече от 15 години и се оказаха

 

загуба на съюзна енергия

 

в борбата между няколко лидеромани, търсещи власт. Тяхна основна задача беше личното облагодетелстване, а не консолидирането на земеделските сили. Факт е, че днес боричканията и конфронтацията между различните структури отслабват влиянието на земеделското движение и водят до загуба на политически позиции в цялата страна.

 

Какво показва реалността?

 

Една от земеделските формации – БЗНС „Ал. Стамболийски”, години наред е в коалиционна прегръдка с БСП.

Друг  земеделски съюз – ЗНС, през последните години направи сложни политически пируети на принципа – завой наляво, завой надясно. А сега се прицели в центъра и припозна за партньор царистите, на които преди години се явяваше опозиция.

 

Не трябва да подминаваме и факта, че лидерите на БЗНС „Ал. Стамболийски” и на ЗНС застанаха до Георги Първанов при опита за създаването на проекта АБВ. Що за принципна и последователна политика е хем  да седиш рамо до рамо с агент Гоце и да участваш в неговия политически проект, хем всяка година да се покланяш на Янини грамади пред паметта на Стамболийски  и хилядите земеделци, избити в лагерите и затворите на комунизма?!

 

Разнопосочни сигнали идват и от БЗНС – със смяна на лидери и с противоречива политическа ориентация.

Оказа се, че знаковите четири букви не се достатъчни, за да спечелиш доверието на избирателите. Показват го резултатите от президентските избори, където подкрепата за кандидата земеделец бе символична.

Разбира се, здрави земеделски сили има в различните БЗНС-та. Но, за съжаление, в ръководните органи на повечето от тях има прекалено

много псевдообединители, които

 

само на думи искат единство.

 

Смятам, че паметта и саможертвата на хилядите земеделци, загинали по комунистическите лагери и затвори, ни задължават да бъдем принципни и последователни и да не правим тежки компромиси за взаимодействие с наследниците на репресивния апарат на тоталитарната система. Тази принципна позиция заявихме в официална декларация на ПП Обединени земеделци.

 

Земеделският съюз се оказа трамплин за политическа кариера на не една и две политически персони. Преди да стане „радетел” за ред, законност и справедливост например, Яне Янев развяваше земеделското знаме.

Независимите днес депутати Венцислав Върбанов и Димитър Чукарски бяха в най-близкото обкръжение на земеделския лидер Анастасия Мозер. След това обаче се преориентираха и си намериха нови кумири. Заговориха дори за нови политически проекти, с благословията и финансовата подкрепа на Кремъл…

Назад в годините

 

едно от знаковите разцепления

 

в земеделското движение е това на БЗНС-Народен съюз, оглавяван именно от Анастасия Мозер, която и до днес остава безспорен авторитет в Земеделския съюз и в българската политика.

През 2005 г. принципната позиция на г-жа Мозер за неучастие в управлението на страната в коалиция с БСП се превърна в препъни камък за властовите амбиции на хора от партийното ръководство. Много от тях бяха готови да влязат в управлението на страната, маскирани и като експерти.

 

Когато това не стана, те без колебание започнаха апаратни игри, задкулисни договорки и това провокира сериозни трусове в организацията.                   Като загърбиха единството, за което постоянно говорят, тогава хората от сегашното ръководство на ЗНС, оглавявано от Стефан Личев, разцепиха организацията с извънредни конгреси и съдебни дела.

Припомням всичко това, защото днес същите тези хора отново призовават за обединение. Вероятно разчитат, че земеделците имат къса памет и са забравили сагата на разединението, в която те участваха активно.

Убедена съм, че консолидацията на земеделските сили е възможна само на принципна основа и при реална защита на политики и отстояване на интересите на структурите на гражданското общество, производителите и бизнеса в условията на продължаваща европейска интеграция и световна икономическа криза.

Нашата организация не е за механичен сбор на т. нар. лидери и ръководства, а за

 

обединение отдолу нагоре

 

Такъв пример имаме в Хасково, където Обединени земеделци обедини структури на няколко земеделски формации. Така на практика земеделците в региона дадоха тон за консолидация.

Земеделският съюз не е за продан и никой не трябва да си позволява да търгува с него за личното си оцеляване в българската политика.

Смятам, че е дошъл моментът да приключим с периода на псевдообединенията и да започнем нов – без сценки от миналото, без задкулисни игри и манипулации. Убедена съм, че за да получи доверието на българските граждани, земеделското движение има нужда от принципни и последователни личности, а не от политически брокери.

Необходимо е да съберем листата на земеделската детелина като обединяваме хората, а не „вождовете”, които страдат от лидерски амбиции и отдавна са загърбили земеделската кауза.

Ние от Обединени земеделци

 

не можем да си позволим да подведем хората,

 

които ни подкрепят, и да ги вкараме в един уговорен мач с предизвестен край – обединение само на приказки, зад което отново прозират мераци за лично оцеляване на шепа хора, обявили се за новите лидери на земеделското движение.

 

За съжаление, през годините земеделските производители не припознаха Земеделския съюз за свой политически представител, най-вече заради многото разцепления и липсата на добър диалог с тях.

Прекалено дълго в земеделските редици се говореше предимно за вътрешните боричкания, а на заден план оставаха реалните проблеми на българските граждани. Много мераклии за власт забравиха, че никой не е по-голям от организацията.

 

Днес сме изправени пред много предизвикателства.

Обединена Европа преживява трудни дни, страната ни се тресе от нерешени проблеми.

Земеделското движение у нас има вековен исторически път. То е част от националните ни традиции, бит и култура.

Днес българските граждани имат нужда от земеделски съюз, който предлага успешни решения за излизане от кризата, за повишаване на доходите и ускорено развитие на България.

Време е за компетентно, нормално и адекватно управление на хора с ясна политическа визия и воля за реформи. Нямаме нужда от политика на пожеланията и обещанията, а от политика на действията.

Убедена съм, че успешният път и за земеделците, и за демократите е консолидацията на принципна основа около приоритети за успешно развитие на България. Това е трудна, но не и невъзможна мисия…