– Г-н Илиев, първо искам да Ви поздравя с категоричната победа на местните и избирането Ви за кмет на Струмяни за трети мандат. Какви са приоритетите Ви за следващите 4 години?
Емил Илиев е роден на 12 януари1970 г. На изборите за местна власт през 2019 г. получи категоричното доверие на жителите на община Струмяни за трети пореден мандат като кандидат на ПП Обединени земеделци. Има висшеобразование – специалност “Икономика и организация на труда”. Професионалния си опит е натрупал като Управител на ТБ “Алианц” АД, Отговарящ частна клиентела в SG Експресбанк и като зам.-главен счетоводител на Банка ДСК. Владее Английски и Руски. Женен с две деца.
– Благодаря ви. Искам да благодаря на партия Обединени земеделци за подкрепата, която получих на отминалите избори за местна власт. Приоритетите за новия мандат са насочени изцяло към инвестиции в публичната и социалната инфраструктура и към подкрепа на жители в неравностойно социално положение в община Струмяни. Социалната политика е основен приоритет за нас и работим в посока за изграждане на няколко социални центъра – център за обществена подкрепа за лица в неравностойно положение и лица в риск. Както и четири центъра за лица с психични разстройства с общ капацитет за 60 потребители.
– Поздравявам Ви за тази социална програма. Има ли проблеми от предния мандат, които чакат бързо решение?
– Разбира се, както навсякъде в местната власт има задачи, които чакат решение в следващия мандат. Такъв е случаят с водата във ВиК Струмяни, един парлив проблем, който бе затлачен във времето и с редица грешки. Това доведе до социално недоволство и управлението на ВиК беше прехвърлено към държавната структура в Област Благоевград. Хората бляха шокирани от 300-процентното увеличение на цената на водата. Към този момент търсим начин за създаването на изцяло ново дружество, за да управляваме ефективно ВиК-структурата.
– В момента водната криза е най-горещата тема у нас? В контекста на това, което казахте, в общината направени ли са инвестициите за рехабилитация и за изграждане на съвременни ВиК системи?
– Липсата на инвестиции през изминалите 30-40 години се отрази изключително неблагоприятно на ВиК системата и в нашата община. Но през изминалите два мандата, чрез привличането на европейски средства по линия на ДФ “Земеделие”, подменихме изцяло инфраструктурата в две села. Продължаваме да инвестираме собствени капиталови средства за частичната й подмяна в други две села. И занапред ще продължим да търсим възможности за обновяване на публичната инфраструктура.
– Какви инвестиции са направени в общината при предходния мандат и кой е реализираният проект, с който най-много се гордеете като кмет?
– За моя най-голяма радост привличането на средства от Европейския съюз е една от най-големите гордости на нашето управление. През тези два мандата реновирахме и изградихме изцяло нова инфраструктура. Това са – нов стадион с изкуствена настилка в с.Струмяни, нови спортни площадки за баскетбол и волейбол, ново читалище в село Микрево – най-голямото село в общината, парна инсталация на детската градина там, почистване и подпорни стени на две от реките, по линия на предотвратяване на бедствията и авариите. Изградихме 12 нови детски площадки в трите най-големи села на общината, както и работихме за създаване на изцяло нова визия на населените места.
В момента изграждаме модерен социален комплекс от четири центъра за грижа за лица с психични разстройства в село Каменица на стойност над 2 млн. лв., с цел да предложим на тези наши жители със специфични потребности – условия за живот, близки до семейните. И още много други инвестиции, които е трудно да изброя. Но за мен е важно, че като община с малко население, но голяма територия, успяваме да работим в тази посока, като привличаме средства от евро фондовете.
– В общината има 21 селища, някои от които с много малко жители. Има ли опасност някои от тях да бъдат заличени от картата на България и какви са управленските механизми за противодействие.
– Както казах, община Струмяни е една от големите по територия, на пето място в страната. За нас е най-важно да работим с хората, да инвестираме в публичната инфраструктура, да подобряваме също транспортните връзки, което не е лесно. Знаете, че държавата съкрати субсидиите за планински и полупланински населени места. Въпреки това успяваме да работим с хората в планинските села, по-голяма част, от които се намират в Малешевския балкан. Там демографският профил на населението е висок. Много важно е, че обединихме възрастните хора чрез няколко пенсионерски клуба, където кипи усилен културен живот. Подпомагаме ги по всякакъв начин, участват в събитията от културния календар на общината, ежедневно комуникират, включват се в благотворителни акции на Червения кръст. За нас е радостно, че те са приобщени към обществения живот и не са социално изолирани, което се наблюдава в днешното забързано ежедневие.
Тук искам да кажа, че от изключителна важност е, че през общината минава АМ Струма с новоизградения пътен възел, един от най-големите в района. Той е с отклонение и към бъдещия ГКПП „Клепало” – голямата надежда и болка на жителите от община Струмяни.
– А каква е перспективата за изграждането на ГКПП „Клепало”, ще продължите ли да търсите съдействие от държавата за реализацията на проекта?
– Да, разбира се. Слава Богу, след подписването на договора за добросъседство между България и Северна Македония започнаха реални действия по продължаване на политиката на отваряне на двете държави една към друга с работа за подобряване на инфраструктурата от двете страни на границата.
От българска страна се рехабилитира, с изцяло нов асфалт, 24-километровият участък от Струмяни до местността “Студената вода”. От там до самия ГКПП ще бъде изграден изцяло нов път. Трасето е много лесно за работа, особено със съвременна техника. В момента вървят дейностите по проектиране на тези участъци и обявяване на процедури от страна на АПИ за изграждането им. Надяваме се, че всичко това ще се случи.
– В икономически план какво очаквате от този пункт, ако бъде отворен?
– За нас това ще бъде голям плюс, защото голяма част от селата се намират близо до този гранично контролно-пропускателен пункт. В момента няма излаз към другата част на балканите в Северна Македония. Същото се отнася и за община Берово, която освен съседна ни е и партньорска община по програмата “България-Северна Македония”. За хората там също е от голяма значение да бъде отворен този пункт, защото тогава ще могат да използват този път до Беломорието, до курортите Банско и Сандански. С изграждането на ГКПП „Клепало” ще стане възможно свободното движение на хората, както и за търговски обмен, което е една много добра инвестиция.
– Тъй като става дума за инвестиции, искам да Ви попитам как си взаимодействате с бизнеса, говорите ли на един език, когато става дума за развитието на общината?
– Точно така е, както казахте, говорим си на един език. Не случайно, с инвестициите на държавата за АМ Струма има значителен интерес по отношение на нови мощности. В нашата община се намират едни от големите предприятия за добив и обработка на мрамор. Преди години тук беше най-големият комбинат за добив и обработка на мрамор на Балканите. Сега има множество цехове за такава преработка, които по линия на евро програмите са с изцяло нови производствени мощности и халета и създават, разбира се, работни места. Има също добри инвестиции от чужди граждани в Илинденци, което е лицето на туризма в община Струмяни.
След седмица там ще се проведе 28-то издание на Празника на Боговете на виното – една емблема на Югозапада. Регионът ни е известен с производството на хубаво вино. Наистина община Струмяни е добро място за живот и сме убедени, че хората тук имат перспективи.
– Това влияе положително на туризма, предполагам.
– Абсолютно. На 15 км. от нас е град Сандански – много добре развит център за балнеология и спа, където идват туристи от съседните държави и Скандинавия. А община Струмяни е интересна със своите природни красоти и неизследвани кътчета от двете страни на река Струма, Пирин, Малешевската планина.
Не случайно през март подготвяме едно национално състезание по триатлон по новата отсечка към бъдещото ГКПП.
Интересните инициативи са много. Сред тях е и фолклорният фестивал “Малешево пее и танцува”, който също е визитка в национален мащаб на културните събития в общината. Именно този фестивал получи наградата за най-добър фестивал за 2014 г. на международната организация на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство.
– Г-н Илиев, днес, (б. ред. 22 януари), предстои обсъждане на бюджета за 2020 година. Какви ще са неговите параметри и ще има ли повече финанси за стартовата година от мандата?
– Акцентът е върху ударно инвестиране в публичната инфраструктура, както казах. Приоритет е създаването на нови индустриални площи, за да привличаме новите инвеститори, които да създават нови работни места.
– А пари от държавната хазна очаквате ли?
– Досега се справяме със собствени средства, въпреки че не е лесно, защото наследихме изключително лоши и тежки задължения.
– В национален мащаб електронното правителство е все още проект. А Община Струмяни предоставя „над 100 електронни услуги”. Как постигнахте това и скъпо начинание ли е?
– По-скоро е въпрос на желание и политика, на отвореност към реалността. И, разбира се, става с добре подготвени кадри. Не случайно през годините общината получаваше признанието от централната власт като община-иноватор в тези сфери. Включително и в края на миналата година нашият директор по информационни технологии получи наградата за най-добър служител в този сектор.
Голяма част от хората пътуват ежедневно в различни части на света. Има и такива, които работят в чужбина и е-общината е много удобна за тях. Целта ни е да им предложим качествена услуга при плащане на данъци, изваждане на скици и други. Ползите са широкоспектърни.
– Г-н Илиев, какви, според Вас, трябва да бъдат приоритетите на ПП Обединени земеделци по отношение на местната власт и развитието на малките населени места?
– България определено има нуждата от една силна земеделска партия. У нас има много плодородни земи и достатъчно млади хора, които искат да се занимават със земеделие. Има също и много проблеми в тази сфера, които чакат решение. Затова е необходимо те да имат своето представителство на политическата сцена с политическа партия като Обединени земеделци, която да бъде връзката между тях и изпълнителната власт. Така ще бъдат защитавани интересите им, те ще получават и помощ по отношение на кандидатстването по европейски програми и ще работят с европейски средства. И, разбира се, чрез това политическо представителство хората ще са сигурни, че гласът им ще бъде чут.
Интервю на Татяна Атанасова
