120-годишнината от рождението на видния демократ и държавник Димитър Гичев, водач на БЗНС “Врабча 1”, беше тържествено отбелязана в родния му град Перущица.
Перущица
Празникът започна със стихотворението на поета Йосиф Петров, посветено на Димитър Гичев, престоял 13 години в комунистическите затвори и освободен без да подпише за сътрудничество с власта на комунистите. Тържеството откри кметът на Перущица Ради Минчев.
Гости на събитието от ПП Обединени земеделци бяха председателят на съюза Петя Ставрева, Иван Стоилов, член на Постоянното присъствие и Георги Ташев, председател на общинския съвет в Родопи и Любомира Димитрова от столичната организация.
„Днес почитаме един от мъчениците на земеделското движение – Димитър Гичев, земеделецът антикомунист, който борбено отстояваше веруюто на Земеделския съюз за мир, хляб, свобода и народовластие
Убеден демократ и привърженик на парламентаризма той бе непримирим противник на установилата се комунистическа диктатура в България. Земеделският лидер остави след себе си ярка следа. Знакови остават неговите думи, изречени пред комунистическия съд след произнасянето на доживотната му присъда:„Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“, заяви в словото си Петя Ставрева.
Бяха поднесени венци и цветя пред паметната плоча, където е била родната къща на Гичев.
За живота и делото на Димитър Гичев слово произнесе почетният гражданин на Перущица – писателят Михаил Кръстев, който припомни думите на Гичев: „Този народ, който бранеше три години на фронта България, този народ, който и днес носи на гърба си всичките тежести, които са стоварени върху него, има много по-голямо право от вас да претендира за авторитет и да се бори за своите граждански и политически права. Защото, господа, ако наистина ще остане на хулиганите в тая страна да разделят българските граждани на господари и безправна рая, напразно са жертвите, които този народ е дал за своето освобождение, напразно умряха Ботев и Левски, напразно умряха Караджата и плеядата ратници за нашето освобождение! (Смях всред сговористите) Ако ще остане една въоръжена шайка, упражнявайки тук или там открито своята диктатура, да третира една част от българските граждани като господари, бейове, паши, които могат свободно да разпасват своя пояс, а всички други да бъдат третирани като рая, която е длъжна само да работи и да плаща, която е длъжна безропотно да робува, която е длъжна под нагайката и камшика на своите управници да абдикира от своите права…”.
Тържеството завърши със спомени за Димитър Гичев от негови съграждани, които са го виждали и разговаряли с него.
