„Жени на фокус: Нови пътища, равни шансове”

Инициатива на фондация Конрад Аденауер България за 8 март

 

Златозара Стоилова, Фондация Конрад Аденауер Българиа, Светла Нестерова – Изпълнителен директор, БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп и д-р Кристина Баксанова, БТВ Медия Груп, Ръководител отдел „Международни новини”,  Таня Гергинова, началник отдел „Публични отношения” в Германо-Българската индустриално-търговска камара и  Евелина Славкова от изследователски център ТРЕНД (отляво надясно)

И тази година фондация „Конрад Аденауер” събра дами от обществено политическия спектър на среща, по случай 8 март – Денят на жената. Празникът, който поставя винаги важни въпроси, свързани с правата на жените, с тяхната равнопоставеност с мъжете в съвременното общество и с ключовата им роля и в бизнеса, и в културата, и в политиката днес. В разговора по темата „Жени на фокус: Нови пътища, равни шансове” беше акцентирано на огромното значение, което има съвременната жена за прогреса и за развитието ни като общество и цивилизация.

Своите гледни точки по темата представиха Светла Нестерова – Изпълнителен директор, БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп, д-р Кристина Баксанова, Ръководител отдел „Международни новини”  в БТВ Медия Груп, Евелина Славкова от изследователски център ТРЕНД и Таня Гергинова, началник отдел „Публични отношения” в Германо-Българската индустриално-търговска камара. Модератор на срещата беше Златозара Стоилова – проектен координатор на Фондация Конрад Аденауер България.

В събитието участваха и жени от столичната организация на ПП Обединени земеделци.

Посланикът на Германия Н. Пр. Ирене Мария Планк

Събитието в Галерия Сан Стефано Плаза откри Н. Пр. Ирене Мария Планк – извънреден и пълномощен посланик на Федерална република България у нас. Тя припомни историята на Международния ден на жената, която започва през далечната 1857 г. в Ню Йорк. Тогава е организиран един от първите протестни митинги на жените, работещи в текстилните фабрики,. за равни права с мъжете, намаляване на работното време и подобряване условията на труд.

Международният ден на жената се чества за първи път през 1911 г. в Австрия, Германия, Швейцария и Дания, когато повече от един милион мъже и жени участват в шествия. Посланик Планг отбеляза, че предложението за датата 8 март идва от България през 1921 г. на международен форум в Москва. А през 1977 г. Общото събрание на ООН решава 8 март да стане Международен ден за правата на жените.

Днес мотото на Френската революция „Свобода, равенство, братство” не може да се отнася само до мъжката половина на човечеството, каза тя. По думите й, всеки може да определя своя път в живота. Когато обаче една млада жена работи на половин ден, за да отглежда децата си например, в напреднала възраст това решение води до бедност за много жени. Във връзка с това Ирене Планк изтъкна, че социалната дискриминация се премахва бавно и старите ролеви модели могат да бъдат много опасни.

Евелина Славкова от изследователски център ТРЕНД (на сн.) представи данни от изследване, което показва, че у нас 7 от 10 българи празнуват 8 март. Над две трети ще подарят цвете за празника. А 32 % са на мнение, че празникът има важно социално значение. Мнозинството от българите (68 %) отбелязва и/или празнува 8 март.

Празникът се зачита в по-голяма степен от жените – 80 % от тях дават положителен отговор, а 68 % твърдят, се чувстват по-специални на този ден, каза Славкова.

На този 8 март над две трети (67 %) планират да подарят цвете. Това споделят приблизително по равно както мъжете, така и жените.

60 % от хората, които възнамеряват да направят този жест, ще подарят цвете на майка си, 37 % – на жена си/партньорката си, 30 % ще подарят на приятелка, 24 % – на колежка, а 7 % на друга близка жена (дъщеря, снаха и др.).

Близо половината от българите (45 %) смятат, че 8 март се свежда само до празнична атмосфера. Почти една трета (32 %) са на мнение, че освен празничния дух, датата има и важно социално значение. Това мнение изразяват по-често жените. За 16 % празникът е остарял и не е важен.

Доминира мнението, че 8 март е празник на всички жени – това посочват 61 % от обществото. За 20 % това е празник на майката. Според 9 % датата е социалистически празник, а само 4 % я свързват в най-голяма степен с борба за правата на жените.

Стереотипите – жената да стои вкъщи, да не получава заплащане колкото мъжа, не са само наши, каза Славкова и подчерта необходимостта жените да бъдат насърчавани да участват в обществено политическия живот.

Снимки Елисавета РАДЕВА

Таня Гергинова, началник отдел „Публични отношения” в Германо-Българската индустриално-търговска камара  каза, че 65 на сто от контактите им са на жени и именно те са много активната част от тяхната мрежа. В Германия  25 на сто от ръководните позиции са заети от жени. По думите й пътят към равенството е много дълъг.

Ръководителят на отдел „Международни новини” на БТВ Медия Груп д-р Кристина Баксанова (на сн.) посочи, че България е на първо място по заетост при жените репортери. Тя изтъкна нерегламентираното работно време и нередките рискови ситуации на репортерската работа. Тя даде пример с отразяването на войната в Украйна от екипи на телевизията, с участието и на жени репортери.

Светла Нестерова – Изпълнителен директор, БУЛСТРАД Виена Иншурънс Груп (на сн.)припомни директива за равенство на половете, приета от Съвета на ЕС през 2022 г., Според нея управителните съвети на регистрираните на борсите в ЕС фирми трябва да имат поне 40 % жени в състава си.

До 2021 г. жените са представлявали 45 % от мениджърските позиции в ЕК, а до 2024 г. планът е те да се увеличат до 50 на сто.

У нас обаче компаниите, които попадат в обсега на тази директива са едва 28, посочи Нестерова. Актуално проучване сочи, че в България 40 % от компаниите нямат жени в ръководните си органи.

В дискусия по темата участничките в срещата се обединиха около необходимостта  българският законодател да регламентира квотата за участието на жените в публичния сектор у нас.                                                                                                                                      Лидия Шулева, социален министър при управлението на НДСВ, каза, че на средна мениджърска позиция българските жени са много добре представени. На високи позиции обаче те са едва 16 на сто. Тя отбеляза също, че се наблюдава все по-малко участие на жените в изборите за парламент, за кметове и общински съветници.

Общо беше становището, че регулацията в публичния сектор ще бъде печеливша, тъй като българското общество е съставено от повече жени. Това е и стъпка към борбата с негативните тенденции, които у нас не се променят с години.

В световен мащаб, за да бъде постигнато равенство между мъжете и жените, също ще трябва да се направи още много в рамките на следващите 130 години, сочат данни на ООН.