– Г-н Петров, на последните местни избори Вие бяхте избран за кмет на с. Капитан Димитриево. С какви амбиции влязохте в местната власт?
Владимир Петров е роден през 1961 г. в с.Радилово.
Основното си образование завършва в с. Капитан Димитриево в училище „Св. Св. Кирил и Методий“.
Възпитаник е на военното училище в гр. Горна Оряховица.
Служи 20 години в граничния отряд в гр. Смолян.
Семеен с две дъщери и четири внуци.
Член е на общинската организация на ПП Обединени земеделци – Пещера. През 2019 г. участва в местните избори като кандидат на ПП Обединени земеделци и е избран за кмет на с. Капитан Димитриево, община Пещера.
- Кандидатирах се за кмет, защото ми беше омръзнало да наблюдавам надменното и арогантно поведение на предишните селски управници. Бяха се впили като кърлежи във властта повече от 40 години. А що се отнася до лични амбиции и дума не може да става, та аз съм на 60 г., няма за кога да се преструвам и нагаждам, така правят другите.
- Честността на хората, които влизат в управлението е ключова за доверието на хората. Поздравявам Ви за това. Въпросът ми е за амбициите Ви като кмет. Каква е най-важната задача, която си поставихте, като заехте кметския пост?
- Най- важната задача, която си поставих след избирането ми за кмет е населението от селото да разбере, че няма да има разделение.
Бързо и точно административно обслужване.
Добър и приветлив вид на селото.
Социалните услуги – насочени изцяло към нуждаещите се социално слаби – „Топъл обяд“ за 40 човека и раздаване на помощи от дарители.
Създаване на страница в социалната мрежа FACEBOOK , на която да информираме населението за всички мероприятия в селото.
– Две години като кмет, какви са основните проблеми, с които трябва да се справяте, за какво търсят подкрепата Ви хората? – Основният проблем за кметовете на малките населени места са нерегламентираните сметища, кой от къде върви към града или обратно, спира колата и изхвърля. Всеки се крие от другия, голяма идиотщина.
А иначе бедността в малките населени места е очевидна, но ние не можем да променим това. Хората ни търсят за абсолютно всичко – за дърва за огрев, за проблеми с налягането на водата в чешмите, за междусъседски спорове, домашни скандали и всичко от ежедневието. И на всеки трябва да се обърне внимание. Освен че трябва да решават наболели проблеми от ежедневието, кметът в много случаи е и отдушник за хорските неволи. –Факт е, че кметовете на селата не разполагат със средства, а без пари се управлява трудно. Успявате ли да привлечете средства? - Със средства кметствата не разполагат – има бюджет към Общината, определен за неотложни проблеми.
- Доброто партньорство с общинската власт е ключово за успешно реализиране на проекти. Село Капитан Димитриево част ли е от инвестиционните намерения на община Пещера през този мандат?
– Имаме заложени средства за довеждащ водопровод за питейна вода за тази година, което ще бъде изпълнено, увери ни кметът на общината. - Използвани ли са европейски пари в селото?
- През изминалата 2020 година кандидатствахме по програма на ПУДООС и направихме спортна площадка.
Преди 10 години Община Пещера спечели проект за воден цикъл. Беше направена подмяна на питейния водопровод и обратните води. Проектът беше реализирано за двете села в общината през 2014-2015 година. - Разкажете повече за селото. На кого е кръстено, кои са събитията в годишния календар за хората тук, какви са традициите?
- Селото ни се намира в полите на Родопите между три града – на 10 км. от гр. Пазарджик, на 10 км. от гр. Пещера и на 12 км. от гр. Брацигово. Носи името на капитан Димитър Дамянов, загинал през 1915 г. в Първата световна война. Читалището е духовното средище на селото. Създадено е през 1909 г. и носи името на поета-земеделец „Сергей Румянцев“. Към него имаме фолклорна група, в която участват деца и възрастни, които се явяват на различни фолклорни надпявания в страната.
Жените празнуват Бабин ден, младите момичета – Лазарица, а момчетата са коледари. Коледуването е интересен обичай, поддържан отново от читалището. Всяка година на– Коледа, на 24 срещу 25 декември, се събират коледарите. Повечето са млади мъже, които минават от къща на къща и казват молитва, благославят дома за здраве и берекет.
Организирано честваме и празника „Трифон Зарезан“. По традиция жените правят обредни пити, а мъжете носят собствено червено вино и всичко представено се оценява от жури. Също така имаме празник в чест на Априлското въстание, в което селото е взело участие и е било опожарено през април 1878 г.
Църквата в селото е на 160 години и носи името „Света Неделя“. Храмът е построен чрез дарителство в обширен двор, окръжен с висок каменен зид. Главен инициатор за неговото съграждане и същевременно най-щедър дарител е бил Стоян Кабака. Всяка година на 7 юли правим курбан за здраве, на който се събират жители и гости на селото. - Какво искате да кажете на Вашите съграждани?
- На моите съселяни искам да кажа да бъдат по-добронамерени един към друг, да бъдем по-сплотени, по-толерантни. Призовавам ги да поддържат имотите си и улиците в приличен вид, защото това е нашето населено място и каквото правим, то е за нас самите. А така даваме и добър пример на младите, за които се надявам той да бъде заразителен.
– Г-н Петров, Вие сте представител на Обединени земеделци в местната власт. Каква е дейността на организацията? - Нашата организация има стари традиции, които спазваме. Провеждаме срещи и събрания с членовете на дружбата, която е създадена още през 1908 год. Всяка година на 1 март поднасяме цветя на бюст-паметника на нашия водач Александър Стамболийски в гр.Пазарджик. Организирано пътуваме всяка година около 40 човека до с.Славовица, родното място на Стамболийски и поднасяме цветя на паметника-костница на „Янини грамади“.
За мое голямо съжаление, дейността на земеделската организация започва да губи скорост. Старите земеделски идеалисти вече са на изчезване, техните по-млади наследници са отчаяни като виждат накъде върви политическият живот в страната, а за младите да не говорим, те са толкова комерсиални, че и дума не може да става за идеология и идеали. Въобще съвременният живот е нещо странно, без дългосрочни планове и постоянство, всичко е ден за ден. Ценностите са се изпарили. На дневен ред са само парите, но не просто парите, а многото пари.
Извинявам се за откровението, но това съм аз – казвам нещата както ги чувствам.
С почит и уважение към всички редови членове на българските земеделски организации. Бъдете здрави. Бог да Ви пази.
Интервю на Татяна АТАНАСОВА
