“Престъпно поведение на висшата администрация в управлението на земеделския сектор” – така председателят на Обединени земеделци Петя Ставрева определи вероятността България да загуби половин милиард лева за земеделие.
Средствата, за които съществува потенциален риск да бъдат изгубени за втора поредна година , са от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Обществеността у нас научи за това малко след началото на политическия сезон, на 11 септември, лично от Роджър Уайт, говорител на Европейската комисия по въпросите на земеделието и селските райони.
Рискът е поради прилагането на правилото за автоматично освобождаване на неусвоените средства след две години или т. нар. правило “N+2”. Заради него България вече изгуби 39 милиона евро от ПРСР към края на 2011 г. Тогава под заплаха да бъдат загубени бяха повече пари, но 237 млн. лв. от тях бяха спасени, след като бяха пренасочени към гаранционен фонд за кредитиране на фермерски кредити.
Според това правило страната ни може да усвоява определените за дадена година средства по програмата само до две години по-късно. Така на практика през 2012 година има съвсем реална опасност да загубим от парите за 2010 година повече от половин милиард лева.
“За да се избегне автоматичното освобождаване на средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони за 2010 г., т.е. прилагането на т. нар. “правило N +2”, до края на 2012 г. България трябва да усвои 385 млн. евро”, обясни Роджър Уайт, цитиран от БГНЕС.
Самият европейски комисар по земеделие Дачиан Чолош през юни е изпратил писмо на земеделския министър Мирослав Найденов, за да го предупреди за риска от значителна загуба на средства в края на 2012 г., ако не се вземат спешни действия, за да се ускори усвояването на средства по ПРСР. “Комисията работи в тясно сътрудничество с българските власти, за да проучи всички начини за ускоряване на усвояването. С българските власти е
договорен “екшън план”
който е в процес на изпълнение”, коментира Роджър Уайт. Сред мерките, одобрени през август, е съкращаването на сроковете за част от проектите.
След като потенциалният риск стана публично достояние от ведомството съобщиха, че обработката на заявките за плащане вече е от 5 на 2 месеца.
Така на практика, заявленията за кандидатстване се разглеждат не за пет, а за два месеца, за подаване на искане за аванс бенефициентите имат шест месеца, а не три както досега. В най-скоро време ще стартира и Гаранционният фонд, обещават от агроминистерството.
През юни пък Брюксел позволи прехвърлянето на 600 млн. лв. по програмата от неатрактивни мерки към такива, към които има голям интерес.
Колко точно пари ще изгубим
ще стане ясно, след като страната ни направи искането за плащане за последното тримесечие на 2012 г, което трябва да бъде представено на Комисията до 31 януари 2013 г.
Към началото на септември тази година Европейската комисия е изплатила общо 1.027 млрд. евро по ПРСР 2007-2013, което се равнява на 39% от общото разпределение на предвидените средства от европейския фонд за програмата. Тази сума включва, както възстановяване на разходи, които вече са направени от българските власти към бенефициентите по Програмата за развитие на селските райони, така и 7% аванс, изплатен от Комисията, след одобрение.
БГНЕС припомня, че Министерство на земеделието и храните на Мирослав Найденов е изразходвало от юли 2009 г. до февруари тази година за медийно отразяване и пиар инициативи по мярката “Техническа помощ” 10 250 375,04 лв.
Общо 6.9 млрд. евро са заделени за България
в бюджет 2007-2013 г, а досега страната ни е усвоила само 19% от тях, стана ясно миналата седмица от доклад на френския сенат, за който НЗЗ ХХI век писа. Тези пари е трябвало да стимулират растежа на БВП у нас с 9% до 2015 г., ако се използват напълно.
Тук е мястото да кажем, че министър Найденов и администрацията му мълчаха за екшън плана, за който стана дума по-горе, докато от Брюксел не обявиха за него.
След това в присъщия стил на властта, сякаш нищо не се е случило, от агроведомството обявиха официално за старта на специалния план за ускореното усвояване на средствата по програмата.
До началото на септември договорените средства по програмата са 3.7 млрд. лв. (57%) , изплатените са 2.1 млрд. лв. (33%). Средното ниво на договаряне по оси 1, 3 и 4 е 74%, докато по ос 2 е едва 18%. ПРСР има задължително изискване минимум 25 % от средствата да бъдат заделени именно за усвояване по мерките от втора ос, което за България представлява като цяло проблем заради
липсата на достатъчно бенефициенти
Към момента всички допустими заявления за подпомагане по оста са подпомогнати. Този факт, както и късното стартиране на програмата и забавянето в разглеждането на проекти през 2008 г. и 2009 г., обуславя риска от отчисление на средства, тъй като ЕК следи усвояването на ниво програма, а не по оси или конкретни мерки, оправдават се още от МЗХ.
Действия за повишаване на усвояемостта на средствата по втора ос на ПРСР се предприемат още от 2010 г. чрез постоянни информационни кампании, навременно изплащане на оторизираните суми, стартиране на мярка „Натура”, увеличение на нивата на плащане по мерките 211,212,214 през кампания 2011 г., оптимизиране на администрирането на заявленията за подпомагане и обратна връзка с всеки заинтересован бенефициент.
От агроминистерството изразяват увереност, че бюджетът на ПРСР за 2010 г., който е в размер на 432 млн. евро, ще бъде разплатен до края на 2012 година.
Въпреки официалните обяснения от ведомството му
министър Найденов не признава, че губим пари
Вместо да каже защо обществото научава за това отново от висши чиновници в Европейската комисия, а не от нашата администрация, той пак нападна опозицията. “Няма спрени средства от ЕС, а причината за подобно говорене от страна на опозицията е заради новия политически сезон. По подобие на театралния сезон трябва да има представление и те се опитват да направят поредното представление”. Така министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов коментира пред журналисти за изразеното от опозицията твърдение за спиране на средства от ЕС в земеделието.Проблемът е, че има доста средства – 25 на сто от ПРСР за агроекологични мерки, свързани с почистване и поддържане на пасища, но липсват желаещи, коментира министърът.
По думите му в момента целта е да се прехвърлят средства за следващата година. Министърът вече води разговори с ЕК по този въпрос, но заяви, че преди да има окончателно решение, нямало да коментира конкретни параметри.
Ще почакаме и ще видим, а може и да чуем… какво ще ни обясни земеделският министър.
НЗЗ ХХI век






