От партията предлагат отчитане на усвояването на парите
по ПРСР на всеки шест месеца
17 февруари 2014 г., София
Обединени земеделци настояват за задължително изписване на трансмазнините
„Необходимо е политическо решение за задължително изписване на трансмазнините върху етикета на храните в България„. Това заяви на пресконференция днес, 17 февруари 2014 г., председателят на ПП Обединени земеделци Петя Ставрева. В брифинга участваха още доц. Людмила Лозанова и Бистра Славова от националното ръководство на партията, както и адвокат Снежана Сутулова.
Широкият обществен дебат за трансмазнините ни препраща и към темата за здравословното хранене на децата, посочи Ставрева. От партията настояват за абсолютна забрана на трансмазнините в детските храни, за задължителното им обозначаване върху етикетите и това да бъде регламентирано чрез Закона за храните.
Според Петя Ставрева България може да допише промените в европейското законодателство по темата за трансмазнините. В момента ЕС няма изискване за задължително изписване на трансмазнините върху етикетите. Всяка страна обаче може индивидуално да реши дали съдържанието на опасните трансмазнини ще бъде изписано задължително върху етикета на храните, които се продават на нейна територия. Със задължителното им изписване ще отпадне и проблемът всички храни да са сложени под общ знаменател, защото не всички вафли, например съдържат трансмазнини, посочи тя.
У нас вече е направена стъпка в тази посока с Наредбата на МЗХ за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детски заведения и училища.
Според статистиката обаче страната ни е на челни позиции в Европейския съюз по сърдечно съдови заболявания. Затова ПП Обединени земеделци подкрепя искането на неправителствените организации, Агенцията по безопасност на храните, Министерството на здравеопазване и другите държавни органи имащи отношение към здравето на хората, да проведат дебат за ограничаване на употребата на хидрогенираните мазнини в хранителната индустрия.
На пресконференцията беше засегната и темата за еврофондовете и до кого стигат европарите.
В бюджета на ЕС до 2020 г. за България са предвидени 14.5 млрд. евро. От тях 5,5 млрд. евро ще бъдат за директни плащания, а 1,5 млрд. евро ще са за Програмата “Развитие на селските региони” (ПРСР).
Преди дни управляващите огласиха поредните цифри и проценти на договорените и разплатените средства по оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони. Основният въпрос според Обединени земеделци е: Колко от тези пари реално са влезли в сметките на бенефициентите?
За новия програмен период от партията са категорични, че разпределението на средствата по програми и по мерки трябва да е съобразено с нуждите и възможностите на родните производители и бизнеса. Затова те предлагат на всяко шестмесечие да се отчитат договорени проекти и разплатени суми, както и по кои от мерките няма интерес. Целта е своевременно да се прави корекция за неработещите мерки.
Успя ли, например, ПРСР да ограничи обезлюдяването на българските села, създаде ли нов поминък в тях, колко от усвоените средства са за проекти в най-малките населени места? Реалността показва, че за голяма част от нашите сънародници тези пари остават мираж.
Затова е време и държавата да реагира срещу обезлюдяването на българските села със средства от националния бюджет и стартиране на национални програми, смята Петя Ставрева. Тя цитира статистика според която едва 15 % от средствата по ПРСР са достигнали до българските села през изминалия програмен период.
От съюза настояват още и за децентрализация на управлението на проектите по ПРСР.
Като пропуск бе отчетен фактът, че приоритетите по отделните мерки в ПРСР за новия програмен период у нас не са заложени след обществен дебат. “Подготовката на програмата стана на тъмно, някои браншови организации дори официално реагираха срещу забавянето”, отбеляза Ставрева.
Основен проблем на българското село през годините на прехода е липсата на дългосрочна стратегия за развитието му и на регулаторни механизми, добави доц. Людмила Лозанова. В резултат на това има пълен дисбаланс в сектор “Земеделие” – от собствеността върху земята до съотношението между отделните отрасли. Отрасли като зеленчукопроизводството, овощарството и градинарството са получили най-малко средства, посочи тя.
Петя Ставрева изтъкна, че дребни фермери фалират, тъй като са поставени в изкривена конкурентна среда.
Във връзка с това Лозанова подчерта, че българската наука, в лицето на Селскостопанската академия, се стреми да подпомага стопаните от различните браншове.
Необходимо е да се прави разлика между “финансиране за развитие” и “финанси за оцеляване”, каза от своя страна Бистра Славова. В момента по думите й “на картата на България има бели петна при усвояването на европейски пари, тъй като общините са виновни, че нямат административен капацитет”.
Според нея тази политика на “виновни и наказани” общини трябва да се промени и да има “чути и поощрени”. Сред основните причини за лошото усвояване на европарите и развитието на отделните региони според нея е и това, че стратегиите, били те национални или регионални, са краткосрочни и се простират най-много до края на мандата.
От Обединени земеделци коментираха и темата за Изборния кодекс.
Промените в изборното законодателство трябва да бъдат с дългосрочна перспектива, а не да се правят с оглед на настоящата политическа конюнктура. С гласуваните промени управляващите бранят статуквото и не създават условия за промяна на днешната деформирана представителност на гражданите в институциите. За съжаление обаче гласуваните промени няма да върнат сринатото обществено доверие в изборния процес, смятат от ПП Обединени земеделци.
Припомнено бе, че още при старта на дебата за нов Изборен кодекс от съюза поскаха да има обществено допитване за електронното гласуване.
„Отхвърлени бяха разумни предложения, които можеха да ограничат манипулациите при вота. Няма да има преброителни центрове, машинното гласуване ще е само експериментално, професионализирането на изборната администрация се отлага. Засилването на мажоритарният елемент остава пожелателно“, коментира адвокат Снежана Сутулова.
