Парламентът е място за политики, не за хамалски език – подзаглавие
Цвета Караянчева е председател на 44-тия парламент. Тя бе избрана на този пост след като Димитър Главчев подаде оставка.
Караянчева е народен представител от ГЕРБ в 41-вото, 42-рото и 43-тото Народно събрание. Беше заместник-председател на ПГ на своята партия и заместник-председател на Народното събрание.
Родена е на 25 февруари 1968 г. в Болярово. Завършила е машинно инженерство, а след това е била на обучение по мениджмънт в Open University в НБУ. Работила е като проектант, а после като директор на „Формопласт – Кърджали“.
Основател е и областен председател на ГЕРБ в Кърджали.
- Г-жо Караянчева, искам да ви поздравя с избирането ви за председател на 44-ия парламент. Какви ще бъдат приоритетите ви на този пост, с какво ще започнете и за какво искате до призовете депутатите?
- Благодаря ви за поздравленията. Наистина беше малко неочаквано за мен, но се надявам, че с помощта на колегите ми ще се справя. Приоритетите в този момент са приемането на бюджета за 2018 г., антикорупционният закон и европредседателството на България в началото на идната година, което е много важно за страната ни. На 22.11.2017 г. на официално посещение у нас беше председателят на Европейския парламент г-н Антонио Таяни. Той каза много добри думи за организацията на председателството и получи моето уверение, че задължителните пет срещи в парламента ще бъдат обезпечени. Задачите занапред са много. Надявам се, че това, което заявиха председателите на парламентарни групи ще бъде изпълнено и колегите ще работят конструктивно и ще има спокойствие в Народното събрание. Естествено не може без дебати и без изказване на различни мнения, но всичко трябва да бъде в добрия тон, в рамките на политиките. Не трябва да се излиза от тези рамки и да има личностни нападки.
- Сещам се за репликата ви за хамалския език.
- Така е, трябва да има мярка, през годините и аз съм си позволявала по-волни реплики. За себе си знам, че ще се овладея. Надявам се и колегите да не прекрачват добрия тон. Защото демокрацията е тук, в пленарната зала и хората, като гледат държанието на депутатите си правят изводи и затова понякога и рейтингът на парламента е толкова нисък.
- Досега бяхте заместник-председател на НС, а сега ще имате още по-натоварена програма. Комфортна територия ли е политиката за една жена и какво ви спечели за нея?
- В динамичния свят, в който живеем, човек не бива да се чувства комфортно, защото, ако е така, значи не живее истински. Разбира се, в политиката има много предизвикателства и неща, които могат да те откажат. Но аз не съм такъв човек, обикновено се справям с предизвикателствата. Трудно е за една жена да съчетава функциите на майка и на политик. Днес политиката изисква време за хората, които са те избрали и, ако ти не си до тях, губиш пулса на района от който си избран. Аз пътувам много често. В петък се прибирам в Кърджали и до вторник съм там. В началото на това Народно събрание условието ми да приема заместник-председателското място беше да запазя същия ритъм на работа, защото не мога да оставя региона си. Успявам да ги съчетавам, вече свиквам и с по-напрегнатия режим, който имам като председател, тъй като това е много голяма отговорност и признание за работата, която колегите ми в Кърджали са свършили.
- Вие сте вече четвърти мандат депутат от Кърджали – град, който през годините наричат “бастион” на ДПС. Трудно ли се печелят избори в такъв регион?
- Много е трудно, защото трябва да убедиш хората, че ти си различен, че имаш различни политически възгледи и няма да направиш нищо от това, за което ДПС си позволяваха да ги лъжат – че ще им сменяме имената, че ще събаряме джамии. Много бавно се настъпва в този регион и трудно се печели доверието на хората. Хубавото в случая е, че през всички тези години нашите членове и симпатизанти се увеличават, не лавинообразно както в други области, но с всеки един избор повишаваме броя на гласувалите за нас. И това е така, защото сме постоянни и сме при хората, властта и позициите не са ни замъглили погледа. Понякога не можеш да помогнеш, но е достатъчно да дадеш съвет, да изслушаш човека или да го оставиш да поплаче на рамото ти. Необходимо е голямо търпение и работа за доверието на всеки един, защото то най-лесно се губи.
- В Брюксел бе оповестен мониторинговият доклад за България. Скоро се навършиха 28 години от промяната на 10 ноември. През тази призма, каква е равносметката – до къде стигна България днес и какви са изводите от доклада?
- Всички сме чели досегашните доклади на ЕК и няма спор, че това е най-добрият доклад до момента. В него има редица положителни оценки. Доброто, което е свършено от България, от парламента и правителството, е отбелязано в документа. За първи път в доклада на ЕК към страната ни няма отправена нито една нова препоръка. За 28 години преход у нас се случиха хубави, но и доста лоши неща. Промяната в Конституцията, която искаме, за да отпадне давността за престъпления при приватизацията, е, защото много предприятия бяха разпродадени за жълти стотинки. А индустрия се изгражда трудно и трудно се печелят пазари. За да получиш поръчка за производство на дадена стока от клиент, се изискват много усилия. Аз съм била ръководител на фабрика в продължение на пет години, работили сме изцяло за външния пазар и знам какви усилия коства, за да се докажеш в производството. Днес безработицата намалява, но проблемът с кадрите е много голям, защото изпуснахме контакта между бизнеса и образованието. Не случайно най-важният стълб в политическата програма на коалиционното управление е образованието. Това е така, защото във всеки един момент трябва да имаш образовани хора, подготвени кадри, които да поемат както работата в бизнеса, така и работата в производството. Защото вече има високотехнологични машини, които трябва да се управляват от инженери.
- По-малко от два месеца остават до първото българско европредседателство. Кажете повече за участието на Народното събрание в него и на какво, според вас, трябва да акцентира страната ни?
- Парламентарното измерение на европредседателството е от пет задължителни срещи. Първата е на председателите на комисиите по европейските въпроси на парламентите в Европейския съюз (ЕС). На нея ще присъстват 28-те председатели и ще бъде очертана рамката на работата в комисиите през времето на председателството. През февруари ще се проведе Интерпарламентарна конференция по въпросите на Общата външна политика и политика на сигурност и Общата политика за сигурност и отбрана. Непосредствено след нея в Брюксел, пак в рамките на председателството, ще се проведе Интерпарламентарна конференция за стабилност, икономическа координация и управление в ЕС. През март парламентът ще е домакин на среща на Съвместната група за парламентарен контрол на ЕВРОПОЛ. През юни парламентът ще бъде домакин на 59-тото пленарно заседание на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на ЕС. В него ще участват около 150 души, по 5-6 представители от всяка страна член. Ще бъде направен анализ на свършеното по време на българското председателство и съответните изводи. Въз основа на това ще бъдат дадени и препоръки на Австрия, която след нас ще поеме председателството. България е млад член на Европа – само на 10 години и вече имаме възможност да председателстваме Съвета на Европейския съюз. Това е важно, защото докато сме начело на общността ние имаме възможност да поставим нашите приоритети и да диктуваме дневния ред на Европа. Посещението на много държавни глави и високопоставени лица от страните членки ще даде възможност много повече хора да опознаят България и страната ни да стане туристическа и културна дестинация. В много направления може да бъде полезно председателството. Ние сме готови, имаме своите приоритети, които са съобразени с общата рамка на тройката.
- Във връзка с това, как ще коментирате намерението на БСП и ДПС да внесат вот на недоверие в навечерието на Председателството?
- Търсят начин за изява. Нормално е опозицията да иска вотове на недоверие, това е демокрацията. Това ще бъде възможност за реклама на правителството какво е направило до момента. Точно по време на председателството едва ли е най-удачно, но аз не искам да се меся в работата на колегите от опозицията. Имат това право. Явно искат да критикуват в момент, когато ще има много хвалби и към парламента, и към правителството. Ние ще имаме възможност да се защитим, нямаме от какво да се притесняваме. Сигурна съм, че вотът няма да мине и това ще бъде една възможност за добра реклама за свършеното от правителството досега.
- Групата на “Воля” отказа подкрепа за вота и левицата провидя в това намеса на ГЕРБ. Възможно ли е партньорство с партията на Марешки?
- Не знам дали е възможно партньорство, но има политики, които могат да бъдат подкрепени от БСП, и от ДПС, и от “Воля”. И те много пъти са го заявявали. Когато има теми, които касаят националната сигурност, когато има важни за страната въпроси, те могат да бъдат подкрепени от всички опозиционни сили, включително и от “Воля”. И те многократно са го заявявали.
- Как ще коментирате желанието на ДПС за демонтиране на кабинета и може ли това да повлияе на стабилността на управляващата коалиция?
- Виждате, че ДПС се целят в Патриотите, опитват се да ги провокират и да ги обрисуват като опасни за управлението. Няма такова нещо. Всичко е нормално, те са разумни хора и с тях коалицията е стабилна. ДПС също търсят място под слънцето, защото БСП се маркираха като по-ярка опозиция и е време ДПС също да стегне редиците си. Но, както казах преди малко, право на опозицията е да критикува, да прилага парламентарни хватки и да търси медийна изява.
- От друга страна БСП постоянно търсят злепоставящи факти срещу знакови лица на ГЕРБ, а в същото време мълчат за провокацията на Русия за спасяването на българските евреи и коментара на депутата им проф. Иво Христов, че 80 % от българите са “дебили”. Има ли защитни механизми срещу т. нар. хибридна война и черния пиар?
- Няма като че ли защитни механизми. Много лесно прокарват тезите си чрез медиите. Виждате, че лъжите или фалшивите новини, които измислят, ги пускат в медиите, тъй като там не е необходимо да доказваш нещо. Там всичко е “дума срещу дума” и в резултат на това човекът е очернен, както стана и с проф. Петров. Военната прокуратура излезе със становище, че няма нищо незаконно, че няма нарушения. Но един прекрасен български лекар беше поставен, меко казано, в неудобна ситуация. И сега кой ще му се извини? Винаги съм казвала, че, ако има нещо, трябва да се сезират компетентните органи, но опозицията не го прави, защото нямат основания, нямат доказателства. Много от нещата, които се казват, после биват разобличавани и става ясно, че това са лъжи. Ние следим лъжите на г-жа Нинова. Не минава ден, в който тя да не каже някаква лъжа, след което тя е опровергана.
- Като говорим за случилото се с проф. Петров, вече е факт първата смяна в правителството и досегашният зам.-финансов министър Кирил Ананиев, който от години пише бюджета, е новият здравен министър. Не се ли оголва един ресор за сметка на друг?
- Надявам се, че г-н Ананиев е подготвил своите наследници, хора експерти, които работят в неговата сфера, тъй като бюджетът не се прави само от един човек. Нека да опитаме с един финансист на поста Министър на здравеопазването. Г-н Ананиев е бил в УС на НЗОК и с екипа, който сформира, както и с помощта на ресорната комисия в парламента, с председател д-р Даниела Дариткова, ще направим така, че здравеопазването да получи нов статут.
- Искам да ви попитам за състоянието на десницата. ГЕРБ е най-голямата дясна партия у нас, член на ЕНП, от която са част и други български десни партии. Въпреки това при политическите сили в център-дясно има остър недостиг на разбирателство. Защо е така и може ли да се превъзмогне това?
- Най-големият проблем на десните партии, това е лично мое мнение, е тяхното високомерие. “Градското дясно”, “Новото дясно”, “Модерното дясно”… По-скоро им е интересно да работят във фейсбук, на жълтите павета и в големите градове. Мисля, че достатъчно десни хора има и в по-малките населени места. Ако започнат да работят последователно, да се срещат повече с хората, а не да търсят възможност за комуникация само от телевизионния екран, мисля, че това много ще им помогне. Хубаво е да има дясно, както казват те “автентично дясно”, дано да успеят да се съберат и да се разберат.
- В миналия парламент бяхте партньори с Реформаторския блок.
- Трудно партньорство, особено с колеги като г-н Радан Кънев, който не знаеше какво иска – хем сме в управлението, хем не сме. Иначе с другите колеги сме работили нормално. Но когато има такива хора, които имат желанието да бъдат нещо, но не могат да намерят начина да бъдат това нещо, е сложно. Дано успеят да се обединят и да смекчат високомерието си.
- Г-жо Караянчева, искам да ви върна към Кърджали. Като народен представител от този район, който е земеделски, каква е перспективата за аграрния сектор и за развитието на регионите у нас?
- Програмата за развитие на селата и селските райони дава възможност за реализирането на проекти. Сумата, която се отпуска сега е по-голяма от предишния програмен период. Тук е много важна ролята на кметовете, които чрез добри проекти могат да привлекат еврофинансиране в своите региони. Виждаме, че благодарение на европейската солидарност градовете променят своя облик. Важно е, че се запазват доплащанията за земеделските производители. В нашия регион земята е маломерна и земеделските производители много трудно се кооперират. Ако се обединяват в сдружения, те ще могат да продават по-лесно и на по-изгодни цени продукцията си.
- Бюджетът на държавата вече мина на първо четене. Кои са секторите с най-наболели проблеми, върху които трябва да се акцентира?
- Секторите са “Образование”, “Здравеопазване”, “Социална сфера”. Делегираните бюджети за училищата ще бъда реформирани. Няма да се отпускат на брой ученици, а ще бъдат съобразени и с мястото, където се намира училището, с броя паралелки. Искаме да се прекрати порочната практика – цел да е броят на учениците, като се сваля качеството на образованието. Важно е също да има взаимодействие между родителите и учителите, между бизнеса и образованието. Бизнесът трябва да заявява какви кадри са необходими, за да е ясно какви специалисти са необходими в даден сектор. Сега например има глад за инженери. А това е тежка специалност и аз, като инженер, съм пристрастна.
- За финал на този разговор, кажете, как виждате партньорството между ГЕРБ и Обединени земеделци?
- Работили сме заедно. Обединени земеделци са ни подкрепяли в изборите, правили сме съвместни мероприятия. Надявам се да продължим да работим по този начин, защото е хубаво, когато партиите говорят на един и същ език, когато имаме позитивни отношения и си помагаме взаимно.
Интервю на Татяна Атанасова
Снимка Ромео Чолаков
