Стотици земеделци се събраха в местността „Янини грамади“ за да отдадат почит пред тленните останки на земеделския водач. Възпоменателна церемония се състоя и в къщата музей където бе отслужен водосвет и се откри временна изложба във връзка със значимата 100-годишнина.
Датата 14 юни 1923 година е записана в историята ни с убийството на ярък български политик и министър-председател на България, възстановил страната след националната катастрофа предизвикана от изхода на Първата световна война и ограничен от рестрикциите на Ньойския диктат.
За някои факти от живото и делото на Александър Стамболийски и като отговор на зачестилите напоследък негативни оценки за управлението на БЗНС в периода 1919 – 1923 година разговаряме с инж. Емил Йончев – потомък на съратник на големия земеделски водач.
Деецът на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) е роден в село Славовица, Пазарджишка област. Учи в Земеделското училище в Садово и в Лозаро-винарското училище в Плевен. Следва философия в Хале и агрономство в Мюнхен. Поради тежко заболяване прекъсва обучението си. Делегат на учредителния конгрес на БЗНС (1899), основател и главен редактор на вестник „Земеделско знаме”. Народен представител в ХІV, ХVІ – ХХ обикновено народно събрание и в V велико народно събрание.
Противопоставя се на измененията на Търновската конституция (1911) и на участието на България в Първата световна война. За антивоенна дейност е осъден на доживотен затвор.
През 1919 г. е избран за лидер на БЗНС и предлага нова партийна програма. За да оздрави състоянието на държавата след крушенията, както и за да прокара вижданията си за по-нататъшното обществено развитие, Стамболийски инициира и прилага мащабни реформи, които засягат всички сфери на живота.
Промени се извършват във финансовата и данъчната система, в селското стопанство и кооперативното дело, в съдебната уредба, в културната област и образованието. Паралелно с преобразованията правителството на БЗНС редуцира имотите на църквата, ограничава възможността за притежаване на едра градска собственост, въвежда трудовата повинност и др.
Реформите на Земеделския съюз му спечелват много врагове. Цели прослойки от обществото се настройват срещу управляващите и техния водач – Ал. Стамболийски.
Режимът придобива все по-авторитарна форма, а неговите лидери прекалена самоувереност. Всичко това ускорява подготовката на преврат срещу кабинета на Стамболийски.
На 9 юни 1923 г. в ранните часове е осъществен държавен преврат от армейски части под ръководството на Военния съюз и непартийната организация Народен сговор. Метежниците свалят от власт законно избраното правителство, а антиконституционният акт е одобрен от държавния глава цар Борис ІІІ.
По предварително изготвени списъци са предприети арести и биват екзекутирани земеделски лидери. Сред тях на първо място вниманието е съсредоточено върху Ал. Стамболийски. По време на преврата премиерът се намира в родното си село. Организира стотици селяни и прави опит за обсада на Пазарджик. Превратаджиите предприемат операция по задържането му.
На 13 юни той е арестуван при село Голак и откаран във вилата му в Славовица. Тук на следващия ден след нечовешки изтезания и жестоки мъчения Стамболийски издъхва.
